Здравейте и от мен!
Не работя вече от точно 3 години. Стана така, че след дълги опити за забременяване, успяхме точно, когато вече не го и очаквахме, но пък точно в месеца, в който напуснах работа. По образоние съм юрист и работех като такава в общинската администрация. Така че поне с първото дете пред мен изобщо не е стояла дилемата дали да го гледам или да работя. Толкова дълго бях чакала този момент, че исках да се възползвам максимално и да дам максималното на детето си. Сега вече синът ми е на 2г. (и почти 3м.) и не съжалявам за нито минута прекарана с него. Някои мои приятелки твърдят, че стоенето в къщи по майчинство ги натоварвало и затъпявали. При мен не мисля, че е така. Едно, че контактът с детето ми, безценните мигове, на които съм ставала свидетел и които никога няма да се повторят (първа усмивка, първото мама, първата крачка и т.н.) ме правят щастлива, и друго, че се старая да не губя квалификацията си - не отказвам работа, предимно с документи, която мога да свърша от къщи, а съм и много горда с представянето си на един конкурс, който за съвсем малко не спечелих, но всъщност не бях и сигурна, че искам да спечеля (бая си поревах при мисълта, че ще оставя детето на ясла и нямада го виждам по цял ден). Сега се бяхме наканили вече да го пуснем по за малко на ясла и ако свикне и му хареса, аз да взема да поработя, а междувременно да бебеправим из второ. Никой от нас не очакваше, но явно господ си знае работата, и аз забременях още от първия път. Така че все пак реших да не се захващам с работа, а да продължа да си гледам детето и да бременея. Не ни е отпадала идеята да го пробваме с яслата или пък направо есен на градина, но така или иначе аз ще съм си вкъщи и ще мога да го спирам от там винаги, когато има нужда. Планирам и второто дете, живот и здраве, да си го гледам поне до година и половина.
Имам късмет с мъжа ми, че може да ни издържа и не е проблем, че аз не работя. Отделно и факта, че напълно ме разбира в избора ми и ме подкрепя. Усещам, че не е точно така с всички роднини и приятели, но това не е мой проблем. Работата и кариерата са до време, децата са за цял живот!
Толкова за начало от мен! Ще се радвам да си общуваме по всякакви теми, не само свързани с децата, дори ако това налага и преместване на темата - все пак нали сме модерни и съвременни майки и домакини, с нищо не отстъпващи на работещите!
Виж целия пост
Не работя вече от точно 3 години. Стана така, че след дълги опити за забременяване, успяхме точно, когато вече не го и очаквахме, но пък точно в месеца, в който напуснах работа. По образоние съм юрист и работех като такава в общинската администрация. Така че поне с първото дете пред мен изобщо не е стояла дилемата дали да го гледам или да работя. Толкова дълго бях чакала този момент, че исках да се възползвам максимално и да дам максималното на детето си. Сега вече синът ми е на 2г. (и почти 3м.) и не съжалявам за нито минута прекарана с него. Някои мои приятелки твърдят, че стоенето в къщи по майчинство ги натоварвало и затъпявали. При мен не мисля, че е така. Едно, че контактът с детето ми, безценните мигове, на които съм ставала свидетел и които никога няма да се повторят (първа усмивка, първото мама, първата крачка и т.н.) ме правят щастлива, и друго, че се старая да не губя квалификацията си - не отказвам работа, предимно с документи, която мога да свърша от къщи, а съм и много горда с представянето си на един конкурс, който за съвсем малко не спечелих, но всъщност не бях и сигурна, че искам да спечеля (бая си поревах при мисълта, че ще оставя детето на ясла и нямада го виждам по цял ден). Сега се бяхме наканили вече да го пуснем по за малко на ясла и ако свикне и му хареса, аз да взема да поработя, а междувременно да бебеправим из второ. Никой от нас не очакваше, но явно господ си знае работата, и аз забременях още от първия път. Така че все пак реших да не се захващам с работа, а да продължа да си гледам детето и да бременея. Не ни е отпадала идеята да го пробваме с яслата или пък направо есен на градина, но така или иначе аз ще съм си вкъщи и ще мога да го спирам от там винаги, когато има нужда. Планирам и второто дете, живот и здраве, да си го гледам поне до година и половина.
Имам късмет с мъжа ми, че може да ни издържа и не е проблем, че аз не работя. Отделно и факта, че напълно ме разбира в избора ми и ме подкрепя. Усещам, че не е точно така с всички роднини и приятели, но това не е мой проблем. Работата и кариерата са до време, децата са за цял живот!
Толкова за начало от мен! Ще се радвам да си общуваме по всякакви теми, не само свързани с децата, дори ако това налага и преместване на темата - все пак нали сме модерни и съвременни майки и домакини, с нищо не отстъпващи на работещите!
милия ми много си го обичам 
(историята познава и такива случаи)... Една жена, която никога не е работила, няма никаква квалификация, опит и познания би могла да работи в най-добрия случай като продавачка (и то - ако е още млада и запазена) и ще обрече децата си на глад и мизерия, да не говорим, че като я завъртят проблемите по прехраната как изведнъж ще се превърне от мила, нежна и спокойна родителка в бясно кълбо от нерви и крясъци. Споменавам всичко това не за да се заяждам, просто редно е да се отчете и тази гледна точка. 
