Майките, избрали да останат вкъщи

здравейте домошарки
тук съм за да се повъзмущавам на воля. днес ми се случиха разни неща, които ме накараха да се замисля колко срещу течението сме ние с вас и ми стана много, много кофти
ок, наистина някои жени трябва да работят, защото не на всички мъжа им е програмист или квото друго там създава впечатлението, че се къпе в пари. има и жени, които вярват, че е по-добре за децата им да са в компанията на други хора по цял ден - тях мога да ги разбера, но не мога да разбера жените, които ходят на работа за да избягат от гадните си деца!!!!! 
можете ли да повярвате, че има и такива? аз не можех докато не се сблъсках имаенно с такъв случай - "ооо не мога да остана вкъщи, малките чудовища ще ме побъркат" последвано от логическо отрицание на всичките ми трудности "едно, че моя мъж не може да изкарва толкова пари, че да ме издържа и друго, че твоите деца може да са три ама са кротки и възпитани"
ей хора, тва като го чуя ми кипва  това е ужасно обидно омаловажаване на работата ми!!! децата ми са възпитани, защото съм ги възпитала!!! мъжа ми ме изържа, но аз не си лакирам ноктите по цял ден!!! а и издръжката ми не е никак висока. не е като и аз да нямам трудни дни, в които децата ме нервират и ми иде да хвана гората, ама те са пренебрежително малко. има ли наистина толкова гадни деца, че да отвратят собствената си майка??? може да не се съгласите, ама според мен ако обстановката вкъщи е ад и не се трае, то това е защото жената не се е справила и вместо да се чуди къде да избяга трябва да поеме отговорност и да потърси истински решения!!!
знам сега, че може да гризна дръвцето заради този пост и много се извинявам ако засегна някой, който не визирам, но ми се отрази добре
отново съм готова да обичам  

Chatpatka има много такива жени. Изнервени само от факта, че имат деца. Естествено, че е по - добре за целите им семейства, те да работят, а децата да ги отглеждат външни хора. Жалко е, но е факт.
Имаме много близко приятелско семейство. Жената е точно такава, каквата си описала, децата наистина са ужасно невъзпитани, постоянно ги обижда, удря, скубе, крещи. Те пък и го връщат тъпкано - у тях всичко е изпочупено, разливат, късат...Цялото им семейство приемат това за нормално. Не и се занимава с децата, дадоха ги на детска градина и ясла под предлог, че е много важно за нея да започне работа. Естествено, щом децата се адаптираха в ДГ, веднага напусна работа и вече години наред си е вкъщи.
Откакто родих гледам да ограничавам контактите си с тях. Веднъж случайно я видях на улицата с двете и деца. Първо, веднага събудиха малкия, въпреки, че ги помолих да не го пипат и будят. После ядоха Зрънчо и дойдоха да си избършат ръцете в пелената, с която бях завила моето дете. Направо кошмар.

Достатъчно е да се направи една разходка по някои от темите в този форум. И аз много често и наяве и виртуално срещам жени, които направо си казват, че им е по-добре на работа и работят не заради парите, а защото не искат да са с децата, защото се изнервяли. Нямало какво да спечелят от гледането на децата и затова по-добре на работа. И ме обявяват за луда, естествено. Разбира се и на мен ми идва в повече понякога, но какво да направя, деца са ми.

Както казва една моя позната, че отива в офиса да си почива 

Здравейте!
Надя, нищо ново и необичайно не ми казваш - момчетата като че ли са си по-нехайни към вещите си - разглобяват, губят, забравят  - вече казах, че малките ми са момче и момиче близнаци - еми, ако не е сестра му на моя син незнам дали някога ще се прибере цял - не нещата си, ами главата някъде ще си загуби. Колкото до това, че бързо губи интерес - не мисля, че имаш повод за притеснение, още повече, че казваш, че в училище няма проблем - просто детето много добре знае къде и как може да се държи - вкъщи по един начин, в училище по-друг (нещо много важно, на  което трябва да учим децата си е различното поведение в различни ситуации - тук значи си успяла), а това, че се разсейва и си позволява невнимание, когато е вкъщи, също говори добре за теб като родител (абе, другите като не ни харесват и хвалят - да се похвалим една друга  ). По принцип детското внимание е подвижно и неустойчиво и върху него оказват влияние различни фактори - възраст, умора, превъзбуда, здравословно състояние, трудности и т.н., а пред такъв велик дразнител като ритането на топка и най-концентрираното внимание сигурно ще се пропука. Ако все пак те притеснява нещо, можеш да помолиш училищният психолог да му направи тестове, които да изследват вниманието му.
Чатпатка, понякога имам усещането, че някои хора раждат децата си, за да се отчетат или да отметнат и това от плановете си - може малко грубо да прозвуча, не казвам, че съм идеална майка или, че варианта, който съм избрала е идеален - пак ще кажа: това е най-доброто за моето собствено душевно равновесие. И наистина, ако една жена се чувства нещастна да стои вкъщи при децата си, най-добре за всички (в това мисло и за децата), тя да се върне на работа. Човек трябва да е наясно със себе си, за да не обвинява после някой друг - било родители, било съпруг или децата си, затова, че е успял в някакво поприще. По-добре на работа, отколкото един ден да кажеш на децата си, че си се жертвал за тях. Защото, това да отгледаш децата си не е жертва, нито заробване, нито затъпяване, нито мързел, нито... каквото и там да го наричат - това си е просто възможностите ти да съвпаднат с избора ти. И аз съм слушала как видиш ли децата ми били добри, разбрани и възпитани, сякаш просто са ми се паднали такива деца, а пък техните... чудо невиждано. Дори не допускат, че и аз, и съпругът ми може да имаме отношение към възпитанието им. Иначе и мен ме побъркват понякога, но гледам да не им се давам  .
Лека нощ и успешна нова седмица!

Andy Garcia

Направи ли си труда да прочетеш първия пост в темата? Ако не си, върни се на първа страница и го прочети внимателно.

Сега, ако обичаш, напусни темата и повече не се връщай в нея!

Анди Гарсиа, ти как разбра, че мъжът ми се чувства прецакан, заради това, че аз не работя Може би си го интервюирала или пък си го срещала на улицата с табелка на челото: ПРЕЦАКАН ОТ МЪРЗЕЛИВА ЖЕНА
Да ти кажа честно, едно от `любимите` ми неща в този форум са генералните изводи. Ако си достатъчно интелигентна, би трябвало да разбираш, че това, което е в сила за теб, не важи задължително за останалите хора.
И би ли ми казала в цифри, колко точно трябва да е заплатата на една жена според теб, за да е високоплатена и достатъчно реализирана и въпреки това да е направила изборът да бъде майка и домакиня в пълно съзнание и с голяма отговорност?
За сведение имам приятелка, майка на две деца, която в момента е по майчинство, но е на висока мениджърска позиция. Тя страшно много иска да остане вкъщи при децата си. Обаче знаеш ли какво я спира? Постоянно й казват: Ама как така ще останеш в къщи? Ще си загубиш позициите, ще ти пропадне кариерата, да не си луда И тя милата се разкъсва между желанието си даде най-доброто на децата си и хорските предразсъдъци.
А пък и темата е за тези, които са направили този избор, а не `за и против` този избор. Така че, не си прави труда да пишеш повече тук и да обиждаш. Ще използвам опцията `информирай модератор`!!!

Аз мисля, че не трябва да се залита в никоя крайност. От нещата, които чета от вчера:
За мъжете и гордостта, че издържат семейството - да има и такава ситуация, има и други които са разбрали, че като няма баби или детето не се адаптира в градината е по-добре този вариант. И трети, които не желаят жените им да работят, за да са им винаги под ръка и последното е доста опасно за жената. Може да има и други нюанси.
За жените ходещи на работа, защото децата им ги изнервят - има майки, които наистина се чувстват така, но и никой не им показва как да се справят с децата, няма подкрепа и обучение.
За възпитаните или не деца - не се знае кой са по-възпитани, въобще страно ми е дори да пиша, това е дълъг процес. Аз обаче определено подбирам приятелите на дъщеря ми и предпочитам родители,  осигурили си няколко часа в седмицата, да помислят за възпитанието.
За парите и избора - много искам да работя за развиване на възможностите за почасова заетост на жените, много от жените не са отказали да се върнат на работа, а трудността от съчетанието на работа и семейство или вътрешните им разбирания ги карат да определят приоритети.
Честно казано темата не ми се иска да отива в посока колко си е добре жената да си стои в къщи , от една страна тук се надявах да намеря съвети за отглеждане на детето, имаше майки в прекрасни специалностти в началото. От друга страна ми беше интересно, доколко жените биха работили почасова работа със справедливо заплащане. За мен това е, ако заплатата за пълен ден е 800лв., за 5 часа, заплатата да е 500 лв., т.е. една пропорционална система от сегашните нива.

Таня, аз също много се надявам да чуя тук предимно съвети за обучение на деца вкъщи. Доста хора от форума ме познават и знаят, че имам три деца - най-големият ми син е на 13 (скоро 14г) и двама малки на по 4 и 2г. Големият съм го отгледала като работеща майка. Даже на гърне не съм го учила да ходи, в яслата свършиха тази работа
С малките обаче работата е друга. Изборът ми да остана в къщи беше съвсем съзнателен и обмислен. Преди да напусна заплатата ми варираше около посочената от теб, а това беше преди повече от 4г. Сега предполагам колегите вече получават повече, макар шефът ми да не е много дащен
В момента средният ми син ходи на ДГ. Много харесвам тази детска градина, обучението, подхода, обаче той някакси не свиква, не ходи с желание. Може би това не е нашата детска градина, може би това не е неговият ритъм на живот. Затова обмислям дали да не го оставя наесен вкъщи, а пък малкият въобще да не го пускам
Проблемът е, че нямам на кого да ги оставя за 5 мин. А пък ми се налага да излизам: фризьор, зъболекар, имам си и обществено занимание. Сега съм в процес на търсене на разни школи и други занимавки, а също и на подходящи почасови занимални като резервен вариант.
А пък да ви кажа, че вчера по БТВ имаше някакъв репортаж за фирми-посредници, които осигуряват почасова заетост. Действат на принципа на трудовата борса. Регистрираш се там и казваш какво можеш да вършиш и те ти намират работодател. Просто са специализирани в почасовата заетост и казаха, че намират работа за майки, студенти и др. И доколкото разбрах не става дума за надомна работа, а по-скоро за някакъв вид административна дейност. Обаче не дадоха нито име, нито телефон, защото иначе би било реклама, а не репортаж.

И аз съм от тези, "висящите" вкъщи. Много ми е трудно, защото съм по цял ден сама, а до скоро и нощем, че таткто ни беше на смени. Трудно е, защото не ми става лично време, но пък не съжалявам. Времето, прекарано сега с детето няма да се повтори, а за работа-имам цял живот на разположение. Майка ми ме подкрепя за този избор, съпругът ми също, но на него му е по изгодно така, защото е от татковците, които си почиват, когато са на работа. Дразнят ме обаче комшиите, познатите в квартала, които пускат разни намеци..., особено продавачките в магазините наоколо, а те не са кой знае колко и често се засичаме. За съжаление голяма част от хората смятат, че си мързелуваме вкъщи по цял ден. Единствено за сега по-възрастните жени, с които съм говорила са единодушни, че най доброто за детето е да се гледа вкъщи до определена възраст. Но не смятам това да продължава до бекрайност.

Да вметна ,че децата ми не ходят на детска градина .Баткото го пуснах ,но започна да боледува и си остана вкъщи .Тази година от септември ще ходи на предущилищна - но в училище до обяд .
Хората откровено ме съжаляват - питат ме - как издържаш , Само на бабките -съседки съм фаворит .Редовно ми се оплакват - не стига ,че гледам детето ,но не са и доволни .

И това със съветите ще стане. Поне аз едва сега се запознавам с някои от майките в тази тема, защото досега сме били разпръснати из целия форум. Досега постовете ни бяха представяне на себе си.
Не виждам нищо лошо в това на когото му е на сърце да пише за удовлетворението от избора си, защото в това няма нищо срамно. Това е част от взаимната подкрепа.

За заниманията на децата. Установих, че е заниманията са полезни за децата, но утежняват дневния график. Ако е 1 дете е лесно, но като станат 2 (или повече) и някои от заниманията са индивидуални, а други общи, става пълна лудница. При мен поне се получи така и в един момент започнах само да хвърча с едното дете на едно място, мъкна другото, нося дрехи за преобличане и т.н. По-лесно би било ако децата са на едни и същи занимания, но е късмет да се получи така. Така или иначе свободно време не остава, освен ако ходенето на зъболекар или фризьор или вършенето на друга работа не е специално планирана да съвпадне с времето на заниманията на децата или е в района.

Имам следния въпрос - като не ходят децата на градина, как им организирате игри с други деца, социални контакти? Синът ми е на 2 и 3 месеца и като гледам градините, как са по 30 деца в група с 1 учителка, просто не искам да го дава. Детските площадки са отврат, поне във Варна, и накрая остават детските кътове в моловете, много от които са до заведения и се пуши около тях 
Засега е още малък, за да се тревожа, че изпуска нещо откъм социални контакти с връстници, но есента ми се искаше да започне да ходи по малко на градина, но естествено почасови градини няма  , а за цял ден не искам, просто не ми харесват градините. Така че давайте идеи как да организираме игри с деца на неговата възраст.

Хайде и аз да се запиша тук, поне временно.
Работя като счетоводител към международна фирма, имам 2 висши образования и една специализация, винаги съм била независима от финансова гледна точка. Работата ми е добре платена и имам готини колеги. Обичам си работата.
От 4м на бременността ми съм си вкъщи, за съжаление трябва да се върна на работа септември месец.
Много ми е криво отсега се побърквам при мисълта кой да се грижи за детето ми,  яслата е най-крайният вариант.
Честно да ви кажа писна ми от тая мизерия, с една заплата не може да се живее нормално В София, само разходите по апартамента са около 500 лева на месец, ами разходи за храна, дрехи,  гориво, бебешка храна .....
И аз като всички родители искам най-доброто за детето си, да не го лишавам от нищо, опитвам се да намеря златната среда.
Не получавам подкрепа от близките си за това да си остана вкъщи, всеки ми обяснява как трябва да се върна на работа.
Много ми е гадно при мисълта че трябва да оставя дъщеря ми на баба / най-добрият вариант след това аз да си гледам детето/ , на гледачка или пък на ясла.
Никога не сме се разделяли за повече от няколко часа с нея, просто ми е много мъчно.
Имам още половин година, в която ще мога да се грижа сама за детето ми.

Очаквам в тази тема да прочета за това как преминава един обикновен ден от вашето ежедневие, с какво занимавате децата вкъщи.

Това е едно много често срещано мнение. Но никъде не прочетох каква е тази работа /не кариера, това е друго нещо/, която развива човека интелектуално и духовно, не прави рутина?

Другото, което не разбирам е финансовата страна. Плащам на бавачка, на чистачка, купувам/поръчвам готова храна. Ходенето на работа си има също цена. Реално каква заплата трябва да имам за да покрия тези разходи и да ми остава, за да не се получава ефекта "плащам за да ходя на работа".  


Това е ситуацията и в къщи 1:1. Напоследък при сина има проблясъци на порастване. Понякога си мисля, дали не му е по лесно така. Сестра му направо си го обгрижва. Може и да греша, но момчетата са по бавни и бих казала по туткави. Имат нужда от повече време и търпение. Напоследък наблюдавам едно съревнование между двамата - кой ще си напише домашното първи, кой знае повече, кой получава по високи оценки .....но не важи кой си е подредил играчките, учебниците .... Когато има нещо неясно свързано с уч. материал този, който го е разбрал обяснява на другия, аз съм само слушател и се намесвам ако е необходимо. Установих, че така учат по лесно.