Майките, избрали да останат вкъщи

ей радостина!!!!  най-после да видя още един фен на цив 
и аз съм си мислила да го използвам за обучение по история, особено вземайки предвид колко много помогна на мен. също съм си мислила, че тройката е най-удачна за тези цели, защото 4ката има доста излишни елементи. не се смейте, но ние с мъжа ми сме рибоцииииии даже след малко като легнат децата сме се заредили с ядки и кисело мляко и отиваме да бием картагенци!

мили домошарки, не се връзвайте толкова на анди гарсиа. според мен се е фиктирала от поста ми - явно се е почувствала като една от жените, от които се възмущавах 

блещулчице, ти си си направо хомскулърка  това, което аз правя с децата ми не се различава кой знае колко от това, което правиш ти 

аз не съм чакала въпроса "бил ли съм роден" ами направо с тва съм обяснявала. още като бяха малки съм им разказвала за турското робство и как дядо им маргарит се е бил с турците (той е на дядо  ми дядо му), разказвала съм за балканската война основно покрай историйки, които баба ми ми е разказвала за баща си и за бащата на дядо. важно ми е децата да се усетят част от това, което се е случвало, да усетят, че то се е случвало на живи хора, които наистина са съществували. важно ми е като учим за структурата на цветята да излизаме и да гледаме кокичетата и минзухарите - кое е плодника, кое са тичинки, а на другото цвете къде са му? или като учим за скелета да им помагам да си напипват собствените кости. като ядем пиле (рядко се случва) цепим костите и търсим костния мозък. за мен е много важно всичко да се усеща "на живо", да се преживява.

айде, че се отплеснах вечерята ми станала, а те са си прибрали стаята и тропат вече с лъжиците 

Andy Garcia , а ти каква "вопиюща" нужда имаш да се заяждаш с момичетата, пишещи в тази тема?
Да не би да ти се иска да можеш да си останеш вкъщи, но да не можеш  да си го позволиш ......
Аз съм била и от двете страни. В момента съм избрала да работя и това ми харесва. Харесва ми и това, че мога и да не работя ако искам.
Уважавай избора на другите и не им гледай в канчето.

По-добре 10 щастливи майки, отколкото 30 оплакващи се как не смогват да свършат всичко (изключая тези с бабите-помощнички) и изпитващи всекидневно чувство на вина към децата си, заради избора си

П.С. Имам се за сдържан човек и досега не съм се впускала в безмислени спорове в този форум, обаче този път не издържах   Извинете ме.

Безценна ми СкъпоЦенна - честит имен ден!    

Изтрих си поста към Анди Гарсия. Предлагам да не удостояваме с  повече с внимание подобни дразнители.

Анди Гарсия,имам един въпрос-ти какво търсиш в тая тема,някой да ти е искал мнението...доколкото виждам,темата е за майките,избрали да останат вкъщи?!Ти явно не си от тях-ок,някой да те обижда ,както ти ни наричаш мързеливи и прочие?!Аз лично днес информирах модератор,по-точно няколко модератора ,гледам че предното ти мнение е изтрито.Преди малко пак информирах модертор,надявам се скоро отново да се включи.

Анди Гарсия,

Ако случайно не си забелязала, във форума има тема, която е на работещите майки. И ако пак не си забелязала, независимо от различията в избора и позициите ни, участниците в двете теми спазваме мира и спокойствието и не навлизаме в чужда територия, пък била тя и виртуална. Няма лошо да четеш, това е публично място, но спазвай някакво приличие.

Гледам ,че има тема за работещите майки, така ,че Анди там може да си пишеш без нападки от наша страна.
Аз обичам да съм си вкъщи и да си разполагам с времето.Не смятам вечно да е така.Но само един Господ знае какво ще е за в бъдеще.Съпругът ми не се  е оплакал от това.По някога ми носи по- малко работа която мога да свърша в къщи.В една фирма сме.
Честито на именниците. (ако има такива)Казвам го общо понеже не ви знам имената.

И като си толкова щастлива и удовлетворена що щеш тука?
Ти не си представяш едно, друг друго - това повод ли е да обиждаш.
Извинявай, но някаква неудовлетвореност съзирам в постовете ти, а това не е характерно за един щастлив човек, доволен от избора си.

Радостина писали сме по едно и също време

Много се кефя на такива мили съфорумси - идват само за да оакат някоя хубава тема с комплексите си, аман!

Хайде стига.

Andy Garcia , всеки има право на своя избор и своите аргументи. Дали ти ги приемаш или не - няма никакво значение.
Ясно е, че това не е "твоята" тема, затова, не се чувствай длъжна на всяка цена да списваш в нея.

Ще помоля за спазване на добрия тон в темата и се надявам, да не се налага отново аз или други модератори да се намесваме.
Благодаря.

Записвам се в темата. Вкъщи съм от 10 месеца със сина ми, но за сега не планирам да се връщам на работа за дълго време.
Харесва ми да преоткривам света с него. Понякога ми е жал за мъжа ми, кат се прибере след работа и аз му разказвам за деня ни и осъзнавам колко "за първи път" на сина ни изпуска...
За сега не се чувствам затъпяла- чета редовно, имам няколко хобита, много по- заета съм от преди и много по- щастлива.

Майка ми работеше по необходимост цял живот. Стана така че си отде  млада и осъзнавам колко много съм изпуснала  и повечето ми спомени с нея са да я изпращам на работа/посрещам от работа, да готви, пере и чисти...тъжно нали?

 Може би един ден да се наложи отново да се върна на работа или когато детето порасне, но винаги семейството ми ще е най- важно за мен.

Привет момичета И аз съм една от вас,и толкова хубаво ми стана,като видях колко мами има избрали това,да се посветят на децата и семейството,вместо да градят кариера.
Значи аз завърших висшето си образование през 2001 г.От 2002 започнахме да живеем заедно с моя мъж,той отиде в казарма(учихме и живяхме заедно като студенти),а аз реших да си почина малко от ученето преди да започна да си търся работа.След като той се уволни започнахме да си търсим заедно работа,но нещата не бяха толкова лесни,без връзки ,без нито един ден стаж и опит.Така през лятото на 2003 г.моят мъж започна мечтаната от него работа,а аз се оказах бременна.През 2004 г. се роди дъщеричката ни и сега тя вече е на 4 годинки.Аз така и така не успях да започна работа никъде,преди тя да се роди.През тези 4 години съм си я гледала само аз без грам помощ от баби и дядовци.Чак сега преди три месеца я записахме на градина,но се започна с болестите(а за 4 години  е пила само един път АБ),знаете как е,2 дни на градина- 2 седмици на АБ.Еми няма на кой да разчитам да ми гледа детето през това време,а аз да ходя на работа.А и да ви кажа честно момичета,малко ме е страх от това ако започна работа дали ще мога да се справям с всичките си задължения на майка,съпруга и в същото време работеща жена.Има чувството,че все някой ще е пренебрегнат в тази ситуация,било детето или мъжа ми.Финансово сме добре(за сега),мъжа ми ми е казал ако ми се работи да работя,ако не да си стоя в къщи,от негова страна нямам проблеми.Моите родители малко ми натякват,за какво съм учила като не искам да работя,че вече годинките се навъртат,а аз нямам нито един ден трудов стаж,за което до някъде са прави.Та и в тоя ред на мисли искам да ви попитам вие как се осигурявате за пенсия,по какъв начин стават нещата,какви пари трябва да се внасят?Трябва наистина да направя нещо по тоя въпрос,защото и мен по някой път ме хваща страх за бъдещето(за осигуряването става въпрос).Говорим си и за второ дете,така и така си стоя в къщи,но на мен като че ли ми се иска дъщеричката ми да порасте още малко, за да мога да разчитам и на нея в отглеждането на бебето,защото само аз си знам как съм я отгледала.

Ох,извинявайте че стана малко дълго,ама като се разписах
Изчетох цялата тема и толкова много ви се радвам на всичките и ви благодаря за темичката,която се направили 
Ще ви следя и ще се включвам.

На мен ми идва в повече ,но гледам да се справям някак ,разликата им е 3 години и половина и се оказва че не е най- добрият вариант  Иначе сутрин - към 7 закуска ,почистване ,към 10 - пазаруване и други задачи - сметки ,вноски .После обяд ,следобеден сън - през това време готвя ,и вечерта разходка .През зимата водех баткото на плуване ,но не ми харесва базата и ще мисля друг вариант .Липсва ми някаква работа ,мислех да започна нощна смяна ,но мъжа ми е против ,надявам се да мога да завърша още две нива английски ,обаче е трудно осъществимо за момента .

Като ви чета, ежедневието на повечето от вас с по - големи деца е доста натоварено в сравнение с моето. 
Нашият режим е следният - ставаме около 7,30-8 часа, закусва, а след това аз пия кафе. 
Занимавам го до обяд, обядва вкъщи и излизаме навън. Обикновено спи по 2 часа в количката, имам време за доста неща, включително и за фризьор. След това закусва навън или вкъщи, играем си до 17,30 ч. следва миене, вечеря и в 18 часа си е в леглото, до сутринта не се буди. Вечерите ни са напълно свободни - имаме време с мъжа ми да си готвим, да гледаме ТВ.