Майките, избрали да останат вкъщи

И на мене ми се чудиха ,за избора да са с малка разлика но се справихме

Привет и от мен. И аз избрах да напусна работа и да си остана в къщи да гледам малкия. Много ми липсва работата и няма да си кривя душата да казвам че малкия запълва тази празнота. Но с големия вече минах по пътя на работеща майка и знам колко е трудно и как никой не е щастлив от такъв избор. Мъжа ми работи много и на него не мога да разчитам нито в домакинството нито в гледането на детето. С големия беше ад - работех, гледах детето, носех на гърба си домакинството и учех в университета. Бях нервна, недоспала, обичайната вечеря в къщи беше печена наденица или пица, не вървеше ученето, шефа се нервеше че си тръгвам веднага щом свърши работното време, карах се с мъжа ми че не ми помага и постоянно виках по детето. Затова реших че ще имам второ дете когато мога да си позволя да напусна работа и да се отдам на майчинството. Щом забременях с второто дете казах на шефа да си търси друг човек и останах в къщи. Сега си гледам детето, въртя си домакинството, разбрали сме се с мъжа ми че аз ще гледам децата и къщата а той ще осигурява финансите и всичко е ОК. Надявам се че някой ден ще започна пак работа, но не бързам защото знам че ще съм с детето по цял ден още малко а ще работя цял живот.   

Годините през които отглеждах децата си в къщи са най пълноценните в моя живот.Не съжалявам за нищо и само мога да ви посъветвам ,доколкото можете,посветете се на децата си.

Когато родих първото си дете, бях редовна студентка и се наложи да го "зарежа" на майка ми още на 5-тия ден, защото започна сесията, а не исках да отлагам изпити. Когато родих второто, градях вече кариера и отново на помощ се притече майка ми, тя в майчинство с 5 месечно бебе, аз на работа. Амбиции, амбиции..... Децата пораснаха като на магия, толкова съжалявам за изгубеното време.
Сега дъщеря ми е на 1.9 м. и не че сме много богати, но съм през повечето време вкъщи. Все пак работя почасово и то не всеки ден, за да покривам поне личните си нужди - фризьорче, някоя дрешка и др. Хич не ми се връща на работа  Ставане рано, тичане до службата, планове, справки, вечер уморена тепърва готвене, чистене  И накрая... /това "плащам, за да ходя на работа", много ми хареса/ 
Мисля, че всяка жена има право на избор: дали да прави кариера или да се отдаде изцяло на грижите по децата и семейството. Всяко решение заслужава уважение. А на тези, които успешно се справят и с двете, евала 
В Гърция, например, е под достойнството на мъжа, ако каже, че жена му работи. 

С вас съм ,момичета  ...за сега съм си у дома !

Аз да ви благодаря, от вчерашните ви съвети, разходката ни излезе обучаваща на тема охлюви.

Сега имам нов въпрос за подреждането - Не ще да подрежда играчки, да ги прибира и това е. Мисля си, че пътищата са 2 - строгост и обяснения, че докато не прибере една игра няма друга. При този начи изглежда си мисли, че и се карам, защото много протестира. Другия начин е да я залъгвам да помага, но ми е много трудно 5 минути увещавам, накрая ги събирам сама, защото няма нерви да прикотквам. Дайте съвет, по кой от начините да действам или ако има трети сподерлете

таня, чувствата ти са съвсем нормални мисля, че втория начин няма да ти свърши много работа, защото не учи на нищо, освен подмазвачество строгост и обяснения са верния път според мен. какво като дъщеря ти мисли, че и се караш? разбира се, че е нужно да и се поскараш, как иначе ще усети, че е сбъркала? твоята работа не е да не противоречиш на волята и, а да я научиш на нещо (в случая, да си събира играчките). при мен философията е следната - никога не се карам преди да съм научила. първо ги уча на нещо и след това очаквам да се спазва. те моите толкова бързо сменят игрите, че ако трябва да прибират след всяка игра, само с тва ще се занимават по цял ден. затова прибират "само" по два пъти дневно - веднъж преди обяд и после преди вечеря. обикновено им давам 15 - 20 минути (според разхвърляността) и ако не са готови има неприятни за тях последствия. никога не се отмятай и не се изхвърляй. примерно ако кажеш "ако не си събереш играчките ще ти ги изхвърля, или никога повече няма да ти ги давам" - тва са празни заплахи, които ги казваш със съзнанието, че няма да ги направиш и детето не се впечатлява много от тях. по-лошо дори - учи се че мама така си приказва аз на моите им казвам, че ако не са готови до 15 минути няма да могат да ползват компютъра (примерно), а ако не са готови до 25 минути няма да могат да го ползват и утре.
ако искаш първоначално и дай да прибира някакви други неща, примерно стотинки в някакъв буркан или лъжиците в чекмеджето - нещо весело, забавно - и после я прехвърли към играчките. трябва да покажеш съвсем ясно, че това е нейно задължение, колкото и да е малка. може да и кажеш нещо от рода на "айде, мама сега ще работи, ще прибира прането. и ти можеш да работиш като мама и да прибираш играчките, а като станеш голямо момиче на 5 години ще ти давам да прибираш и прането! (голяма привилегия )"
бтв, аз ти говоря като за дете на 2-3 годинки, но нямам идея колко е голяма дъщеричката ти  все пак дано съм успяла с нещо да ти помогна...

При мен с голямата (още когато беше на 3 години) проработи следния вариант - помолвам да събере играчките и след като не го направи чакам да й потрябвам аз за нещо. "Мамо, мамо, виж еди какво си" или "хайде да ми прочетеш приказка". Казвам й, че след като тя не прави това, за което я моля и аз не искам да се занимавам с нея. Ако пак не ги събере, на следващото повикване, дори не й отговарям. Идваше и ми дърпаше главата да я погледна и пак подканям за играчките. Накрая отиваше и ги събираше. Трябваха ми точно 2 дни, за да започне да събира на първото подканяне.
Малката още не мога да я работя по тоя начин, но пък и тя гледа от кака си и се стреми да й помага.

Накарахте ме да се замисля защо ми е неприятно да й се карам. Давам си сметка, че сигурно 20 години не съм се карала на никого или на мен да ми се карат и явно сега да викам точно по детето никак не ми е присъщо. Но явно ще трябва да го преодолея, защото децата в ранна възраст не разбират от тактични забележки.
Друго - понякога е толкова щастлива от нещо, ето преди малко беше пуснала една риба в тоалетната чиния и идва и казва със светнали очи "Рибата плува" и иска да ми покаже. Много се затрудних и не й се карах / а съм и казвала, че не трябва там да ги пуска/, посазах й да ги пуска във ваната.
Още нещо за караниците - сега като направи беля и идва и ми казва, че е направила беля. Опасявам се, да ни си загуби тази способност да споделя за нередните неща, например от страх, че ще и се скарам.

Много хубава тема сте заформили. Засега само ви следя.

Таня, според мен много хубаво правиш, че не й се караш. Точно това е пътят, по който се изгражда доверие според мен. Това обаче, не означава, че не трябва да й обясниш или да не реагираш (не с караница и викове) по някакъв начин, когато конкретна беля се превърне в система.

И аз ще следя темата с интерес.
Гледах сама дъщеря си до 2 годишна възраст. Сега работя на половин ден, а през това време я гледа баба ми. Имама усещането за огромна липса обаче и някак работата не ми носи предишното удовлетворение. Искам да съм си с детето, а правим опити и за второ. Лошото е, че не знам как бихме се справили финансово ако не работя. По тази причина си търся някаква работа, която мога да работя от вкъщи, но идея нямам съществува ли изобщо такова животно. Та ако някой има идея какво бих могла да работя от дома и така да съм си винаги с детето моля да ме светне. Все чета за майки работещи от дома, но не знам какво точно. Харесва ми да съм домакиня и майка. Имам чувството, че това ми е най-големия талант и призвание, но в близките 3 години не виждам как бихме се оправили финансово ако не работя.

И аз ще следя темата
Аз съм на 23 години и от три години съм си вкъщи,като от почти две си гледам сама детето.
Не мога по никакъв начин да си представя да я дам пак отново на ясла и предпочитам така.
Тази есен продължавам да уча,но задочно,засега си работя вкъщи,така и мисля да продължа докато мога.

добро утро мамита,

даже добър ден вече 

и на мен ми е интересно, но напоследък все по-малко време остава да чета
лифи, много ми е забавен подхода ти. и аз съм прибягвала до него  забелязала съм, че работи по-добре с по-големи деца обаче, а и с по-инат родители 


и аз не съм за изпускането на нервите и истеричните крясъци (кой ли може да е "за" това?) но при всички положения съм твърдо ЗА родителстана съпротива. ето какво имам предвид - напоследък се забелязва някаква тенденция родителите да шубелийстват пред децата си. страх ги е децата да не им се разсърдят и почват да се държат абсурдно и ако не дай си боже раздърдят детето почват да правят омилостивяващи жертвоприношения. според мен не трябва да се чака лошото поведение да се превърне в система за да се действа. ако го хванеш от първата проява няма защо да се превръша в система. имам наблюдения върху животинки - когато малкото новородено котенце направи нещо "лошо", примерно ако захапе ухото на майка си тя го контрира веднага когато имаш силно изразена реакция, с която да показваш на детето, че поведението му не е приемливо това не води до разрушаване на доверието ами по-скоро детето започва да те пита "може ли еди-кво-си" и да те възприема като "учител". но ако си изпускаш нервите и му крещиш (дори и да не е всеки ден) това вече наистина се отразява зле. аз вместо да си повишавам гласа го пускам една октава по-надолу 
не е нужно в "родителската съпротива" да има истерия. тя дори вреди, тъй като прави нещата лични, показва на детето, че волята му е срещу твоята и ха сега да видим кой ще спечели. когато си спокойна детето не усеща сблъсък с теб, а с "правилата"
сега да не помислите, че нещо ви поучавам само две от децата ми са възпитано по този начин. малкото ни е с вродена аномалия и в резултат на това много го глезих сега имам тройно повече работа с него отколкото с брат му и сестра му.

таня, и на мен ми е много кофти да режа децата като ми опоскват нарцисите от градината и ми ги носят с грейнали очи да ми ги подаряват. тва е такава бъркотия от емоции - хем ми става драго, хем ми иде да рева... не мога да си позволя да ги посрещна отрицателно, някак си ми е по-важно децата ми да се чувстват добри отколкото да имам нарциси в градината...   

та така, мили майки, родителството е трудна работа 

ренси, сподели какво можеш и обичаш да правиш. не се измъчвай от това, че трябва да работиш - все пак си на половин ден и имаш повече време с дъщеря си.

renci, ами твоят случай май най-подходящо е да си домакиня и майка на още няколко деца срещу заплащане . Интересувала ли си се от програмата за фамилни центрове?