"Клуб на пострадали деца от безстопанствени кучета"- първия в нетпространството!

Нали знаете, че ако сме разделени на групички нищо няма да постигнем? Дали някой е кучезащитник или против е по-маловажно. Важно е всички, които сме ЗА решаването на проблема да се обединим и да мислим, и действаме в една посока.
Всяко едно мнение, всяка идея, всяка стъпка е важна и ценна.

Днес четох много обстойни статии в 24 часа по кучешкия проблем. С една дума хората вече са започнали да се саморазправят, дотам са ни докарали, като няма кой да реши проблема цивилизовано, важи закона на джунглата, който оцелее.
Адски обаче се ядосах на нещо в една история, сигурно я знаете. В Овча купел някакъв човек му прикипяло, та накрая си решил проблема сам. Полицайте го прибрали, обаче отказават да дадат името му на някаква фондация, защитници на кучетата. Те искали да го съдят, бяха изредили и изброили един куп права, които той бил нарушил, то не бяха кучешки права, то не бяха закони, какво ли не.
Много ми е интересно, при толкова фондации и организации, защитници правата на децата, как нито една не взе отношение по въпроса?

Та на децата, от всичките им права, не е ли все пак най-основното, правото им да оцелеят, все пак? Правото им да играят и да се разхождат без риск за живота си.
Това между другото е и наше право, но вероятно логиката е, че ние имаме по-големи шансове да оцелеем, след евентуално нападение.

За сметка на фондациите защитници на кучетата, които много активно и настървено си изпълняват функциите, за да оправдаят съществуването си, то организациите защитници на децата, (които нищо чудно да са повече от самите деца), явно са презаети с решаването на глобални детски проблеми, та не им хрумва да защитят безопаснотта и сигурността на децата ни.


 

Саморазправата е най-низшата степен на отношения. Не искам да си представям какво е накарало хората да действат по този начин.

Аз знам това което ще ме накара и мен до няколко дни.Вече положението е нетърпимо и не ми пука за законите за защита на животните.Просто ми писна,ама много яко.

Бабче, аз не съм пострадала, ама съм на косъм от саморазправата вече, а съм спокоен и изключително толерантен човек. Ако детето ми беше наранено, заради немарлива политика, заради това, че някой муньо не си върши работата и заради него живота на детето ми е застрашен или ще му останат физически и психически белези за цял живот, не искам да си мисля какво щях да направя. С голи ръце щях да ги удуша всички. Щях да ги съдя до дупка.

Тео, мила, така си мислиш само. Какво като ги съдиш??? На Ками наранявенто се води "лека" телесна повреда. Равнява се на ожулено коляно ... И то "телесна". Никъде не става въпрос за психическа вреда. Закона за защита на децата е с 46 члена, а този за животните- 79!!!  Това е Булгаристан, не забравяй! Затова хората прибягват до саморазправата- хем е бърза, хем ефективна.
Аз съм тръгнала с вас по "благия" и лекия път за решаването на проблема. Мъжа ми върви по собствено начертан, съвсем различен път и няма сила на света, която да го убеди, че не е прав Към момента има видими резултати само от неговите действия. От моите и вашите нали виждате- като в блато сме.
Аз също съм си поставила някакъв срок на търпимост. Ако не се получи с петицията, си имам колеги- краен, но сигурен и бърз вариант! Това е!

Диди, какво става? Да не ти се е случило нещо? Ако искаш- на лични, че тук много "ушета" са се навъдили. Затова и видимо не върви темата, пишем си на лични.

Ето точно това имам предвид. Страхувам се, че саморазправата може да ни завладее.  И аз съм спокоен човек, обичам животни (особено кучета). Обичта ми не се изразява във вайкане и панички по ъглите.
18 години член на семейството ни бяха семейство дакели, 13 години - прекрасната ни ПОМИЯРКА КАРА. Обичам животни, не искам да страдат, а още по-малко някой урод да ги избива с подръчни средства. Ама не мога повече да се оглеждам от къде ще ме гризнат или още по-лошо - от къде ще гризнат някое от скъпоценните ми внучета. Едно цивилизовано общество винаги намира баланса между крайните кучезащитници и крайните кучемразци. Хората отдавна са "открили топлата вода". Не е нужно да се напъваме и да измисляме правила. Ще ни е от полза, ако се осланяме на чуждия опит, но все по-често (за съжаление) хората ще бъдат принудени да се "саморазправят".

Не упреквам съпругът на Кучегонка. На негово място бих била едно свирепо, нехуманно, злобно, гадно, неуморно и кръвожадно бабЕ.

Значи закона трябва да се промени! Не може кучетата да са по-защитени от децата, колкото и да обичам животните, все пак повече обичам децата ни.
Ако всички пострадали заведат дела, убедена съм, че има предостатъчно случаи (за съжаление), които са средна телесна повреда, и всеки психолог ще издаде необходимия доклад за психичните травми, особено сериозни, когато става дума за дете, един добър адвокат, достатъчно на брой заведени дела с/у отговорните общински служби и все ще има резултат. Отделно обществен натиск с петиции, жалби, писма, до всички държавни институции имащи някакво отношение към проблема и рано или късно ще се получи натрупване, няма начин, просто трябва да има натиск. Проблемът е повече от назрял, хората вече не издържат, то не са глутници, то не са чудо!!!

Бабче, не, не е кръвожаден, просто решава проблема по своему. Иначе от 1седм. вече точно заради него отлагаме евтаназията на болния ни и стар котарак. Жал му е и това е А, че така се мъчи животното.....Всеки ден се обаждам в клиниката и отлагам за следващия. Не, че и на мен ми е лесно, обаче той се оказа по- жалостив от мен. А и Камелия се събужда и заспива с котака, та незнам как ще приеме липсата му

http://www.bgpetition.com/stray_dog/index.html  Ето я петицията.

Здравейте
От повече от месец не съм писала, но ми се струпаха още неприятности с малката. Прекара тежък бронхит от интоксикация. Не съм мислела, че може да има такава диагноза. Не от грип, простуда, а от интоксикация. И то навръх Великден, та чак до 12.05. бяхме на АБ, даже на 2 вида АБ.
След инцидента с кучетата бях решила да я изведа от София и за Цветница отидохме при баткото на морето. Тя беше вече с 3седмична кашлица. То не бяха Проспан, АСС, Мукосолван, Бронхикум, че накрая и противоалергичния Кетотифен. Успоредно с това не спираха и зелените и сополи. А педито все твърдеше, че не чува нищо смущаващо по дробчетата и. Да, ама на 4-я ден на морето се събуди със залепнали мигли от гурели. Очите и червени, непрекъснато секретираха. Прегледа я доктор, изписа ни хидрокортизонови капки и след 48 ч. нямаше помен нито от гурелите, нито от сополите. Прибрахме се, за да си "къпем яйцата в купичките" за Великден. Тя все така си кашляше. В петък вечерта бях нощна, а в събота по обяд тя вече беше с 39,9 тем. и беше изкарала акъла на свеки. И като се започна едно обикаляне по заместващи доктори, поликлиники и връщане обратно до вкъщи, та до 23,30. Даже на Бабче се обаждах за съдействие за рентген. Нямаше болница с работещ рентген, където да и снимат дробовете. Почивен ден- това е! Трябваше да постъпим в болница, за да я снимат на другия ден. Накрая се сетихме да пробваме в Пирогов. Платихме си, снимаха ни, даже прередихме целия коридор и със снимката - в педиатрията на МА. Абе, друго си е като плащаш Там вече ни назначиха лечение и благополучно в 23,30 се прибрахме в къщи. Темп. почти не спадаше под 38 чак до вторник, когато и смениха антибиотика. Даже на няколко пъти беше 40 градуса. В първия раб.ден педито ни прати при УНГ и заедно с него разнищихме от къде се е появил бронхита.
 По- назад в темата съм писала, че имахме болен котарак с блокирали бъбреци, който евтанизирахме на 15.04. преди да тръгнем за морето. Миличкия пикаше непрекъснато, а урината му смърдеше на ацетон. Аз, естествено, се разнасях след него с Доместоса и белината непрекъснато. И всичко това някъде от 20.03. Почти по същото време беше започнала и нейната кашлица. Зелените сополи и гурелите са били също от инфекцията- чистел се бил организма. Докато се възпалили бронхите. Просто се е надишала и натровила от урината и доместоса. В детската град. също мият с белина, живеем на едно от най- мръсните кръстовища на любимата ни столица......Та с 2 думи: Ками не е имала глътка свеж въздух достатъчно дълго време, за да се натрови така. Все още се чувствам виновна, че съм допуснала всичко това. Че не сме "приспали" котака още през март....
Затова не съм писала тук. Нямаше с какво да се похваля. Много ни се струпа, не ми се ходеше никъде и никой не исках да идва у нас. Бях "изпушила" тотално. Просто си дадох отбой.

Сега вече мога и да се похваля. Работата на детския психолог с Камелия даде резултат. Може би, защото беше почти веднага. Ако бяхме отлагали за по- късен етап, може би щеше да е вече късно.
Камелия в началото, след нахапването, като чуеше думата "куче" си слагаше ръцете на дупето, ококорваше очи, започвеше да се оглежда и беше готова да ревне. След работата с д-р Иванов и цялата наша любов вече сме на този етап:
http://images25.snimka.bg/005715198.jpg
http://images25.snimka.bg/005715202.jpg
http://images25.snimka.bg/005715201.jpg
E, не посмя да се приближи и да го пипне, въпреки че подскачаше от желание и му се радваше много. Обаче страха до някаква степен надделяваше над желанието и. То и кучето си беше бебе- на 3мес., като я видеше и запчваше да скимти от кеф, търсеше си игра. По N пъти на ден ходехме при кучето, а аз се радвах, че душевните и рани са започнали да отшумяват.
Все още не е пипнала нито това, нито някое от вече познатите кучета на приятели. Нито пък кучето на баща ми, което и е любимо по принцип. Силно се надявам, че и това ще стане скоро.
 Да е жив и здрав д-р Иванко Иванов

Исках да питам знаещите. Събирала съм подписи на хартиен носител. Те как се прибавят към тези от електронния вариант и въобще зачитат ли се в комисията на Парламента?

Домашния ми комп. нещо не работи като хората, не отваря бг-сайтове. Понякога ползвам съседския докато Ками си играе с децата им. При първа възможност ще пиша пак.

Пожелавам Ви хубави, слънчеви дни и здрави деца  

Браво на Ками! 

За подписите - всички се зачитат. Най-добре е да се внесат в Парламента с придружително писмо, в което можеш да дадеш и линк към петицията в електронен вариант.