Работещи майки - тема 1

very nice, много ми домъчня от думите ти  и аз така се чувствам твърде често  повишавам тон, а после се самобичувам. Напоследък все по-успешно успявам да се откъсна от работата като си тръгна. Освен това схванах, че 50% от напрежението ми вечер идва от прибирането с рейса - задръстването, тъпканицата, смрадта...затова вече ходя по половин час пеш, за да се прибера. Придвижвам се с далеч по-ненатоварения трамвай до някаква точка / в моя случай Римската стена/ и се прибирам пеша през парка / сиреч до Румънското посолство/. Кофти е, ако си с токчета само  уморявам се, но си проветрявам главата и съм по-спокойна, даже съм вкъщи 10 мин.по-рано от обичайното, а това си е цифра време в моя график.

И в нас се чисти непрестанно и все имам чувство, че е мръсно. Хем няма строежи в близост, но пък има кръстовище. Всеки ден бърша с мопа и прах по мебелите, а на малката чорапите са черни в края на деня  не ща и да мисля какво дишаме 

Да ви се похваля  вчера се вдъхновх и помолих всички възможни шефове да си изтегля работното време половин час напред. Сутрешното ставане не е проблем за мен, ще се измъквам докато бубата спи или е още много сънена и няма да плаче за мен, а вечер ще имам повече време за детенце  много съм щастлива, от сума време събирам смелост 

аз пък не чистя постоянно.
1 път седмично, сега живеем временно в къща и е по-прашно, но преди като живеехме в апартамент на 10-я етаж почти нямаше прах.
даже миналата седмица не съм чистила, защото беше 8 март в неделя пък бяхме само по гостита, та едва ми остана време да изгладя.
добре, че поне мъжът ми не е маниак на тема чистене, като знам какви мъже има но пък иначе му е хубаво всяка вечер да е наготвено и да има салата, за да си пие ракийката
почнах да планувам готвене един път в седмицата, да видим дали ще успея да го измисля.
daizy и аз съм решила да говоря за работното време, но пусто като има работа, не мога да оставя колегите да я вършат, а аз всеки път да тръгвам. най-ужасното и стресиращото е, че не виждам как и кога ще намаление напрежението и интензивността в работата

Ами, да ти кажа, нямам скрупули за това, че си изместих работното време. Работата си е само моя, не я оставям на никой. Пък и нали отивам по-рано сутрин, тъй че компенсирам, никой не ми прави услуга. Даже мен ако ме питаш работното време си е редно да е от 8 и 30 до 5 и 30, както си го направих сега. Силно се надявам сега да е по-добре така 

Да се разпиша и аз!
Върнах се на работа,когато синът ми навърши два месеца, като в началото беше за по няколко часа, постепенно увеличих времето-като в момента съм до 14.00 на работа. Има дни в които ми се налага да работя по цял ден. Свободна професия съм и мога да си позволя да си напасвам сама графика. Докато спи следобед малкия работя на компа.
Сутрин ставам в 7.00-7.30-готвя нещо в тенджерата под налягане за детето,простирам прането, оправям малкия-закуска и тоалет. В 8.30-9.00 идва свекърва ми или детегледачката и аз излизам.
Готвя всеки ден, тъй като за мен е важно храната да е прясна, готвя максимум 4-5 порции, така че да останат две за обяд на другия ден.Чистя два пъти седмично и гладя в неделя-ризите на съпруга-поне 5 бр и други неотложни.
Първата година имах угризения за детето, за работата си, която много харесвам, но реших че за детето е полезно да има контакт с други хора. За себе си намерих идеалното решение и смятам да работя по този начин докато навърши 3 години.
Следобеда излизаме спокойно на разходка, имам време да му се порадвам и то на мен. В семейството ми се разболяха много близки хора, вследствие на стреса и пренатоварването и за себе си взех решение, че по-важно е да свърша едно нещо спокойно, отколкото три, но да ми излезе душата от бързане.

Хайде и аз в кюпа 
Върнах се на работа когато синът ми навърши 11 месеца. От тогава през седмицата го гледа майка ми. Чистя веднъж седмично по-сериозно иначе чистя само пода с прахосмукачка и парцал и бърша праха през ден. Готвя приблизително 2 пъти седмично като единия път е през уикенда. Майка ми готви за сина ми щото му носи "екологично чисти" продукти, дето ги къта само за него  Работното ми време е сравнително фиксирано и рядко закъснявам вечер. За сега нещата вървят по този начин, обаче от есента смятам да го дам на детска градина и ще видим с боледуването как ще се справяме.

В смисъл  ?

Здравейте и от мен. Работя вече 14 години. И с двете деца стоях вкъщи до навършване на първата им годинка. Имахме късмет, че ни помага една страхотна съседка- тя изгледа и двете деца, докато станаха на възраст за ясла и градина. Никога не съм съжалявала за това, че работя. От една страна, финансово нямаме абсолютно никакъв избор- просто трябва да работим и двамата; от друга, ценя образованието, което съм получила и усилията си, знам, че съм добра в професията си и не мога да си представя да я изоставя.
Хубавото при нас е, че работим на половин ден и следобедите и вечерите сме вкъщи с децата. Лошото е, че много често се налага да работим допълнително и тогава работим и в събота и неделя. С домакинството се справям прилично- основно чистя само в почивните дни, готвя вечер. Слава богу, че мъжът ми не е претенциозен и никога не ми придиря за домакинството. Върша каквото мога и колкото мога- гледам винаги да има сготвено, да е горе-долу подредено и така.
Разбира се, ходенето на работа ме прави по-уморена и по-изнервена понякога, от което страдат и децата, но напоследък си мисля, че донякъде е въпрос на избор и личен контрол дали ще си позволя да си "изкарам" нервите върху тях.  Когато се върна от работа, си повтарям, че сега вече е време за почивка и каквото и да е станало през деня, то е вече зад гърба ми. С малко повече внимание успявам да проявя повече търпение.
Моето мнение е, че една майка може да е нервна с децата не само, когато и защото ходи на работа. Дори да си стои вкъщи, има много фактори, които влияят.
С две думи, не съжалявам за това, че работя.  Мисля, че прекарваме достатъчно време с децата и не съм сигурна, че бих им били по-полезна, ако си стоях вкъщи.

Сори за офф-а, обаче sweetkids_mama  - лелеееееееее чакаш трето дете, не мога да ти се нарадвам. Може и да не помниш, но сме си писали още отпреди бг-мама, в Дир-а и още от тогава много ти се радвах на ведрото отношение към живота, а сега с това бебе направо ме смаза (от радост за теб). Браво и честито   

Хайде , да се запиша и аз! Работя от близо 5 години. Понякога е по трудно понякога не. Мисля че когато човек се чувства удовлетворен от това което работи е супер . При мен лично работата и ме изцежда , но ме и зарежда. Освен финансовия проблем ,който работейки поразрешавам се чувствам и достатъчно ангажирана и полезна. Малкия е във втори клас и ходи на занималня , така че като се прибере отделяме около половин час да прегледаме уроците и свършеното през деня. обикновено през това време се затопля , приготвеното през почивните дни ядене или ако е привършено набързо се спретва някакъв аламинут. Чистенето също е през почивните дни , ако много се зацапа и разхвърли двамата с таткото пооправяме и пускаме прахосмукачка. Често казано за излизане или за конушмак  с комшийките пред блока не ми остава време , но аз не изпитвам и нужда, напротив. Поздравявам всички мами , който успяват да се справят с възпитанието на децата си и едновременно да се чувстват удовлетворени и пълноценни , а и не се отчайват. 

Точно така е. Има жени, при които именно неходенето на работа ги кара да бъдат нервни. Аз донякъде съм така. Казвам донякъде, защото, за щастие, майка много ми помага и имам възможност да излизам сама, дори да посвършвам нещо служебно. Така че професията не ми липсва напълно и в същото време имам възможността пълноценно да се радвам на детенцето си.

Birdy, мерси!  Направо се изчервих от това мило посрещане с фанфари!

Здравейте и от мен -  работеща мама с 2 тригодишни госпожици. Признавам, че ми е трудно. Работя на пълен работен ден, който понякога свършва по-късно, отколкото ми се иска. Децата се гледат вкъщи с детегледачка, не им хареса градината и аз реших за сега да не ги насилвам. След работа се изстрелвам към нас (свършвам официално работа в 16,30 ч.) Когато свършвам навреме съм зад волана малко преди да започнат задръстванията. Задължително ги разхождам, като в това време мога и да накупя някой пресен зеленчук за салата или нещо друго, което ми трябва за готвене. Играят, говорим си, разхождаме се и към 7 ч, се прибираме. Играят си и гледат детско филмче, аз готвя и си говорим с мъжа ми. После децата вечерят, къпя ги и по леглата. разказвам приказки и cи дърдорим докато се успокоят и заспят. Това е добрия вариант, лошото е,  че в половината дни не свършвам навреме, имам пътувания и се прибирам към 8 ч. Гледам  да съм сготвила от предния ден и за вечерта и за следващия, защото малките се хранят в нас. Късното прибиране ме убива, освен, че нямам време за децата съм и адски изморена, не мога да си взема необходимия сън и почивка и това ми разстройва схемата за дни напред.
Освен това не чистя, взех жена след секциото, хареса ми и я оставих и след като спокойно можех да вдигам кофи и пранета. Тя обаче само чисти, подреждане, пране, гладене - от мен или от детегледачката ни, която се чуди какво да прави 2-3 часа следобед докато малките спят.
Пазарувам веднъж в седмицата в големите маркети, гледам да взема всичко необходимо и да не мисля какво ми е свършило постоянно. Пести и време.
Мисля, че пера и готвя постоянно, нямам определени дни за това. Избягвам готовата храна, не знам как става, но никой не я яде и само я хвърлям след това.
Да не забравя и таткото - той се включва, когато реши - играе с децата много,  понякога ги храни, пазарува, напоследък готви 1-2 неща, не глади, не разхожда, пране не докосва, чинии - много рядко.
В нашия град са и двете ни баби - млади, здрави, да са живи и здрави. И двете работят. През седмицата - почти никаква помощ. Понякога взимат децата за по 1 -2 вечери през почивните дни, така че не мога да се оплача. Не е често, но знам, че има майки, които и на това не разчитат. Общо взето се гледаме без онази помощ от баби,която си спомням от моето детство.
И връщайки се пак назад към ония години се чудя - нямало е топли витрини, автоматични перални, чистачки, детегледачки, миялни машини, таксита, готови пици с доставка, имало е нередовен градски транспорт, дефицит по магазините и въпреки това жените някак са се оправяли - ходили са на работа, чистили са сами, че и компоти са затваряли и домати и кво ли не. Повечето ми връстници са по 2 деца, сега за едно хората вече се мислят по сума време.  Има нещо дето ми убягва в цялата схема...как са се справяли, ние ли сме по-капризни сега, живота друг ли е станал и какъв такъв друг...?

Ronya , за последния ти абзац се захващам. Доколкото имам спомени за онова време, работното време беше желязно, без стоене до по нощите. Може и да имало в някои професии, не претендирам да знам всичко, но моите родители са счетоводители и по комунистическо време в 5:30 ставаха и тръгваха, а след промените, частния бизнес и т.н., все по нощите се прибираха и носеха работа за вкъщи. Просто сега, за да успеем работим, по доста повече.

Бе май ние сме станали по-капризни, че то като си спомня с мама как беше, нямаше топла вода по едно време, нямаше авт.пералня, майка ми по цял ден на работа, почваше да готви вечер късно, магазините на километри, пазаруваш и носиш с двете си ръчички всичко. Малко ме хваща срам сега като имам някакви претенции....