Работещи майки - тема 1

eli6 , защо да те е срам, нали целта на всяко поколение е да живее по-добре от предишното. Иначе къде отива прогреса 

Айде сега па и вие.И аз с две ръце си нося всичко, само дето памперса ми е улеснението.Бабите, бабитееееее....После-с работно време до 5 и баба знае, с обедна почивка, в която да напазарува и за 15 минути е вкъщи.Аз например пътувам повече от час, имаше период и два часа.загубено време.аз не помня нашите да са се прибирали след 5 някога.аз сега инцидентно съм в 6 вкъщи, иначе преди 8 не смогвах.3 часа време.поасле-фиксираните цени-сега всичко струва много и  човек  е обвързан и с това.за да наема детегледачка ми трябват повечез човекочаса работа.

Хайде да разкажа и аз,как минава денят ми...
Всички ставаме в 7 и 20,оправяме се,мъжа ми кара малкия на градина,а аз потеглям за работа за да се отчета.Към 10 най-късно се прибирам и се заемам да оправям в къщи,да готвя и т.н.....До 16 съм си в къщи по принцип и после потеглям да работя до към 19-20 часа.когато се прибера почвам да слагам за вечеря или,ако не съм сготвила през деня,тепърва почвам да готвя
Имам 2 седмици от месеца,преди ревизиите точно,в който като тръгна от сутринта след отчета,не се прибирам до вечерта,защото ми търсят % и трябва да го направя,в противен случай,заплатата ми намалява драстично В дните преди ревизията ми е най-натоварено и се чувствам като парцал,но пък през другото време,съм шапка на тояга

включвам се с удоволствие при вас.
гледах сина си 2 години и от година и 3 месеца ходя отново на работа, нов човек съм. казвам го без грам угризение. щастлива майка=щастливо дете, сигурна съм в това. не, че когато си седях вкъщи с малчо бях нещастна, но липсата на контактите и работата ми ме правеха сприхава домакиня, което ме вбесяваше и се чувствах често подтисната.
откакто работя нещата се подредиха чудесно. аз съм организирана, ставам в 6, пия кафе и правя тоалет, след това 45 минути тренирам, къпя се, грим, обличане. към 8 стават Ники и татко му, правя кафе и закуска. в 8.30 идва Таня (бавачката), а аз излизам. на работа съм до 17.30, след това или се разхождаме с детето и мъжа ми, или аз или той взима Ники и си правим среща някъде (най-чето в Мола, защото е до вкъщи), ядем навън, или пазарувам нещо (бавачката работи до 18.30) или готвя набързо.
всеки вторник жена почиства основно апартамента ни, а бавачката ни е много мила и добричка и глади, без никога да съм го искала от нея. казва, че така се разтоварва, когато Ники спи следобеден сън
харесвам живота си, не бих го заменила за нищо на света. един ден, когато имаме второ бебче няма да му се посвещавам за 2 години, не чувствам скрупули от това. аз съм била и докато бях в майчинство най-добрата майка за Ники, но сега се чувствам в пъти по-добра, защото винаги съм усмихната. мен работата ме зарежда. съпругът ми също ме харесва много повече сега, той е много натоварен и има много отговорна работа, имаме и частен бизнес, а и извън него сферите в които работим са много свързани (мениджмънт и консултантски услуги в строителството) и имаме много теми за разговор. чувствам, че така се допълваме идеално, а аз...някак си наистина не бях щастлива в кожата си на домакиня.
радвам се на тази тема. нямам от какво да се оплача обаче.
но мога да вдъхна позитивизъм на всеки
момичета, няма сила, която да ме убеди, че майката, сновяща от училището до детския басейн, кръжока, магазина и обратно на печката е привлекателна за съпруга си! трудно ми е и да повярвам, че е щастлива, но е факт, че има жени, които го твърдят. 
поздравявам ви всички, защото сте избрали да бъдете работещи майки

Е, тези, които не могат да си позволят бавачка и чистачка, излиза, че са супер нещастни и непривлекателни. Недей така, това е пресилено наистина. Прекрасно е, че ти имаш такава възможност, но не при всички семейства е така. 

Аурора, благодаря ти за поздравлението, аз също се чувствам добре, въпреки тежкия режим понякога. Но относно майките, които са избрали да останат в къщи - склонна съм да ги разбера, та нали аз самата бях в къщи 10 години! ПРобвах да наема бавачка, когато детето беше на 2.... мъжът ми се цупеше, детегледачката се "разболяваше" с повод и без повод и мен студена пот ме обливаше какво да кажа на шефа си и защо при здраво дете не мога да отида на работа, след работа препусках до в къщи, а там, ако закъснея и пет минути лелята стоеше облечена и с шапка до вратата с подходящо изражение на лицето.....Издържах около три месеца и напуснах. Започнах работа чак след осем години. Не ми тежеше че съм в къщи и на разположение, а по-скоро липсата на контакти с други себеподобни /то тогава нямаше и такива форуми де/. В градинките си говорех или с баби или с детегледачки, ама нещо разговори за плетки и др. такива не ми бяха по вкуса. Всичките ми поднати си  гонеха задачите и аз оставах някак настрана от живота. Но уважавам избора на другите, какъвто и да е той. Факт е, че не бих си останала в къщи сега, поне не по свое желание.

Ето това винаги ме е подтискало във всеки един работен ден, когато аз съм вкъщи... Преди да започна работа се чувствах безполезна.
Социалните ангажименти те карат да се чувстваш работоспособен и полезен (на себе си, на семейството и на обществото).

имам тази възможност, защото работя. избрала съм да работя и да плащам повече от половината си заплата за бавачка и чистачка, така се чувствам пълноценна жена (защото за мен развитието и кариерата са важни) и пълноценна майка, защото през свободното си време съм изцяло с Ники.
когато не работех нямах нито чистачка, нито бавачка, нито баби за помощ.

п.п. не знам за другите, говоря за себе си, аз наистина бях непривлекателна в своите очи. защото нямах време наистина за нищо, нямах и желание. противно на мисленето, което може би идва от този ми постинг, аз наистина бях добра майка и наистина се отдавах 100 % на детето си, но това ме обезличаваше изцяло и осъзнах колко много ми вреди като жена, съпруга, личност извън детето. не знам дали се изразявам правилно, не искам никого да убеждавам, аз просто съм сигурна, че това е правилният път за мен.

хареса ми това, което Ели казва, че се е чувствала настрана от живота. много точно описва и това,к оето аз чувствах. има една много хубава мисъл на Джон Ленън, която ми подхождаше по онова време - животът тече в мен, но без мен...такова усешане имах. обичам детето си повече от всичко на света, но обичам и съпруга си и себе си, а това е нещо, което бях забравила, когато бях мама-домакиня вкъщи...

ха..тамън си викам майките дето са у дома 20 страници изписаха,ние се затрихме:)
*
аз снова от кръжока през службата до магазина,особено съм горда че успявам да се изкъпя, среша и втъкна в биз дрехи всеки ден,не се имам за непривлекателна(каквото и да значи това) и да,определено това е моят избор,който ме прави балансирана(щастлива ми е сладникава дума от сапунките,не знам точно какво значи,никога не съм я разбирала)..приоритетите ми са други,да бъда привлекателна не е сред първите 3,та може би затова и този проблем не ми седи на дневен ред..
*
бабите,липсата на трафик,предвидимостта и сигурността в утре-то правеха,мисля си, живота на родителите ни друг; не по-лесен,просто малко по-бавен,и оттам по-спокоен..
*
и пак като ви чета-където живея е като че ли по-лесно..пътувам макс 30 мин на ден,не отговарям пред баби че детето не е яло топла закуска , професионалното развитие е много уважавано,няма 2 год.майчинство и не се чувствах като рецидивист като  се върнах на работа бързо..изобщо контекстът някак ми се струва по-различен,спекулирам,не знам...

EVALA,SHAPKA TI SVALQM

Аурора, мога само да се радвам на постинга ти.   Чудесно е, когато някой е подредил живота си така, че да се чувства спокоен, удовлетворен и доволен. С мъжа ми имаме една и съща професия, работим на едно и също място и аз съм доволна, че сме партньори не само в семейството, но и в работата. Предпочитам да си разпределяме финансовата тежест по издръжката на семейството и да прекарваме повече време заедно, отколкото той да се изтрепва от работа, да се прибира късно изцеден и на практика почти да не се виждаме.

Както се вижда от лентичката, сега имаме още едно бебе на път да се роди през септември ; много се радвам, че удължиха пълното изплащане на заплатата, защото това ще ми даде възможност да си гледам бебчето докъм 9-ия месец, но след това просто е абсурд да остана вкъщи. С три деца просто ще е невъзможно да остана в майчинство на минималната работна заплата, пък и си знам, че ще ми е приятно да се върна пак към обществения живот.

Aurora, в никакъв случай не го приемай като заяждане. За съжаление, ситуацията в България в момента е такава, че дори и да работим не всички можем да си позволим бавачка и чистачка. Това все още се счита за лукс, дори и за хора с прилични доходи. Много бих се радвала, ако един ден и аз мога да си позволя чистачка. Но това е друга тема..., нека не се отклонявам.
А това, че като работиш се чувстваш пълноценна майка и жена - напълно те разбирам. Няма да навлизам в подробности, но мисля, че моята гледна точка за майчинството в голяма степен се покрива с твоята. На няколко пъти бях на косъм да се върна на работа и то не по финансови причини. Впоследствие ми се появи вариант по малко да поработвам, така че, както вече писах, в момента не съм напълно откъсната от професионалните ми ангажименти. И това наистина ми действа много освежаващо, отразява се и на самочувствието, на външния вид и т.н.
Като майки имаме желание да даряваме децата си с много обич, нежност, внимание, да им се отдаваме изцяло. Но не трябва да губим себе си, да не забравяме да бъдем жени, да не забравяме, че преди сме си имали свои лични занимания, да пийваме от време на време по едно кафенце с приятели и т.н.

какво се хвана за думата "привлекателна"? сега аз да взема да се хвана за думата "рецидивист", сякаш като съм се върнала ТУК (не у ЮСА) на работа и съм се чувствала по твоята презумция като рецидивист.
както и да е, тук трябваше да се намерим като вид сродни души, ама не става явно

Вилиана,
мислим в една посока, много се радвам, че се разбрахме!

Aurora , всички една чорба сърбаме,не се цупи..мисля разбрах какво казваш=че е добре да намираме и време за себе си,както и да го разбираме,и подкрепям тази нужда с 3 ръце...твърдя се че намира време за всичко,което намираме ,самите ние,за важно..
*
но аз лично баш като рецидивист се чувствах като стана ясно че трябва да се върна на работа на 6 седмица,ако знаете на какво се наслушах при това от близки роднини и приятели