Работещи майки - тема 1

  • 28 505
  • 359
# 195
... има достатъчно деца без родители, които имат нужда от обич и дом.  Hug
Hug
Това е много благородно (стига да успееш да не делиш децата) Peace
Виж целия пост
# 196
Справям се отлично с всичко. Работя от 9,00 до 18,00 ч. в другия край на София - около час и половина път в едната посока. Сутрин излизам в 7,30 ч., оставям дтето на ясла и отивам на работа.
Живеем у свекърите. Свекърва ми работи на смени, а свекър ми е пенсионер в къщи. Вечер излизам 2 часа по-рано от работа - неплатени ми се водят, за да мога да си взимам детето на време, да не остава до късно само в яслата. Повечето деца са ги взели до 17,30 ч. Мъжът ми работи на смени и няма възможност да взима детето. Свекърва ми го взима, само когато взима племенника, за да не се срамува пред хората, че взима едното внуче, а другото - не. Свекър ми казва, че с толкова малки деца не може да се оправя. Така че аз имам грижата изцяло за детето.
Като се прибера след работа, разчиствам в къщи и започвам да готвя. В повечето случаи аз готвя, свекърва ми поема инициативата обикновено съботите и неделите, но не винаги, защото тогава гледа племенника ми и идват да ядат у нас девер ми и етърва ми. В събота и неделя обикновено съм най - натоварена, защото гледам и племенника ми покрай сина ми. И излиза, че най-много си почивам, когато съм на работа. Работя на компютър и често вися във форума, което много ме разтоварва.
Та значи - гледам си сама детето, готвя за 5 човека, а понякога - и повече, чистя цялата къща. На мъжа ми и на детето винаги всичко е изпрано и подредено, нахранени са. Имам време и за разходка на детето. Гледам понякога и племенника си. В работата съм професионалист.
Shocked
И докога мислиш да изкараш така?
Въпрос на организация, колкото и клиширано да звучи. Ако аз бях прочела нещо подобно, сигурно щях да се питам същото. Все още издържам на това, но престанах да съм "слугинята" вкъщи. Просто казах - всичко спира дотук - и другите взеха, че се усетиха, че май множко се товаря, та се взеха в ръце. Не ми тежи домакинството, но когато го върша само за моето семейство. А когато трябваше да готвя и за външни лица, да гледам и други деца - тогава някакси се чувствам използвана, а никак не ми харесва позицията на използвана.
Виж целия пост
# 197
Привет от още една работеща майка!

Сега откривам темата.

Работя от 10я ден след раждането, първоначално вкъщи, а когато дъщеря ми стана на година и половина, се върнах в офиса. Миналият юли смених работата и се доказвам на нова.
През седмицата никой не ми помага. Аз водя детето, аз го взимам, без кола съм (като опря ножа до кокала, на дърти години изкарах книжка, купих си кола, карах десетина дена, но претърпях катастрофа - преди една седмица един камион буквално ме помля на Околовръстното и в момента съм на изходна позиция, но Слава Богу - жива и здрава), живеем далеч от градината и на 2 часа с транспорт от работата ми (живеем в Банкя, а работя в Гоце Делчев). За да успея, тръгвам по-рано от работа, имам такава уговорка, но все пак често ме гледат накриво. За да съм в ритъм често се случва да доработвам вкъщи - вечер и през уикенда. Мъжът ми няма как да ми помага - излиза в 6:45 и се прибира в 9-9:30, когато екшънът е на финала. Бабите също няма как да помагат, защото работят, а и с взимането на детето от ДГ няма как да стане, защото са на по 30 км от нас.

В началото, когато смених работата, перманентно бях на ръба на нервна криза с това дълго пътуване и целият стрес от новото (на предишното място бях от 8 години), но започвам да свиквам.

През уикенда гледам детето да се види с бабите, но предпочитам да присъствам и аз, тъй като и на мен времето с нея не ми стига.

Ужасно ми се иска да имаме второ дете, но се притеснявам бих ли могла да се справям както трябва.
Все пак се опитвам да събера смелост.

Ще чета тук, може нещата да се окажат по-лесни, като чета споделен опит Wink
Виж целия пост
# 198
Пак да се включа...
При мен нещата малко се попромениха. В смисъл, че свекърва ми след големи молби "се нави" да взима сина ми от ясла, за да мога аз да взимам повече пари, че ми "режат" от заплатата за ранното излизане да си взимам детето. Така че две седмици в месеца (тя работи на смени и едната седмица го взима, другата го взимам аз) се прибирам по-късно. Тогава нямам време за готвене, а за някой аламинут евентуално. Гледам да нахраня детето, да го измия и да го слагам навреме да спи, че сутрин става рано. А се прибирам от работа към 19,15 ч.
Племенника го водят по-рядко от известно време, етърва ми малко се освести, ама няма да е задълго. Ама така е, като не ми понася, трябва да се изнасям Mr. Green
Като цяло съм по-ненатоварена, а и аз самата гледам да го давам по-яваш. Но поради ред обективни причини, за които не искам да пиша, предпочитам да съм на работа, вместо да съм вкъщи. Поне засега.
Що се отнася до това да имам второ дете... newsm78...ами, хубаво е като идея, но при тези обстоятелства, при които живея, никак не ми се гледа второ.
Виж целия пост
# 199
ехее, момичета някои от вас са направо факири - готвене, чистене, обгрижване на децата вечер

Аз тръгнах на работа когато дъщеря ми беше на година и пет месеца. Не съжалявам и за минута. Веднага се усети промяната в семейния бюджет към по-добро, работя интересна работа, гордея се с с нея и с това, което съм постигнала.
Но като изключим работата, от която често си нося и вкъщи, не мисля, че се справям много с домакинството. Готвя чат пат без никакъв план кога ще се случи това. Добре, че моя мъж не е много по готвените ястия и често сме на омлет със салата или на гювечета набързо метнати във фурната. Дечката  сега яде от детска кухня и това много ме улеснява да са живи и здрави хората дето са я измислили. Вечерите ми са запазени за малката и татко й. Ядем колкото да се вечеря, като на първо място е общуването. Това обаче понякога е трудно защото малката много приказва и иска все повече внимание, а аз понякога искам само да си легна и да гледам в една точка.
Иначе нея я гледа жена, от която съм доволно. Много мила, честна и грижовна. Помага ми малко и в домакинството по нейно желание.
Денят ми изобщо не е разграфен, като изключим работното време. Вечер сме малко като браунови частици цялото семейство. Аз правя салата, мъжът ми простира (да ми е жив и здрав много ми помага), малката ми хала тича по терасата.
Чистим веднъж седмично и двамата, за да приключим по-бързо. През уикенда гледаме все да сме нанякъде с колата и задължително с малката. Бабите ни са далече и нямаме отмяна.
Малко нанагорно ми идва всичко понякога и вечер чат-пат заспивам преди Иглика, но не е болка за умиране.

Виж целия пост
# 200
eli6 научиха се много трудно.Мрънкане:"Мамо какво да ям","Мамо гладен съм"и други такива.Обясних че ако искат всичко трябва да ми помагат и работата стана.Имах много загорели неща/2 тенжери са на буклука/,бисквити с който можаш да играеш фризби,но не и да се ядът,много желание да се научат и помощ от мен/другата ми професия е готвач/и работата стана.Не мърморят какво трябва да свършат защота ако те не го направят аз нямам физическа възможност да го правя,а от това те губят.Да ви се похваля малкия син завършва 4 клас и е отличник,а баткото се бори за 5,60,ако стане добре.
Виж целия пост
# 201
Да ви се похваля малкия син завършва 4 клас и е отличник,а баткото се бори за 5,60,ако стане добре.

Браво на синовете!  Peace Моят син също се очертава с отличен успех, днес имаха годишен преглед по плуване- ходи в ученическа спортна школа, и баща му беше много доволен- каза, че много е напреднал и много добре плува. Аз в това време гледах открития урок по народни танци на дъщеря ни- въобще, днес имахме богата програма.  Grinning

мартеа, добре дошла! Направо изтръпнах, като прочетох за катастрофата ти! Слава богу , че ти няма нищо!  Praynig

Виждам, че за повечето майки е голям проблем взимането от градина....слава богу, ние обикновено сме на разположение следобед, но отвреме-навреме се случва да сме заети до по-късно. В такива дни помага съседката, която гледа децата, когато се налага. Трудно е без баби, но от друга страна, няма и кой много да ни се бърка.  Laughing
Виж целия пост
# 202
Като ви слушам, направо ви се възхищавам!
Аз съм много зле като домакиня. добре че мъжа ми може да яде и хляб и салам, а и детето не е много претенциозно.
Все си казвам като свърши ремонта и се преместим, ще имам време и за готвене и за всичко. Обаче май е въпрос на организация. При мен та определено засега липсва.
А и вече едвам гледам. Никол от 4 месеца все и растът зъби, не спи и ние неспим. На работа гледам да съм свежа и да си върша добре работата, ама към 2-3 часа почвам да окапвам. Прибирам се вкъщи и вместо да се наспя, цяла нощ успокоявам дете. Дано израстнат по-скоро тия зъби  #Cussing out Като си гледам малкото ангелче как се мъчи и още по-тежко ми става.
Виж целия пост
# 203
Хайде и аз да се отчета  Simple Smile
Върнах се на работа, когато дъщеря ми беше на 9 месеца. Сега гони 2рата година и се справяме само двете (баба и дядо помагат също). Понеже ангажиментите са ми малко, та се нагърбих и с втора магистратура , която до края на годината трябва да завърша Grinning И аз като повечето от вас правя около 10 неща едновременно и мисля, че няма невъзможно - всичко е въпрос на организация.
Не е лесно, но пък е мноооого яко времето прекарано с детето  Peace
Виж целия пост
# 204
Drozi -питах и в темата за майчино счетоводство,но ми се ще да получа инфо и от човек минал по този път.Когато започнеш нова работа,преди детето да направи 2 години имаш право на 50%от обезщетението за майчинство-въпросът ми е какви документи се подготвя,какви евентуално проблеми може да има-извинявам се,че спамя тук Embarassed-но ако някой знае повече подробности да пише на лични  bouquet
Виж целия пост
# 205
Вероника-, подава се само копие от акта за раждане на детето. Това ми искаха на мен. Не мисля, че ще имаш някакви спънки, защото тези пари не идват от работодателя.
Виж целия пост
# 206
Вероника-, подава се само копие от акта за раждане на детето. Това ми искаха на мен. Не мисля, че ще имаш някакви спънки, защото тези пари не идват от работодателя.
  bouquet  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 207
Хей, работещи майчета, къде сте?  Wink

Преди десетина дни изпратих децата при баба им и дядо им на морето. Те си прекарват чудесно, а на мен ми липсват, но.....успявам да извлека и положителното и да се възползвам максимално от това време за почивка (от родителските задължения!  Wink). В понеделник синът ми стана на 10 години- цифричките на годините му станаха вече две!

Аз съм на работа до 3 юли, после излизам в отпуска и заедно с това излизам за известно време извън редиците на работещите мами- в средата на август започва да ми тече отпуската по майчинство.

В темата на многодетните майки подхванахме въпроса за трудностите около съчетаването на работа и гледане на деца. Във връзка с това едно от майчетата е писала на предаването "Часът на мама" и от екипа много са харесали това като тема на някое от септемврийските предавания. Ако някоя от вас има желание да участва, да пише тук- аз ще следя новините около предаването и ще ви държа в течение.  Peace
Виж целия пост
# 208
Аз пък искам да ви кажа, че вчера голямата ми 4 годишна принцеса се върна от море и двамата с баща й установихме, че никак, ама никак не ни беше липсвало непрекъснатото й мрънкане, хленчене и говерене. Уви периодът на спокойствие и тишина приключи.
Виж целия пост
# 209
Предлагам в тази тема да споделяме ежедневните си вълнения и емоции от балансирането на двете основни роли, които изпълняваме- на майки и на работещи момичета. Как минава денят ви, какви са ви приоритетите, откъде черпите енергия да се справяте с всички задължения и какво ви мотивира, доволни ли сте- вие, съпругът, децата?

Аз започнах работа преди 1 и 1/2 г.- до тогава си гледах децата. Работя във фирма, вносител на осветителни тела и електроматериали. Работата ми е на компютър и съответно страницата на бг-мамма ми е отворена непрекъснато. Работното ми време е от 9 до 18 ч. (и през събота- до 13 ч.).
Записах децата на детска градина, непосредствено до работата ми. Така имам възможност да ги водя и взимам и да присъствам на родителски срещи и тържества. Дъщерите ми посещават всички допълнителни занимания в ДГ, а освен това събота и неделя ходят на модерен балет. Скоро мисля да започнем да ги водим и на плуване.
Вечер се прибираме към 19 ч. Ако в къщи няма нещо готвено, минаваме пътьом и купуваме нещо готово. Вечеряме, след което домочадието се разпределя по компютрите (аз- на велоергометъра). После се къпем и лягаме, аз винаги с книга или учебник. Събота и неделя ми е времето за чистене и готвене.
Понякога всичко ми идва нанагорно. Идвало ми е да се откажа от работата. Но пък остана ли си в къщи някой ден имам чувството, че денят ми е минал напразно и се чувствам непълноценна. Пък и заплатата ми не е висока, но е съвсем прилична и без нея стандартът ни ще падне. Само ако можех да намаля работния ден с час-два...

Абсолютно, както е при теб - така е и при мен, само с няколко малки разлики;

-момиченцето ми е на 3 г. и 4 месеца (да ни е жива и здрава), но едва 4 месечна я поверих на детегледачка, за да започна работа, която да чукна на дърво е добре платена- един доста труден за мен момент, който сега всъщност осъзнавам колко притеснения ми е струвал.
раб. ми време е от 9 до 17:30 от пон.-до петък
-прибираме се към 18:00 часа и задължително сме навън на площадката пред блока
- след кто баща й се прибере, вечеряме тримата заедно и се занимаваме с детето (игри, песни и т.н). В 21:00 часа, тя си ляга,
- а след това ние с мъжо си правим каквото си искаме  Heart Eyes
- събота и неделя сме тримата пак по площадки, паркове или по гостита и при баби също
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия