Кьм майките на две или повече дечица-кое ви е най-трудно?

  • 2 074
  • 55
# 15
Най- трудното за мен е балансът между двете деца, всяко си има специфични нужди, независимо от възрастта и същите се нуждаят от индивидуално задоволяване. ...

Това го бях забравила, но все ми се ще да вярвам, че няма майка, която да слага децата си под общ знаменател.
Разбира се, че всяко дете е много различно, като характер, поведение, нужди и т.н. Лично за мен наистина е трудно постоянно да се "превключвам" от "честотата" на едната на тази на другата. Rolling Eyes
Виж целия пост
# 16
Най ми е трудно,когато едновременно и 2-та решат да реват,че искат да ядат или да им угодя на каприз.Баткото си пада малко егоист и не си дава играчките.Не смея да ги оставя сами,че се сборичкват или се скубят/с дьлги руси коси са/.Излизането на вьн:пресичане на улицата и тичането по площадките/всеки си трьгва в различна посока/ Mr. GreenТова в общи линии,а аз често си оставам гладна,не гримирана,несресана и т.н. Grinning
Виж целия пост
# 17
Не знам какво е това ревност между децата. Трудното беше в началото, докато малкото беше новородено, а голямото и то все още едно пораснало бебе. Трудното минава и се забравя. Сега идва по-лесното за родителите, защото децата си играят и се забавляват сами. Така че може би с две и повече деца е по-лесно, след като мине най-бебешкия период.
Виж целия пост
# 18
Галауса, искрено се посмях Grinning! На теб не ти е до смях, но си го описала така образно  bouquet...
По темата - наистина всичко е до организация и до разликата в годините. Нашия батко вече е на 7 и мога да кажа, че се оправя самичък - след градина вечер се занимава сам. Е, има и моменти, в които ме изкарват от релси /особено когато Калоян дреме по половин час на масата - злояд та дрънка Confused, или пък дребния се дере без и той да знае защо ooooh!.../, но с времето цялото семейство си изработва един ритъм, които е удобен за всички.
Например като знам, че малкия заспива към 21,30 големият в 21,15 е измит, по пижама и в леглото - не е казано да заспива, но да не ми се пречка.
Организация има и при воденето на градина, пазаруването.Готвя и чистя аз, успявам, въпрос на навик.
 И както вече всички са ти казали - щастието, радостта, гордоста са двойни - това е най-важното Peace!
Виж целия пост
# 19
Най ми е трудно,когато едновременно и 2-та решат да реват,че искат да ядат или да им угодя на каприз.Баткото си пада малко егоист и не си дава играчките.Не смея да ги оставя сами,че се сборичкват или се скубят/с дьлги руси коси са/.Излизането на вьн:пресичане на улицата и тичането по площадките/всеки си трьгва в различна посока/ Mr. GreenТова в общи линии,а аз често си оставам гладна,не гримирана,несресана и т.н. Grinning
Да това все едно аз съм го писала,а също бих добавила и боледуванията.Тази зима за нас беше кошмар,постоянно някой беше болен.
Виж целия пост
# 20
Моите деца имат разлика от 9 години и половина. Не съм имала като проблем ревност /може би само малко в началните дни каката проявяваше нещо подобно...но бързо изчезна и се превърна в огромна привързаност към малкото човече/.При мен също има изградена организация и правила....само така всичко се подрежда гладко ,мирно и тихо. Но при нас е по лесно защото каката е голяма ,не само се оправя сама но и много иска да ми помага в свободното си време .А за мен е от огромно значение тя да занимава мъничето 10 минути например ,за да прибера някой неща ,да отскоча до магазина....ей такива нещо които са от полза. Таткото ни помага невероятно много,всички сме сплотени и организирани....
Виж целия пост
# 21
Най ми е трудно,когато едновременно и 2-та решат да реват,че искат да ядат или да им угодя на каприз.Баткото си пада малко егоист и не си дава играчките.Не смея да ги оставя сами,че се сборичкват или се скубят/.Излизането на вьн:пресичане на улицата и тичането по площадките/всеки си трьгва в различна посока/ Mr. GreenТова в общи линии,а аз често си оставам гладна,не гримирана,несресана и т.н. Grinning

 Joy Joy JoyВсе едно описа мен и моите диванета.
често си оставам гладна,не гримирана,несресана и т.н Joy Joy Joy ох, и аз така... Laughing
Виж целия пост
# 22
Уф,даже не ми се говори,че ако започнаааа...
Виж целия пост
# 23
Здравейте! Имам две момиченца на 9 и 6 год.В началото когато се роди малката беше меко казано АД.Голямата ревнуваше ужасно макар и да не и липсваше внимание и грижи .После нещата се наредиха от самосебеси.Когато се организираш , времето стига за всичко.Само трябва да имаш търпение и по здравички нерви Simple Smile, а ако има и кои да помага е супер.Сега вече са големички моите кукли и се замислям доста сериозна за трето , а ако вземе да излезе и момче ще е страхотно!
Виж целия пост
# 24
Уффф, и мен най ме притеснява ревността. Дано не е много тежка.  Tired
Виж целия пост
# 25
Мен много ме притеснява още ! Значи и сега - макар и уж вече по големни и разумни деца , я има.Непрекъснато има състезание между тях и доказване. Но се мъча да не си го слагам на душата  Laughing
Виж целия пост
# 26
Моята кака е голяма и много обича бебчо, глези го и си играе с него и много ми помага, но усъмни ли се за момент, че той е предпочитан веднага реагира и аз много внимавам, гледам да си "изливам" любовта към малкия насаме. Обичам ги и двамата и не искам каката да се чувства и за секунда пренебрегната, та аз до вчера не си представях , че може да обичам още някой освен нея. Shocked
Виж целия пост
# 27
При нас няма проблем с ревността. Трудно ми е, когато и двете искат да им помогна за нещо едновременно. Laughing
И напасването на режимите......единия иска навън, другия се дърпа....с прибирането, спането, яденето същата работа (когато малкия беше бебе нямаше проблем)
Почнаха вече и за играчки да се дърпат (но това си е нормално)
Виж целия пост
# 28
Майчета, много ви благодаря за откровеността и всичко споделено!  Hug GalaUSA, постинга ти е страхотен и много ме развълнува. Образно си представих ежедневието си с две деца и как сигурно няма да бъде леко, но затова пък ще сме най-щастливите мама и тати на света!  Grinning

Относно ревността исках да попитам по-опитните мами - успявате ли еднакво да се отнасяте към децата си, имат ли според вас някакъв повод да ревнуват или просто си е някакъв инстинкт за самосъхранение... знам ли?  Thinking Става въпрос не само за време и внимание, ами и за материални неща (подаръци, дрешки). Бях чела някъде във форума, че въпреки голямото желание на родителите е невъзможно двете деца да се гледат еднакво и понякога  дори те не осъзнават, че ощетяват едното дете за сметка на другото. Аз лично не вярвам да е така, но ще видим един ден като станем и ние четирима...  Wink  Laughing
Виж целия пост
# 29
Една майка никога не може да ощети едно от децата си , независимо дали има материалната възможност.Аз сама отглеждам децата си - те са се научили когато мога да  купя само на едната обувки - значи нямам пари за другата - следващият път е тя наред.За всяко нещо си има оправия Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия