Здравейте момичета, с мъжа ми живеем отделно под наем вече 7 години. Сега съм бременна в 3 месец и май ще се наложи да се преместим при моите родители за да спестим някой лев пък и да има кой да ми помага за бебето. Проблема е обаче, че толкова сме свикнали да сме самостоятелни, че незнам дали ще издържим с родата да не се изпокараме, заради различните ни навици, а най ме е страх да не се оптегнат отношенията с мъжа ми/ преди сме живяли със свекървами и ми е ясно колко дрезги стават заради чужди хора/ Знам че не сме единствените в това положение за това моля тези от вас, които са в подобна ситуация да споделят как се справят.
Виж целия пост
с роднини ли живеете?
- Публикувана: 10 март 2008, 15:38 ч.
- Последно мнение: 14 март 2008, 22:31 ч.
# 1
10 март 2008, 15:42 ч.
Аз преди да родя сме живели при родителите ми известно време. Не сме се карали, всичко си беше съвсем наред, но все пак...трудно ни беше. Място имаше за всички, но пък винаги трябва да се съобразяваме един с друг.
Виж целия пост
# 2
10 март 2008, 15:45 ч.
Аз не бих го направила.Предпочитам да живееем сами и да се справяме игледаме децата си сами.Така взаимоотношенията ни са ок.
Виж целия пост
# 3
10 март 2008, 15:45 ч.
Първоначално живяхме с родителите на съпруга ми. Не се получи, не сме се карали, но не беше лесно. Вече две години сме на квартира и се чувствам щастлива.
Виж целия пост
# 4
10 март 2008, 15:46 ч.
Ние живеем с майка ми. Дори и на моменти да се скараме, което е неизбежно, все пак е от голяма помощ. Води детето на детска, взема отпуска като е болна, помага ми и с домакинската работа. С родителите се живее трудно, но все пак без тях не може.
Виж целия пост
# 5
10 март 2008, 15:48 ч.
и за ден не сме живели при родителите ни!
изплащаме 4 кредита, трудно ни е! но при родителите си няма да живееме!
Виж целия пост
изплащаме 4 кредита, трудно ни е! но при родителите си няма да живееме!
# 6
10 март 2008, 15:48 ч.
Не ми допада идеята да живея с родителите ни и никога не сме го правили.Още по-малко бих се преместила,за да има кой да ни помага за децата-лично мнение 
.Сигурно има и плюсове такова съжителство,обаче минусите са толкова много...
Виж целия пост
.Сигурно има и плюсове такова съжителство,обаче минусите са толкова много...
# 7
10 март 2008, 15:52 ч.
От началото на връзката ни си живеем сами и в интерес на истината се надявам така и да си остане. Относно помощта, дори да не живеете заедно, има ли желание от другата страна, помощ ще получаваш. Въпрос на организация е според мен
Виж целия пост
# 8
10 март 2008, 15:52 ч.
Ние живеем отделно. Всеки ден сме заедно с родителите и при едните и при другите ама най си ни хубаво като се приберем у дома. Аз съм такъв човек, че незнам дали ще мога да живея с родители.
Виж целия пост
# 9
10 март 2008, 15:54 ч.
Разбира се, с децата, те са ми най- близките роднини. И един "външен" /нероднина/- в лицето на съпруга ми. 
И ние сме живели на квартира, когато имахме само едно дете. За кратко отидохме при родителите ми, когато се наложи да напуснем и да си изберем жилище, което да си закупим. Не бих живяла иначе с чиито и да било родители- нито моите, нито неговите.
Виж целия пост
И ние сме живели на квартира, когато имахме само едно дете. За кратко отидохме при родителите ми, когато се наложи да напуснем и да си изберем жилище, което да си закупим. Не бих живяла иначе с чиито и да било родители- нито моите, нито неговите.
# 10
10 март 2008, 15:56 ч.
Не, никога не сме живяли при роднини и това определено би ни притеснило. Много сме самостоятелни и двамата, а с детето сме се оправяли сами. Иначе не само за детето, ами и за нас щяха уж "за добро" да ни се бьркат. 
Виж целия пост
# 11
10 март 2008, 15:57 ч.
Живеем напълно самостоятелно.
И съм страшно доволна от този факт.
Помощ винаги е нужна, но спокойствието на моето семейство е на първо място.
Колкото и да са добри родителите ни винаги ще има напрежение когато няколко поколения живеят под един покрив.
Ако може да си останете там където сте , по добре си останете.
Виж целия пост
И съм страшно доволна от този факт.
Помощ винаги е нужна, но спокойствието на моето семейство е на първо място.
Колкото и да са добри родителите ни винаги ще има напрежение когато няколко поколения живеят под един покрив.
Ако може да си останете там където сте , по добре си останете.
# 12
10 март 2008, 15:58 ч.
Напълно съм съгласна с това!
Виж целия пост
Живеем напълно самостоятелно.
И съм страшно доволна от този факт.
Помощ винаги е нужна, но спокойствието на моето семейство е на първо място.
Колкото и да са добри родителите ни винаги ще има напрежение когато няколко поколения живеят под един покрив.
Ако може да си останете там където сте , по добре си останете.
И съм страшно доволна от този факт.
Помощ винаги е нужна, но спокойствието на моето семейство е на първо място.
Колкото и да са добри родителите ни винаги ще има напрежение когато няколко поколения живеят под един покрив.
Ако може да си останете там където сте , по добре си останете.
# 13
10 март 2008, 16:02 ч.
Същата работа като теб . С мъжът ми живеехме на квартира , забременях и се чудехме какво да правим . Говорихме с хазайката , обяснихме ситуацията , да не би да реши да ни гони с детето и тогава да се чудим какво да правим . Тя беше разбрана жена и каза че щом си плащаме наема навреме няма проблем да останем там . Когато влязох да раждам извикахме свекървата . Тя се погрижи за сина си докато аз бях в болницата , след това остана 1 месец да ми помага . Всяка вечер съм си къпела бебето сама , защото смятах , че тя като си тръгне аз няма да мога да се справям . Тя гладеше и готвеше , а понякога и чистеше апартамента . Към днешна дата , благодаря на бога имам здраво дете , здраво семейство и страхотни роднини , но ако живеехме с тях , съм категорична , а и не само аз , че досега да сме се развели . Тъй че моля те , послушай ме . Извикай някой в началото да ти помага , но ти му обясни точно каква помощ искаш ,а след това всеки по живо по здраво , защото повярвай ми нищо няма да спестиш , а само ще си скъсаш нервите . Скоро ще раждаш и единственото от което ще се нуждаеш е от спокойствие за теб , бебето и мъжа ти . Така смятам , поне личния ми опит на това ме е научил .
Виж целия пост
# 14
10 март 2008, 16:05 ч.
Проблема е че неможем да останем. Няма условия за отглеждане на бебе - няма асансьор, а сме на 4 етаж, целите стени са мухлясали, за основен ремонт е и то сериозен просто трябва да се вложат много пари, а собственика не иска. Скоро ще започнем строежа на нашата си къща, но няма да успеем да го завършим до септември. Мислим между друга квартира или моите родители.
Виж целия пост
Препоръчани теми