Проектозакон на министерството за започване на училище на 6 години

Поздравления за съставянето на този документ.
Може да се напише, че след като години наред сме чакали подобряване на образователните методи и промяна на учебния материал и съобразяването му със съвремието, накрая сме дочакали поредното безобразие и недомислица.

Имам и някои конкретни предложения за допълнение:

В т.1:
1. Предлага се постъпване на децата в първи клас на 6-годишна възраст, без да се предвижда промяна на учебното съдържание и учебните програми, които не са приспособени и съобразени с възрастовите особености на 6-годишните деца. Не е отчетена разликата в интелектуалното, психологическото, емоционалното, адптационното и физическото развитие и възможности на 6-годишните и 7-годишните деца. На тази възраст всеки месец от израстването на детето е от значение. Министерството на образованието и науката не заявява намерение, а и не създава предпоставки за доверие, че разполага с ресурса да разработи нови програми и методи, по които 6-годишните първокласници да бъдат обучавани. Няма яснота и по въпроса за предучилищното обучение-началната възраст и начина на провеждането му.
При това положение, свалянето на възрастта за постъпване в първи клас е неприемливо. То може да бъде оправдано, само ако /ТУК ТРЯБВА ДА СЕ НАПИШЕ „ПРЕДИ ТОВА”. ДУМИЧКАТА „ЕДНОВРЕМЕННО” ПОЗВОЛЯВА ПРОЦЕСЪТ ДА ТРЪГНЕ./  бъде направено  едновременно с разработването и въвеждането на нови и адекватни програми, учебници, методи и подходи за обучение на 6-годишните.

В т.3
3. 6-годишните деца не са достатъчно укрепнали, за да поемат физически натоварването на училищното обучение в сегашния му вид. Умората от продължителните часове в училище и времето за самоподготовка, липсата на сън и на достатъчно време за игра и почивка, тежките ученически раници, стресът, обездвижването, лошото хранене-всичко това са фактори, които при един неукрепнал организъм могат да породят и различни здравословни проблеми от физическо и психическо естество. Ще възникнат неблагоприятни изменения във функционалното състояние на централната нервна система в резултат на понижена умствена работоспособност и проява на преумора след учебните занятия. Много от децата ще имат трудности с концентрацията и задържането на вниманието за дълго време, с проявата на търпение, с дисциплината, ще се уморяват лесно, ще се изнервят. Всичко това са предпоставки за възникване на сериозни обучителни трудности при овладяването на училищните умения при голяма част от 6-годишните първокласници, каквито и сега имат съществен процент от 7-годишните, и които ще засегнат трайно както способността на децата да учат, така и нагласата и желанието им да ходят на училище. Вместо любов към училището, у тях ще се създаде съпротива, /КОЯТО НЯМА НУЖДА ДА СЕ СЛОМЯВА СЪС СИЛОВИ МЕРКИ/.

В т.4
6-годишните деца не са достатъчно укрепнали, за да поемат интелектуално, емоционално и психически натоварването на училищното обучение в сегашния му вид. Навлизайки в седмата година, много от тях изживяват добре известната възрастова криза-на седмата година. Постъпвайки в училище, върху тях ще оказват съществено влияние редица фактори: класният колектив; личността на учителя; промененият дневен режим; намалената двигателна активност; относително големият брой на поставените учебни задачи и задължения и др. Процесът на адаптация към променения начин на живот при много от децата ще бъде затруднен защото равнището на интелектуалните, волевите  или моралните качества на 6-годишните деца не отговаря на поставените изисквания в училище и те няма да могат да преструктурират навреме своето поведение и дейност. У много деца това ще породи напрежение и тревожност. Те ще се смущават, трудно ще проявяват самоинициатива и самостоятелност, старателно и безпрекословно ще изпълняват указанията на учителя, но ще са нерешителни и няма да умеят да общуват свободно в ученическия колектив, ще избягват контактите с връстниците си, ще се усамотяват и ще се самоизключват от живота в класа, ще изпитват силни затруднения в усвояването на учебните норми и поведение. /Този текст предлагам да отпадне. Основание за предложението ми е, че в крайна сметка управляващите целят постигането на точно такъв краен продукт от нашите деца - старателно и безпрекословно ще изпълняват указанията на учителя, но ще са нерешителни/. Тревожността, безпокойството и стресът могат да станат устойчиви състояния на много от децата, с трайни последици за бъдещото им психично здраве и самооценка. Те също ще създадат сериозни обучителни трудности при много деца. И отново- вместо любов към училището, у тях ще се създаде съпротива.

В т.5
. В сегашния си вид българските училища не предлагат адекватни условия за престой и обучение на 6-годишни деца. Не са предвидени подходящи помещения за почивка и хранене. /Тук може да се добави, че и до сега никой не си е направил да мисли за добрия интериор в учебните помещения, като цветове и атрактивни пособия за обучение, а кътовете за отдих никога не са били предвиждани/. Изобщо не е предиведна възможност за сън, какъвто е потребенна много деца на тази възраст. Класните стаи са неприветливи. Няма самостоятелни и безопасни входове за достъп до училището и места за игра, които да ограничат неконтролираните контакти с по-големите деца и, съответно-възможностите за все по-зачестяващите прояви на насилие над по-малките. Началните педагози нямат квалификацията и опита на детските педагози за работа с 6-годишни деца, от което, без да носят вина за това, ще трупат негативите на родителите и на обществото. Не са създадени възможности за индивидуална работа с отделни или с групи деца според индивидуалните им възможности

т.6
Аргументът на Министерството на образованието и науката, че през последните 20 години подрастващите се развиват много бързо и сега изкуствено се задържат, е неприемлив. Не е ясно и как е отчетена акселерацията на децата-фактите, че боравят добре с дистанционното, че играят на компютърни игри, че имат достъп до огромна информация, не са мерило за акселерация. Възможно е децата физически и интелектуално наистина да се развиват по-бързо, но това не корелира и с психическото и емоционалното им развитие. /Тук може да се добави, че е факт абсолютното изоставане на образователната система от промените в житейската среда. Че в много отношения образованието е не ефективно, като се набляга на обезценени в в обществения живот знания, за сметка на наистина важни житейски умения/ Те са и си остават деца със своите потребности за почивка и игра. Ще продължават да слагат в раниците си колички и кукли, докато майките им ще се опитват да намерят в тях място за учебниците.

В т.11
11. Детството не свършва с тръгването на училище. Но не е необходимо на децата да бъде отнемана тази една година от живота им, през която те съзряват и стават готови за ученици. Децата се развиват по-бързо днес, /Тук може да се добави: така бързо трябва да се развива и образователната система, но не със глупави и недомислени закони, а с промяна на учебния материал и методите, научно обосновани и базирани на световния опит и практика/, но това не означава, че ние трябва по-рано да ги правим възрастни. Нека не ги лишаваме от една година волност и безгрижие. Тя никога няма да се върне и с нищо не може да бъде компенсирана

Преди две години синът ми посещаваше ДГ, в която имаше две подготвителни групи- едната целодневна, неговата, а другата- до обяд, за деца, които имаха програма по задължителните занимания и чиито родители не желаеха да ги оставят там за през целия ден.

Понеже Виви питаше за подкрепа от някоя родителска организация, се включвам, за да ви кажа, че Асоциация Родители подготвя цялостно възражение срещу проектозакона. Проблемът не е само в 6-годишните първокласници, а в липсата на каквато и да е цялостна философия на предлаганите промени - всичко е мислено "на парче", без някаква логическа връзка с цялото. Няма посочване на ясни проблеми, няма набелязани цели и средства за постигането им, няма измерими индикатори за промяна. Всичко е заклинания и баене. Е, не става така. Понеже възраженията ни са към много от идеите на проектозакона, затова не сме се включили в петицията, която засяга само един проблем - 6-годишните първокласници. Иначе принципно сме съгласни с аргументите в нея.

вие виждали ли сте проектозакона? знаете ли какво пише в него? срещу какви други точки възразявате?

мамаваси, ти чете ли какво се предлага, все пак?

Това е окончателният текст на петицията, който изпратих.
Чакам код за активиране.
Надявам се да има възможност да добавя имената на организации, които искат да я подкрепят:


ОТ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ НА РОДИТЕЛИТЕ, РЕГИСТРИРАНИ В ПОРТАЛ BG - MAMMA

До ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
До МИНИСТРЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
До ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
До ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕ
Дo ПАРЛАМЕНТАРНО ПРЕДСТАВЕНИТЕ ПАРТИИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
До МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
До ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
До БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ



ГРАЖДАНСКА ПЕТИЦИЯ
СРЕЩУ ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ВЪВЕЖДАНЕ НА УЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ ОТ 6-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ

Във връзка с оповестения в медиите проект на Министерството на образованието и науката за законодателна промяна, при която училищното обучение ще започва задължително на 6-годишна възраст, и предложението промяната да влезе в сила през учебната 2009-2010 година,


Ние, НАСТОЯЩИТЕ И БЪДЕЩИ БЪЛГАРСКИ РОДИТЕЛИ,
Ние, БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ,


ЗАЯВЯВАМЕ КАТЕГОРИЧНАТА СИ ПОЗИЦИЯ ПРОТИВ ПРЕДЛАГАНОТО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО НАЧАЛО НА УЧИЛИЩНОТО ОБУЧЕНИЕ НА 6-ГОДИШНИ ДЕЦА.

През последните дни в медиите се появи информация, че Министерството на образованието и науката предлага в новия Закон училищното образование, който ще замени сегашния Закон за народната просвета, да бъде предвидено децата задължително да постъпват в първи клас на 6 години. Съгласно сегашната нормативна уредба, училищното обучение започва на 7 години, навършени в годината на постъпване в първи клас. В първи клас могат да постъпят и деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие, по преценка на родителите или настойниците им, позволяват това.
Ако бъдат одобрени от парламента, промените може да влязат в сила от учебната 2009/2010 г. Не се предвиждат каквито и да е промени в учебното съдържание и учебните планове на предметите, изучавани в първи клас. Предложението си Министерството мотивира с това, че сега децата се развиват по-бързо и нямало смисъл да се задържат изкуствено да навършат седем години и тогава да тръгват на училище.

Считаме, че предвижданата законодателна промяна е необмислена, необоснована и прибързана. Тя не е съобразена със становищата на родителите, на психолози и педагози, работещи с децата в тази възрастова група.

1. Предлага се постъпване на децата в първи клас на 6-годишна възраст, без да се предвижда промяна на учебното съдържание и учебните програми, които не са приспособени и съобразени с възрастовите особености на 6-годишните деца. Не е отчетена разликата в интелектуалното, психологическото, емоционалното, адптационното и физическото развитие и възможности на 6-годишните и 7-годишните деца. На тази възраст всеки месец от израстването на детето е от значение. Министерството на образованието и науката не заявява намерение, а и не създава предпоставки за доверие, че разполага с ресурса да разработи нови програми и методи, по които 6-годишните първокласници да бъдат обучавани. При това положение, свалянето на възрастта за постъпване в първи клас е неприемливо. То може да бъде оправдано, само ако преди това бъдат разработвани и въведени нови и адекватни програми, учебници, методи и подходи за обучение на 6-годишните.

2. Не е съобразено и че първият випуск 6-годишни първокласници ще се обучава заедно със 7-годишни. От една страна, в много училища приемането на такъв випуск ще създаде много трудности при осигуряването на подходящи помещения и квалифицирани преподаватели. От друга страна, съвместното обучение на 6-годишни и 7-годишни деца и различията между тях, произтичащи от възрастта, ще създадат за по-малките затруднения от психологическо, емоционално и адаптационно естество.

3. 6-годишните деца не са достатъчно укрепнали, за да поемат физически натоварването на училищното обучение в сегашния му вид. Умората от продължителните часове в училище и времето за самоподготовка, липсата на сън и на достатъчно време за игра и почивка, тежките ученически раници, стресът, обездвижването, лошото хранене-всичко това са фактори, които при един неукрепнал организъм могат да породят и различни здравословни проблеми от физическо и психическо естество. Ще възникнат неблагоприятни изменения във функционалното състояние на централната нервна система в резултат на понижена умствена работоспособност и проява на преумора след учебните занятия. Много от децата ще имат трудности с концентрацията и задържането на вниманието за дълго време, с проявата на търпение, с дисциплината, ще се уморяват лесно, ще се изнервят. Всичко това са предпоставки са възникване на сериозни обучителни трудности при овладяването на училищните умения при голяма част от 6-годишните първокласници, каквито и сега имат съществен процент от 7-годишните, и които ще засегнат трайно както способността на децата да учат, така и нагласата и желанието им да ходят на училище. Вместо любов към училището, у тях ще се създаде съпротива.

4. 6-годишните деца не са достатъчно укрепнали, за да поемат интелектуално, емоционално и психически натоварването на училищното обучение в сегашния му вид. Навлизайки в седмата година, много от тях изживяват добре известната възрастова криза-на седмата година. Постъпвайки в училище, върху тях ще оказват съществено влияние редица фактори: класният колектив; личността на учителя; промененият дневен режим; намалената двигателна активност; относително големият брой на поставените учебни задачи и задължения и др. Процесът на адаптация към променения начин на живот при много от децата ще бъде затруднен защото равнището на интелектуалните, волевите  или моралните качества на 6-годишните деца не отговаря на поставените изисквания в училище и те няма да могат да преструктурират навреме своето поведение и дейност. У много деца това ще породи напрежение и тревожност. Те ще се смущават, трудно ще проявяват самоинициатива и самостоятелност, старателно и безпрекословно ще изпълняват указанията на учителя, но ще са нерешителни и няма да умеят да общуват свободно в ученическия колектив, ще избягват контактите с връстниците си, ще се усамотяват и ще се самоизключват от живота в класа, ще изпитват силни затруднения в усвояването на учебните норми и поведение. Тревожността, безпокойството и стресът могат да станат устойчиви състояния на много от децата, с трайни последици за бъдещото им психично здраве и самооценка. Те също ще създадат сериозни обучителни трудности при много деца. И отново- вместо любов към училището, у тях ще се създаде съпротива. Този проблем ще се прояви особено осезателно при децата от малцинствените етноси, които ще имат допълнителни трудности при усвояването на учебното съдържание поради недоброто владеене на български език. Ако при предвиждените допълнителни 4 часа седмично български език за децата от тези етнически групи, бъдат възприети традиционният пасивен модел на обучение и липсата на интерактивен подход в преподаването, активността на тези деца няма да бъде стимулирана, интересът им към ученето няма да бъде мотивиран и проблемите с тревожността и отпадането от училищата на учениците от тези групи ще се задълбочат.

5. Няма яснота и по въпроса за предучилищното обучение-началната възраст и начина на провеждането му. Започването на училищното обучение една година по-рано е свързано с намаляване на броя на годините, в които децата посещават детска градина. А предучилищното възпитание и подготовка, най-вече в периода на задължителната подготвителна година преди училище, е много важно за формиране на положително отношение към училището и създаване на мотивация за учене.

6. В сегашния си вид българските училища не предлагат адекватни условия за престой и обучение на 6-годишни деца. Не са предвидени подходящи помещения за почивка и хранене. Изобщо не е предвидена възможност за сън, какъвто е потребен на много деца на тази възраст. Класните стаи са неприветливи и неатрактивни. Няма самостоятелни и безопасни входове за достъп до училището и места за игра, които да ограничат неконтролираните контакти с по-големите деца и, съответно-възможностите за все по-зачестяващите прояви на насилие над по-малките. Началните педагози нямат квалификацията и опита на детските педагози за работа с 6-годишни деца, от което, без да носят вина за това, ще трупат негативите на родителите и на обществото. Не са създадени възможности за индивидуална работа с отделни или с групи деца според индивидуалните им възможности.

7. Аргументът на Министерството на образованието и науката, че през последните 20 години подрастващите се развиват много бързо и сега изкуствено се задържат, е неприемлив. Не е ясно и как е отчетена акселерацията на децата-фактите, че боравят добре с дистанционното, че играят на компютърни игри, че имат достъп до огромна информация, не са мерило за акселерация. Възможно е децата физически и интелектуално наистина да се развиват по-бързо, но това не корелира и с психическото и емоционалното им развитие. Те са и си остават деца със своите потребности за почивка и игра. Ще продължават да слагат в раниците си колички и кукли, докато майките им ще се опитват да намерят в тях място за учебниците.

8. Сравненията и аналогиите с образователните системи в други държави, в които децата постъпват в училище на 5 или 6 годишна възраст, са неуместни. Първите години на училищното обучение в тези държави е сравнимо с обучението в детските градини и предучилищните групи в България. Учебните програми и методите на обучение са съобразени с възрастовите възможности на децата, което не се предлага от Министерството на образованието и науката.

9. В голяма част от обществото предлаганата законодателна промяна оставя впечатлението, че с нея се прави опит за решаване на проблема с липсата на достатъчно места в детските градини, както и за облекчаване на бюджета на Министерството на образованието и науката.

10. Правото на избор дали детето да тръгне на училище на 6 или 7-годишна възраст трябва да бъде оставено на родителите-така, както е уредено от сега действащия Закон за народната просвета. Тяхната преценка за готовността на детето да започне училищно обучение е най-обективна и съобразена с индивидуалните особености на конкретното дете. И сега има възможност децата да постъпят в първи клас на 6-годишна възраст, но много малко са родителите, които се възползват от нея, и това е показателно. В обществото няма назряла потребност и очакване децата да започват училище на 6-годишна възраст. Налагането на подобно задължение е неоправдано.

11. Преди години имаше опити за въвеждане на училищно обучение за 6-годишни деца. Всички те се увенчаха с неуспех.

12. Детството не свършва с тръгването на училище. Но не е необходимо на децата да бъде отнемана тази една година от живота им, през която те съзряват и стават готови за ученици. Децата се развиват по-бързо днес, но това не означава, че ние трябва по-рано да ги правим възрастни. Нека не ги лишаваме от една година волност и безгрижие. Тя никога няма да се върне и с нищо не може да бъде компенсирана.

Българското общество от години очаква реформиране на образователната ни система. Тя трябва да бъде осъвременена, така че да дава на децата ефективни знания и умения, които са съответни на съвременните условия, да насърчава самостоятелното мислене и изграждането на практически и важни житейски умения у учениците. Това, обаче, не може да бъде постигнато, ако децата бъдат включени в нея по неадекватен начин и в неадекватна възраст.

Много ме зарадва тази новина! Браво на Асоциацията!  И се надявам исканията да бъдат чути и приети!

извинявам се, питаните ми е свързано с това изречение, защото засега не съм виждала проектозакона, само информацията от медиите
бях останал с впечатлението, че и другите имат само тази информация

Кабо Алма, Асоциация Родители би ли подкрепила петицията?

Ето го адресът на петицията:

http://www.bgpetition.com/first-grade_6_years_old/index.html

За мой срам, не излиза до кого е адресирана. 
Надявам се да успея да направя нещо, за да бъде допълнено.

Много важен въпрос!!!! 
Vivi, подписах!!!  Успех на важното начинание!!! 

Vivi, подписах!!! Ще сложа и линк в семейния ни блог! 

http://missby.wordpress.com/2008/04/01/first-grade-6/
Можете да коментирате и тук.

Аз съм ЗА.
Аз лично съм тръгнала на 6 години (и 5 месеца).. Синът ми ако е готов и на 5 ще го пусна, стига да е възможно..
Това с изживяното детство като причина е пълна глупост.. И какво значи - "да си е с наборчетата"  Това да не е казарма