Миналото си е минало. Поплачи си и ще ти олекне. Кураж!
Виж целия пост
Мъката ме задушава
- Публикувана: 30 март 2008, 22:20 ч.
- Последно мнение: 5 апр. 2008, 14:41 ч.
# 16
31 март 2008, 11:26 ч.
Мегита, знам как се чувстваш, защото на мен ми се случи абсолютно същото. Поплачи си, ще ти мине. Днес малко, утре малко и после ежедневието отново ще те завърти. Не разбирам защо трябва да обясняваш на свекърва ти каквото и да било. Нали все пак, няма да плачеш пред нея?
И обърни внимание на думите на Как'Сийка. От лошото има по-лошо, можеше сега да си вдовица, а детето ти да е без баща.
И както са ти казали другите - каквото било, било. Остави миналото там, където си е. Имаш съпруг, имаш дете, имаш живот.
Виж целия пост
И обърни внимание на думите на Как'Сийка. От лошото има по-лошо, можеше сега да си вдовица, а детето ти да е без баща.
И както са ти казали другите - каквото било, било. Остави миналото там, където си е. Имаш съпруг, имаш дете, имаш живот.
# 17
31 март 2008, 11:49 ч.
Мегита, аз също съм от Бс и чух за случилото се преди няколко дни и доколкото знам , му правиха животоспасяваща операция, но не знаех, че е починал. Искрено съжалявам за момчето и те разбирам , защото явно все още означава нещо за теб! Поплачи си тайно, запали една свещичка за него и ще ти олекне! 
За съжаление такива неща се случват все по-често...
Виж целия пост
За съжаление такива неща се случват все по-често...
# 18
31 март 2008, 11:54 ч.
Как' Сийка ,
с удоволствие те чета, но понякога прекаляваш, не мислиш ли?
Съгласна съм.
Мегита, аз също споделям мнението на другите това е минало и го остави там,не се чувствай виновна,нормално е д си тъжна и да ти е мъчно то чисто човешка гледна точка,опитай да се успокоиш и запази само хубавите спомени за това което е било.
Виж целия пост
А мисълта, че ако бяхте останали заедно, сега детето ти щеше да е сираче, ще облекчи ли мъката ти?
Как' Сийка ,
с удоволствие те чета, но понякога прекаляваш, не мислиш ли?
Мегита, аз също споделям мнението на другите това е минало и го остави там,не се чувствай виновна,нормално е д си тъжна и да ти е мъчно то чисто човешка гледна точка,опитай да се успокоиш и запази само хубавите спомени за това което е било.
# 19
31 март 2008, 12:40 ч.
Съжалявам, Мегита. Чух за нелепия инцидент и за още по-нелепата смърт на този млад човек. Животът продължава, имаш прекрасно детенце...радвай му се. Животът е за живите
Виж целия пост
# 21
31 март 2008, 13:48 ч.
Мегита, много съжалявам . И аз като другите момичета ще ти кажа- не затваряй мъката в себе си и намери начин да си поплачеш. Мини през църква и запали свещичка за него.
Кураж
Виж целия пост
. И аз като другите момичета ще ти кажа- не затваряй мъката в себе си и намери начин да си поплачеш. Мини през църква и запали свещичка за него. Кураж
# 22
31 март 2008, 14:12 ч.
Искам да ти кажа че и аз съм изпитвала такова нещо.Преди година и половина почина един много скъп за мен приятел.Беше ми децката любов ако може така да се нарече.Не сме били заедно но много държах на него.Плакала съм по цели нощи , дори и пред сегашният ми приятел.Все още ми е много мъчно и най - вече за това че той никога не разбра влечението ми към него.А той беше само на 20 години.Винаги ще си спомням за него и ще ми е много мъчно.Сега винаги когато ходя на църква си запалвам по една свещичка за него и се надявам да е чул това което имах да му кажа, дори една вечер го сънувах след което се събудих ревейки.Много емоционално беше,но някак си ми олекна.Съжалявам за приятелят ти много е гадно наистина.
Виж целия пост
# 23
31 март 2008, 16:39 ч.
Мегита аз също ще ти кажа да си поплачеш на воля , за да излееш мъката си . Не мисля че щом е минало трябва да не обръщаш внимание . Все пак си била с този човек. Имали сте радостни и тъжни моменти няма как да ги забравиш . Но имаш и семейство . Живей с настоящето. А за миналото което е било иди и запали свещичка в негова памет.
Виж целия пост
# 24
31 март 2008, 17:04 ч.
Мегита, разбирам какво изпитваш, защото съм го преживяла.
Преди години убиха близък мой човек, с когото имахме 3-годишна връзка. И аз нямах право да скърбя, защото по това време имах вече друга връзка и може би тъкмо поради тази невъзможност да излея мъката си и да я споделя, страдах много дълго. Дори и сега, доста години по-късно, като се сетя за него, все още много боли.
Тази болка ще се притъпи, но ти трябва време.
Едно от нещата, които си повтарях е, че ако бяхме останали заедно, страданието ми щеше да е още по-голямо, когато го загубя. Може би Господ ти е спестил много по-силна мъка...
Виж целия пост
Преди години убиха близък мой човек, с когото имахме 3-годишна връзка. И аз нямах право да скърбя, защото по това време имах вече друга връзка и може би тъкмо поради тази невъзможност да излея мъката си и да я споделя, страдах много дълго. Дори и сега, доста години по-късно, като се сетя за него, все още много боли.
Тази болка ще се притъпи, но ти трябва време.
Едно от нещата, които си повтарях е, че ако бяхме останали заедно, страданието ми щеше да е още по-голямо, когато го загубя. Може би Господ ти е спестил много по-силна мъка...
# 25
31 март 2008, 17:07 ч.
Мегита ,
който не е попадал в такава ситуация, той не знае за какво става дума. И не става дума за чувства или какво би станало ако това или онова. Става дума за факт, че този човек вече не е тук и по този начин ти нямаш възможност / шанс да му кажеш недоизказаното. Напълно те разбирам, защото моята първа любов също почина преди няколко години, а беше само на 30. Не съм таяла никакви чувства към него, не съм мечтала да бъда с него, но все пак ми е мъчно, че никога няма да го видя. С него си отиде и времето, когато бях на 13 и лудо влюбена за пръв път.
И за теб това е вид раздяла с част от теб. Трябва време....след това ще си спомняш с малко тъжна усмивка, но болката няма да я има. Дай воля на чувствата и сълзите си...
( ако си вярваща и си направила нещо, което евентуално го е наранило или оскърбило, бих те посъветвала да се изповядаш).
Виж целия пост
,който не е попадал в такава ситуация, той не знае за какво става дума. И не става дума за чувства или какво би станало ако това или онова. Става дума за факт, че този човек вече не е тук и по този начин ти нямаш възможност / шанс да му кажеш недоизказаното. Напълно те разбирам, защото моята първа любов също почина преди няколко години, а беше само на 30. Не съм таяла никакви чувства към него, не съм мечтала да бъда с него, но все пак ми е мъчно, че никога няма да го видя. С него си отиде и времето, когато бях на 13 и лудо влюбена за пръв път.
И за теб това е вид раздяла с част от теб. Трябва време....след това ще си спомняш с малко тъжна усмивка, но болката няма да я има. Дай воля на чувствата и сълзите си...
( ако си вярваща и си направила нещо, което евентуално го е наранило или оскърбило, бих те посъветвала да се изповядаш).
# 26
31 март 2008, 20:00 ч.
Твоя пост описва точно това което чувствам
Благодаря за подкрепата и съпричастността, опитвам се да не плача заради детето но понякога се отпускам за малко и си поплаквам Свещ запалих още на следващия ден в който разбрах за случилото се като си мислех, че ще ми олекне но уви .
Определено се замислям за изповед, може би това ще ми помогне да си излея всичко което исках да му кажа и остана премълчано
Виж целия пост
Мегита ,
който не е попадал в такава ситуация, той не знае за какво става дума. И не става дума за чувства или какво би станало ако това или онова. Става дума за факт, че този човек вече не е тук и по този начин ти нямаш възможност / шанс да му кажеш недоизказаното. Напълно те разбирам, защото моята първа любов също почина преди няколко години, а беше само на 30. Не съм таяла никакви чувства към него, не съм мечтала да бъда с него, но все пак ми е мъчно, че никога няма да го видя. С него си отиде и времето, когато бях на 13 и лудо влюбена за пръв път.
И за теб това е вид раздяла с част от теб. Трябва време....след това ще си спомняш с малко тъжна усмивка, но болката няма да я има. Дай воля на чувствата и сълзите си...
( ако си вярваща и си направила нещо, което евентуално го е наранило или оскърбило, бих те посъветвала да се изповядаш).
,който не е попадал в такава ситуация, той не знае за какво става дума. И не става дума за чувства или какво би станало ако това или онова. Става дума за факт, че този човек вече не е тук и по този начин ти нямаш възможност / шанс да му кажеш недоизказаното. Напълно те разбирам, защото моята първа любов също почина преди няколко години, а беше само на 30. Не съм таяла никакви чувства към него, не съм мечтала да бъда с него, но все пак ми е мъчно, че никога няма да го видя. С него си отиде и времето, когато бях на 13 и лудо влюбена за пръв път.
И за теб това е вид раздяла с част от теб. Трябва време....след това ще си спомняш с малко тъжна усмивка, но болката няма да я има. Дай воля на чувствата и сълзите си...
( ако си вярваща и си направила нещо, което евентуално го е наранило или оскърбило, бих те посъветвала да се изповядаш).
Твоя пост описва точно това което чувствам
Благодаря за подкрепата и съпричастността, опитвам се да не плача заради детето но понякога се отпускам за малко и си поплаквам
Свещ запалих още на следващия ден в който разбрах за случилото се като си мислех, че ще ми олекне но уви .Определено се замислям за изповед, може би това ще ми помогне да си излея всичко което исках да му кажа и остана премълчано
# 27
31 март 2008, 20:08 ч.
МилА ПРИЯТЕЛКО поплачи си олеква. Аз имах подобен случай с първата си любов. Бях на 18 когато почина, щях да се побъркам. Киснех с часове на гробището, давах луди пари за цветя, накрая го преодолях и се варнах към нормално съществуване. И сега след толкова много години ве4е съм над 40 мимолетно болката ме пронизва с пълна сила, но какво да се прави живея с нея и се радвам на живота.
Виж целия пост
# 28
31 март 2008, 21:32 ч.
Случаят ме разтърси..Още повече, че синът на мой познат е бил охрана в тази дискотека и кръвта на момчето е изтекла в ръцете на сина му...Да не дава Господ на никого да се случва, за съжаление в днешно време подобни случаи не са рядкост и май никой не е застрахован. Аз се възмутих от думите на шефа на охраната/или управителя, не разбрах точно/ - "Трябва да свиквате с тези неща!"..С какво да се свиква- да убият колегата ти пред очите ти и ти да си кажеш: "Е, нормално е.."И да продължиш нататък с надеждата, че утре няма да е твоят ред...
Какви времена настанаха, не е истина...Много съжалявам за нелепата смърт на момчето, а също така и за многото други, пострадали в подобни ситуации! И за войната по пътищата, и за безотговорността, и за жертвите на наркотици...
Виж целия пост
Какви времена настанаха, не е истина...Много съжалявам за нелепата смърт на момчето, а също така и за многото други, пострадали в подобни ситуации! И за войната по пътищата, и за безотговорността, и за жертвите на наркотици...
# 29
31 март 2008, 23:54 ч.
И аз съжалявам много. Разбирам те прекрасно..все пак той е бил частица от твоя живот..и няма как да ти е безразлично и да ти мине за един ден..виж се с твоя приятелка..която го познава и него..и знае за твоите чувства към него..и сподели на нея или някои друг близък какво си искала да му кажеш ..Той ще те чуе.. и знаи..че той отива на красиво място.. и винаги ще си част от живота му и в бъдеще (съжалявам ако звуча пcихопатски..но силно вярвам ..че има прераждания.). Поплачи си докато детенцето ти спинка..разходи се..
Виж целия пост
Препоръчани теми