Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 4

Моля те дай си координатите за да водим децата на пясъчно-кална терапия във вашето дворче. Като свои хора ще ни правиш отстъпка нали? 

Здравейте:)
Мнението ми за стимулантите го знаете
Само искам да предупредя(страх ме да го напиша с главни букви) семействата ,,където се използват  този вид лекарства да бъдат изключително бдителни и стриктни при ползването им от гледна точка на безопасност за останалите членове  на семейството,респективно-по-малки деца или тинейджъри.Тук при нас продават едни  метални контейнери с ключ-препоръчвам  поне идеята за ключа.В неделя  момченцето на 23 месеца е "приело" дозата на баткото (2-ри клас с ADD) oт Adderal-5 мл.Последстия-промивка на стомаха,24 будуване, страхове...Голямото момче ,въпреки дефицита на вниманието си е забелязало 1 час по-късно,че му липсва дозата, ..а можеше  и да не разбере...При тинейджърите е още" по-забавно"-в гимназиите може да си купиш Риталин за 3 $ хапчето-ползват го като   енергиен стимулант...Все пак при нас на 13 милиона домакинства са изписани метилфенадет или амфетамин(Риталин или Адерал)Груба статистика от 2000 година.Е, поне съм "спокойна" -тук  си го произвеждаме и си го консумираме - 85% Риталина в света.Това е статистиката-http://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/shows/medicating/drugs/stats.htm

Времето помага да разберем истината, и натрупания опит.Според всички наши терапевти не е едно нещото което помага, а комбинация от няколко неща.Няма вълшебно хапче за проговаряне, няма и суперспециалист, няма и чудо.Но на принципа - проба - грешка - се намират отговори.
Продължавам да ги търся 
Всъщност - тогава наистина така мислех, но сега се чудя /знам/, че тъй като един месец по рано беше тръгнал на детска градина и с него работеше армия от терапевти ежедневно - дали само диетата е помогнала?

ljuboznatelna,
Стана ми много приятно като прочетох за заниманията на Наталия Според мен към всички терапии, и заниманията, които си описала са много важни. Носяг радост и самочувствие на детето.

За терапиите и диетата мисля, че с времето нещата се променят, някои неща имат по-дълъг ефект, други по-малък. Важното е на около 6 месеца да се прави преценка на детето.

Видях, че сте обсъждали клипа на онова момченце от Слави шоу, ние също като го гледахме, решихме с мъжа ми, че има нещо. Чудя се колко много нестабилни психически деца има и родителите им не се усещат. И дали това не е причината да агресията в прогимназиите.

Има има...има и нестабилни психически родители  такива като мен.
Аз лудвам отвсякъде напоследък. Едвам си издържам диването.... Спи по 20 минути и да се буди, разхождаме се по цели нощи, пиши за щяло и нещяло... не иска да прави каквото му се каже - въобще всичко е не, не искам или пищи и се тръшка с часове като си науми нещо....Е нямам сили вече. Ушите ми бучат, у дома всеки гледа да се завре под някоя възглавница, в градината го коментират, че от нищо неговорещ сега немогат да го спрат да крещи....
ама поне говори...говори, ГОВОРИ, ГОВОРИ... питам се как не се измаря и няма ли да млъкне поне за 3 секунди.... и той вземе че млъкне - за да си поеме въздух и да почне да крещи като обезумял следващите 2 часа, че виждаш ли трябва да изляза в 3 сутринта и да му купя нещо си...  пищи и се тръшка по пода, удря ни, и така докато каталяса и замрънка за нещо друго.... задреме, само за да се сабуди след 45 минути за да почне пак да бърбори, бърбори....и да се сети, че иска да отида да му правя  палачинки примерно... ех... сами се сещате какво става като му кажа, че сега ми се спи и не ми се правят паланчинки....както и да е - изкарваме някак до 6 часа, аз започнем да се обличам за работа, закопчавам си копчетата на ризата...копчета ли? малкия тероризатор започва пак да пищи... КОПЧЕТАААААААААААААААААААААа.... .... е добре де мамо, аз не ти обличам на теб риза с копчета, аз се обличам, на мен копчетата ми харесват.... следва рев и истерия за това, че не иска майка му да е с копчета....  успяваме този път да стигнем до компромос - той ми казва да облека нещо отгоре да не се виждат  обличам нещо отгоре да не се виждат копчета..... и така след сума ти и време пищейки аз най накрая съм успяла да го занеса ритащ и крещящ в градината и съм спряла колата си пред офиса...ушите  ми още пищят...влизам в офиса и се тръшвам на стола си... и през цялото време мисля само колко бързо минава времето и ей сега ще дойде времето и ще трябва да си взема ритащото пищящо дете у дома...как ще се опитам да го гушна и той ще ме изблъска започвайки да пищи...как братята му ще се изнервят, баща му и аз ще се чудя кого по-напред да успокоявам... всеки че вика и крещи да се добере до малко внимание.... Честно, искам да се изселя някъде. Искам аз да почна да крещя вече. АМАН!  Омръзна ми аз да бъда тази която на всички виско трябва да даде. Немога, не се справям, изкукуригвам!

Тая вечер мисля да изгоня викащото диване на двора. И всеки който посмее да повиши тон. Ще си купя тапи за уши и ще се заключа сама в спалнята си. .... хехе ... почти си повярвах

Деси, аз не обичам да давам съвети, обаче това с тапите съм го направила. Даже имам 2 модела. Имаше 2 седмици, когато ги ползвах. Идеята за двора е добра. Нали детето ти разбира основни неща, щом моето достигна това ниво, започнахме да се учим, че и другите имат права. Не че няма истерии, но живея с мисълта, че ще се научи. Чета и една друга тема в Нашите деца и там има един съвет "Избирай си битките", т.е. избягвай някои неща, които го дразнят /копчетата/ и си избери 2-3 други да ги осъзнае и затвърди.

Това със съня е най-кофти. Ние след 20,30 и ходим само по гайдата, но все пак си има някои правила, защото ако я ядосаме преди сън, става страшно. Ако най-много не издържам я слагам във ваната и пада голяма игра 1 час преди сън

Деси , моят и твоят син са астрални близнаци , да знаеш  Аз тапите за уши ги спрях , с ай-пода е една идея по-успешно 

Това е изпитан метод  . Докато не се научи, че от там се чува музика и ми го приватизира  . Аз не успявам да налагам правила. Пак дойде периода, в който тръгна чисто гол. Цял ден се гоним да му обуя поне гащите  . Не мога да го оставя така, защото има проблеми с бъбреците и трябва кръста да му е покрит. От няколко дни има при него някаква странна неадекватност, говори малко, гледа отнесено и на моменти не реагира  . Дано е само период  .

Привет и от мен, не успявам да чета редовно, за мое съжаление, това цитираното, до там стигнах, не съм спокойна и към момента, защото Герата още не е заспала, ще лягам заради нея...
Галя, съжалявам за тази диагноза...
На Гери се опитваха да правят изследаване на хромозома 22, но много трудно се взима кръв от вената първият път се оказа недостатъчна кръвта, та искаха втори път, ама тя тогава въобще не позволи, пищи, дърпа се силно, неудържима, та така и не се получи... резултат няма.
Дано американците са го измислили по по-лек начин, за да не се травмира детето.
Лека нощ

Напълно безплатно
Предлагам лепкава кал в изобилие, пясъка ми е много кът, колкото извади сондата, толкова Може да наваксваме по детските кътове, но там не могат да се "разгърнат" децата   За мен калтната е по-добра , но всъщност не знам каква е пясъчната

[desi], съчувствам ти, особено за съня Всъщност това за теб, а за сина ти не знам какво да кажа...Дано излезе по-бързо от това състояние  Как е малкия ти син, оправи ли се ръчичката?
Аз тапи нямам, но те са в главата ми, преставам да чувам. Ако някой ме види отстрани, ще си каже, че съм някакъв изрод, да не се трогна от толкова рев. Но и това е в граници, не издържам повече от 30-40 мин.А ако ми се спи изобщо не издържам

Махнаха му гипса преди 10тина дена, обаче не беше зарастнало още и пак го гипсираха. Иначе е добре - ползва си гипса като оръжие

Днес говорихме с ОТ-то точно за поведението и спането...тя оценява поведението му като положителна промяна, колкото и на мен да не ми се вижда такава. Просто да сме по настоятелни с наказанията каза..според нея той вече добре разбирал каква са последствията ако не слуша и просто понеже не му изнася ни манипулира отвсякъде. Каза да го стимулираме да вербализира гнева си, да му казваме, че е Ок да е недоволен като му се забрани нещо, да му сачувстваме, обаче и да сме твърди че Не-то е НЕ.... според нея ще премине, когато разбере, че сме на негова страна.... и че няма да отстъпим....като почне да крещи да го завеждам в стаята му и да му кажа, че ще излезе от там само ако спре да пищи(това тя успява да направи с него в кабинета си и да го укроти за има няма 2 минути)
според нея и съня е нарушен заради вътрешния му бунт.

Каза да събера сили, да изкарам диването от леглото си и да го сложа в отделна стая и да го приспивам там и нощем като се сабуди да го връщам обратно в стаята без да му говоря въобще. Да му игнорирам пищенето -  да разбере,че нощем се спи.... Ако не спре да пищи да излизам от стаята за по 2 минути и като се върна да го питам дали е готов да стои кротко в леглото, ако е готов да оставам при него докато заспи........................ до 1 месец щял да свикне и да спи без да се буди повече от веднъж-2 пъти..... то всичко това хубаво, ама аз съвсем няма да мога да спяяяяяяяяяяяя  да оставим настрана угризенията които ще имам , че си измъчвам детето, и това, че заради него още 4ма души у дома няма да спят....

На теория добре. На практика - Деси, съчувствам ти.
Кирил преди 2-3 години беше такъв. Сега ако си легнем всички до 21.30 - добре.
Ако не, се гледа телевизия до края на Слави. После си лягаме, аз спя в друга стая на притворена врата, да чувам какво става. Входтната е заключена.
Той става след малко и почва:
 -Мамо, отивам в тоалетната - мърмори си тихичко.
след малко
 - Чу ли. - няма въпросиделна интонация.
 -Да, Кики. - обаждам се.
 - Не говоря на тебе, на мама говоря. - това винаги звучи много грубо.
И майка му промърморва нещо.
След ползване на тоалетната, нищо че я ползвал преди да си легне, почва да си
мие ръцете, докъм петнадесет минути. но не търка като нас, а едва едва, по скоро върховете на сапунените мехури.
После преминава в кухнята, информирайки намеренията си да пие вода и пак иска потвърждение, да не би някой да е чул. Проверява се хладилника, да не сме станали бедни. Ако има наченато бурканче лютеница и шепа маслини, е достатъчно - не сме бедни. Хилехме му се, че е стиснат. Сега дава, с думите - вземи си, не съм стиснат. Примерно ако му искаш бонбон, или парченце шоколад.По въпроса за отпадъците по улиците разговора бе долу горе такъв:
 -Кики, какво им гледаш на тия опаковки?
 -Гледам от какво са.
 -Хората не са ли ти интересни?
 -Интересни ми са.
 -А защо не гледаш тях?
 -Интересно ми е какви отпадъци хвърлят.

Аз съм обмисляла такава стратегия, но детето дали ще си стои в стаята като го оставиш там?! Звучи лесно на думи
Вълчо ме изпревари с отговора, извинявам се, че повтарям.

Може би е по-лесно да се работи с чуждо дете.
Затова и ОТ-то постига резултат. Познавам педагози, учители, психолози
издънили са се при собствените си деца. Нашите са ни мили.

Аз съм 99% сигурна, че през тея 2 минути които трябва да реве а аз да съм отвън сигурно ще трябва да държа бравата за да не излезе   ... според мен това не е правилно. Ама виж, забравих да питам ако се засили да си отваря и да излиза какво да правя...
Честно, на мен не ми стиска да опитам.... имам чувството, че веднага ще се проваля.
На всичкото отгоре имам подозрения, че нощем има кошмари и затова се буди което още повече ме кара да се съмнявам, че ще успея...според нашето ОТ - сама си внушавам, че има кошмари, за да се самонавивам да не го направя... а и той е много убедителен, като ми казва, че някой ходел навън и затова го събудил....

помня, че МИшо май така го бяха научили да спи - с рев имам предвид. Обаче той май не се е будил нощем....
аз с приспиването се справям вечер в нормално време, обаче после.....
ако се реша да опитам и случайно оцелея ще ви се похваля.

А това, не говоря на теб, на мама говоря що ли ми звучи така познато....