Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 4

[desi], искрено ти съчувствам и те прегръщам горещо.
За добро или за лошо, преместихме Мими в самостоятелна стая, когато тя беше на 1г. Бързо свикна да спи сама в стая, но в този период имахме много зверски проблеми със съня. Понеже беше мъничка и не можеше още да излиза от кошарата, тичаше и скачаше вътре, всичко това придружено с викове  . Не можехме да спим и аз отивах при нея, сядах на земята, опряла глава в дървената решетка уж като съм там и и пея, а после и се поскарвах , да заспи по-бързо. Но...., не! Така откарвахме до 2-3ч. посред нощ и накрая каталясала така заспивах. Освен късното и заспиване, се будеше по безброй пъти и накрая в 7ч. сутринта решаваше, че се е наспала. И до днес се чудя как толкова малко дете спеше по 4-5 часа в денонощието. Обедния сън за нас така си и остана мираж. Това продължи години, в резултат си докарах тежка депресия, паническо разстройство. Но тогава и идея съм си нямала, че всъщност Мими има проблем и то сериозен. На около 3-4г. започна да заспива около 0-1ч. (и сега е така), което за нас е голяма радост, но нощните събуждания продължиха. А аз вече чаках бебе и бях истински изплашена как ще се справям с честите пробуждания на две деца. И като по учебник, малко преди да се роди бебето, Мими започна да спи по цяла нощ, непробудно, но късното заспиване, разбира се остана. Нищо не помага - нито четене на книжки, нито някаква лека и приятна музика, какво ли не опитах. Абсолютно немислимо е двете ми деца да спят в една стая. Малката заспива рано, като всяко бебе се събужда нощем. Но Мими вдига шум до късно. И следа от умора не се забелязва дори. Как издържа това дете, незная. За себе си престанах отдавна да се притеснявам. Свикнах да спя по малко.

Здравейте, не съм писала от доста  време, но явно доста ми се насъбра щом вече и затова намерих време. Да се оплача от нашият Дневен център. Вчера за кой ли път една от възпитателките ми се обажда в 16 ч. и ми вика ако можеш ела да прибереш Давид по- рано че днес е направо невъзможен. Тичал от единия край на стаята до другия скачал ритал викал и такива ми ти работи и за капак си бъркал в устата та повръщал нарочно. Аз сеи паникьосах за повръщането и казах добре и отидох по- рано.  Детето си седеше на дивана кротко а тя като се заоплаквала направо незнам какво искат от нас и нашите деца, те като са там знаят с какви деца ще работят. Викам си бе как само тя, все се оплаква направо ме заболя главата. Казах им след като вие не можете да се оправите как искате да се оправят в масовата градина. Ох малко да ми олекне като споделям, че май само тук съм разбрана.

ljuboznatelna, незнам как усещат, че сме там. И моите спят ако сме с тях(будят се, но като видят че сме там заспиват пак), ама ето - още една нощ имаше викове и крясъци...тая нощ татито беше на смяна, към 2 часа легна с тях в леглото и те си спаха (и аз поспах в другата стая)...
Обеснението за милионите събуждания когато не спим с тях което ми дадоха, е в това, че те свикват да заспиват с нас. И всеки се буди по няколко пъти на нощ(дори и ние), преместваме се, обърнем се и след секунда заспиваме пак. Това е свързано със фазите на съня. Обаче малко дете като свикне да заспива с някого, и този някой го няма в тази секунда в която се е събудил и се разбуждали ....та затова най-важното било да ги научим да заспиват сами. Като се научат да заспиват сами спирали да се будят нощемм(щото не сме необходим фактор за да заспят през тези секунди пробуждане нощем).... И сугурно има смисъл в това, четох по сайтовете точно за подобни проблеми - едно 90% от бебетата като се научат да заспиват сами и изведнъж спират да се будят нощем, та явно има нещо вярно в това... Незнам това доколко важи за нашите деца...
При мен експеримента продължава. Едно дете с проблем и едно без проблем в една стая. Малкия батко винаги е бил сомнабул , вие си знаете за какво пищене и истерии нощтни говоря...
 дребното спеше досега между мен и мъжа ми. Аз го кърмих 2 години, докато го кърмех се будеше по 300 пъти да суче - по скоро мен будеше, той си сучеше спейки...Като го отбих тези събуждания спаднаха на 2-3 - за по минутка, поиска вода примерно и като вземе шишето и заспи или се надупи и се премести - всичко това в просъница без да ни притеснява......

Обаче сега като е сам и се буди ревейки. Стои в леглото и реве. Докато не отидем при него да легнем. На мен са ми малко далече спалните, та не го чувам почти (то това беше и идеята - като се сабуди и пореве да заспял ) И обикновенно явно събужда малкия батко и той хуква към нашата стая.... та завръщаме малкия батко обратно в леглото, мъничкия се успокоява бързо и задрямва, обаче после след 10 минти купона почва...почват да се будят - това онова...голямото диване почва репертоара си, което значи, че не остава никого в тази стая да спи.
Има и друг вариант  първи да се събуди баткото.... което е съпроводено със събуждането на малкото, щото виждаш ли как така сам ще си страдам нощем....
Та засега пълен провал, нищо не сме постигнали, освен че сега сутрин дребното се събужда с рев(аз ставам по-рано да им правя закуски и да ги гласа за училище). Сутрин им се спи ужасно и е мъчение да ги нося и двамата към колата заедно с чантите им, бързайки да не закъснея да заведа големия на училище, днеска ги занесох и се прибрах обратно у дома, щото не успях да се облека за работа и бях по ангунг...
Продължавам да имам чувството, че нещо много много бъркам. Нещо в системата. Нещо яко куца. Трябва да променя може би ритуала на заспиването и да стана малко по строга вечер. Или нещо нощем при събужданията. или просто една седмица не е достатъчно да се счупи навик продължил години.... Какви "3 дена и свиквали" приказват тея хора не ми е ясно....

Сетих се нещо Деси, Любознателна.Когато тръгнахме да отделяме нашия синковец му дадох плюшени играчки.Всяка вечер гушках и целувах първо Мишо, после две плюшени играчки /тези, които му бяха най малко безинтересни/.Пожелавах лека нощ на Мишо, на Шаро и Козльо - съответно куче и козел.Аз естествено им дадох имена.Скарвах се на играчките да лягат бързо да заспиват, защото на Мишо му се спи.Мишооооооо, хайде гушкай Шаро и Козльо да заспят по бързо.Това няколко вечери докато постепенно стана ритуал - ако пропусна да им пожелая лека нощ ми се водеха в леглото за целувка.И таткото даже ги целуваше.Сутрин, ако се събуди по рано и се разцвърка му се скарвах, че пречи на Шаро и Козльо.Постепенно сам си добавяше по някоя играчка и в момента спи с 8.Вечер ги изрежда всичките да ги нацелува и пожелае лека нощ.Ще ви дойдат още идеи.
Казвам го това, защото и психоложката ми препоръча да спи с играчка против нощно събуждане.Давала му сигурност, че не е сам през нощта.Ама съвета и дойде късно - вече спим със зоопарка  .Даже мъжът ми казва, че това са му приятелите - води ги навсякъде - при липса на истински приятел 

Това, все е дно аз съм го писала. Алекс от съвсем малко бебе до 2г. и малко смеше по 3-4 часа в денонощието. За паническото разстройство, което ми докара, до скоро пиех лекарства.
Беше ме СТРАХ, от вечерите, времето за спане и уж почивка. Извеждали сме го зимата по сред нощ, за да се поуспокои малко. Имаше един доста дълъг период, вече не помня колко, приспивахме се час, два, тъкмо заспи и след най много половин час се изправя в креватчето и почва да се дере зверски. Нищо не помага, просто трябва да се нареве и да полегне пак.
След един час, пак същата история, само, че иска да става, да играе в 2 ч. след полунощ  . И така, до като се съмне и трябва вече да ставаме. До скоро, без бебешкото одеало, котето и едно мече не заспиваше. Мъкнехме ги навсякъде. Сега спи само с одеалото, плюшковците не ги иска  . Наистина, от както почна да спи с играчките, спи по добре. Все още спи с мен на спалнята, а баткото и таткото на двуетажното легло. Опитвахме се на няколко пъти да го местим, като се събуди по някое време и пак се намества при мен с цялата артилерия от мечка, котка и одеало  .

Здравейте
Във връзка с детските градини се включвам да се похваля че Стефко вече втори ден е в масова детска градина в полудневната група. Без асистент е и се справя много добре. Но групата е само 12 деца и другата седмица я закриват. След това ще чакаме за асистент защото се убедих че е голяма отговорност за учителите ако е сам в голяма група от 30 деца. И аз самата няма да съм спокойна. Но се радвам че директорката ми даде възможност да опитаме. Занесох му папката PECS с която той общува и не е имал проблем с тоалетната и водата например. Така че с нетърпение чакам да ни отпуснат асистент защото се уверих че ще се справя.

Момичета,
попаднаха ми няколко книги (в PDF формат) за аутизма на английски език. Ще напиша заглавията, а ако някой прецени че някоя  от тях може да му е от полза, да свирка да му я пратя.

Everyday Education: Visual Support for Children With Autism

Growing Up with Autism: Working with School-Age Children and Adolescents

Autism, Play and Social Interaction

The Miller Method: Developing the Capacities of Children on the Autism Spectrum

Autism Spectrum Disorders: A Handbook for Parents and Professionals

Може ли да ги качиш някъде за да ги изтеглим всички?
Аз примерно искам да видя повече за метода на Миллър.

Отидох на сайта му - там има нещо интересно:
MILLER DIAGNOSTIC SURVEY
FOR CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL ISSUES
/т.е. диагностично изследване за деца с проблеми с развитието/

на сайта пишат и неща които ми звучат познато от нашата терапия (работенето с детето докато е на дъска над земята за да осъзнава по-добре тялото си) ..нямам време да чета сега, ще го гледам по-късно, но мисля, е това би било полезно четиво за всички мами ако в книгата има подробности за метода....

Иначе явно работят през интернет(по телефона и с видеозаписи също, правят и обучения) обаче цените им са ..

-----------
щях да забравя и дописвам - давам отчет.
Малкия батко не се е будил нощес 
Може да е моментно, или е каталясал вече от недоспиване  , ще ви пиша утре пак.
Дребното се събуди около 2 - беше излязал от стаята и ревеше с пълно гърло в средата на къщата да не би да пропусне да събуди някой....  на мен ми се спеше ужасно, и понеже видях, че баткото спи реших да не будим и него и легнах до него да го преспя...там се и сабудих тая сутрин. 
Иначе за заспиването - малкото заспа за около 30 минути с 2 повиквания да му донеса още мляко да пие, Малкия батко откара около 2 часа докато заспи, ама поне не ставаше от леглото и лежеше кротко(викайки Мамооооооооооооооооо от време на време да му се покажа)...

Та малък успех имаме... Обаче няма как да знам дали малкия батко не се е будил и като е видял, че съм там да е заспал пак  Аз не ви се похвалих - ние сменяме предни зъби  Сам си го извади, предполагам по-рано отколкото е трябвало, защото имаше срашно много кръв, а и другото предно зъбче въобще не се клати. най вероятно го е дразнело и го е извадил... милото нали усеща болка с закъснение сигурно не е разбрал какво прави. После искаше да му слагам лепенка, нищо не разбра за феята дето ще му донесе паричка, искаше да лепя обратно зъба и такива неща 

От този момент ме е страх сега, щото наближава. Още не сме сменяли зъби и като се заклатят не знам как ще ги махаме - много е чувствителен на тема болка и не дава да го пипам, където го боли, т.е. няма да даде да му дръпнем зъба. Чак потрепервам като си го помисля 

Аз на големия син не съм му дърпала зъбите. Винаги ги  чакахме да паднат сами. А болка не би трябвало да има ако зъба е готов да падне. Когато корена е разрушен съвсем в един момент той се държи само на венеца отстани. И ако го оставиш така детето ще неще го разбутва като яде и в един момент той си пада сам без болка и кръв. 
С предните зъбки е лесно, защото ако му дадеш да гризе ябълка примерно като се клатят и често въба остава в ябълката...

Аз Михаил не го усещах, като му падаха първите зъби, после се свиква.

А сега като разбира повече, е навит да отиде на зъболекър, за да му махне зъби, за да дойде феята на зъбките. 

Mими смени вече едно зъбче. Клатеше се доста и тя все това повтаряше. Буташе го сама с езиче. И разреши на баща си да и го извади. Но той си беше готов почти и сам да падне. Ние пък по български обичай, го хвърлихме на Баба Вранка. Интересното е обаче, че другите зъбчета стоят все още стабилно.
pepi_r, не се притеснявай. Деси много хубаво го е обяснила. Сигурна съм, че всичко ще мине леко. Това да ни е проблемът - смяната на зъбките!

Здравейте,като чета вашите проблеми със съня
Деси,стискам палци малчовците да започнат да спят по- стабилно през ноща
За зъбките досега сме сменили 4 като последното той сам си го извади и даже незнам къде е,може и да го е глътнал Много забавен беше като му извадихме първия зъб.Показвам му зъбчето,а той горкия го взема да си го върне на мястото в устата
И аз да се похваля,на есен Мити ще е ученик.Обаче от сега се притеснявам как ще приеме новата обстановка,децата.Страхувам се как ще прекарва времето през междучасието.Днес се запознахме  с психоложката на училището,изглежда кадърна жена.Ако някоя от вас мами е минала по този път,моля да сподели опит и да даде съвет.С мъжа ми сме решили да си вземе отпуска и ако трябва и той да е в училището докато свикне.

Това е добър вариант.

Уффф, благодаря ви момичета за тези думи , някакси ми олекна като прочетох това