Татко...как да му помогна???Как да направя мъката му по-малка?Или по-точно:ако се е случвало на някой около вас да загуби парньора си,как се справи?ПОбърквам се при мисълта,че цял живот ще страда,ще се прибира сам,животът му ще е...Ние живеем в Англия/въпреки че ще остана до средата на май/,брат ми е тук засега,но това не помага кой знае колко.Казват му да излиза с приятели,но не е ли двойно по-тежко да виждаш другите семейства,да влизаш в уютния им дом?Какво ще правим,толкова ме е страх от живота сега.Понякога имам чувството,че съм за психиатрията,че няма да се справя и мозъкът ми ще превърти,Кажете ми,моля ви,моля ви,дайте ми примери за някой,който е преживял и оцелял след това.Чийто живот е продължил без съпруга/съпругата и той е намерил отново щастие някакси.Толкова ме е страх за него.