Ето пример с математиката. Децата, които познават само положителните числа знаят, че от по-малко число не може да се вади по-голямо: Не може от 2 да извадим 3. Учителката така им е казала. Излъгала ли ги е? Не! Всеки "отличник" ще се подиграе на съученика си, който би му казал, че е възможно. Ще каже: "Питай госпожата!". Ще дойде ден, обаче когато госпожата ще ги научи да вадят такива числа. По-късно ще кажат за някоя задача, че няма решение, а още по-късно ще кажат - няма реални корени. Някой ще се запознаят с ирационалните числа и ще намират решение там дето преди не са намирали. Защото логиката им е основана на познанието, а то е ограничено. ......
Та, по този начин не ги заблуждавам, че с естествените числа приключва всичко, а си оставям вратичка, че някой ден ще научат много повече. Вярата обаче няма такава вратичка, тя не казва, че е възможно това, което сега е представено, да стане някой ден разширено или изобщо да се промени изцяло. Ето защо аз съм съгласна с твърдението, че вярата е нелогична. Тя е ограничена и затворена.