Наистина, все по-често се замислям по въпроса-как разбирате че една връзка(брак) е приключен?
Женени сме от 2003, по принуда на родителите.Заедно сме от 5-6 год. преди това.
Проблемите започнаха след брака-имаше дни в които след работа ми е казвал точно 3 изречения-"Какво ще вечеряме?", и малко повече.След 2 години естествено се влюбих в друг мъж, но въпреки това реших да остана със съпруга ми, дори му казах за другия.Казах му и за решението ми да остана до него.
Той ме увери че ще се промени, че ще ми обръща повече внимание, че ще си имаме дете.
Последно време съм станала супер ранима, плача често, а той се смее-връзвала съм се за глупости.
Какво да направя за да разбере че съм човек, и искам да бъда щастлива?-имам нужда от внимание,от обич?-омръзна ми да изкопчвам две прегръдки и целувки след половин ден скандали и сръдни.А той продължава да твърди че ме обича, но живота бил труден бла-бла.
Друга жена няма.
Извинете за дългия пост, моля ви дайте ми съвет,какво да направя?Как да открия верния път?
Границата на търпението е определяш единствено и само ти .Убедих се вече (чрез 2 мои приятелки),че има хора,в частност жени мъзохисти .Които предвид нищото в брака им ,пак продължават да тъпчат на едно място,и само да се оплакват,а да не предприемат и грам стъпка напред .За мен ти сама си си виновна,че продължаваш да стоиш,продължаваш да хвърляш сама прах в очите си-може да се промени,може да туй онуй..,бля,бля,бля...
Абе щом куца нещо,няма смисъл насила да се напъвате бе хора...просто се разделяте.Дайте шанс на всеки от вас да бъде щастлив...