Това за хормоните, което е писала Sleeping Beauty и аз го четох ето тук, затова раждането трябва да се приема като нещо съвсем обикновенно и нормално - в крайна сметка - нито сме първите, нито ще сме последните раждащи жени. Хубавото е, че се забравя после лошото, а се помни само хубавото. Аз от предишното си раждане си спомням само накрая тъкмо когато излезна малката и ми я показаха - една грозничка, все още посиняла, сбръчкана и ми се плезеше. Това е единствената картина която си спомням и тогава изпитах някакво чувство на гордост, че аз съм дала живот на това същество.
Другото - за менструалните болки - аз бях писала и преди, че родилните болки са същите като менструалните и затова тези които имат болезнен цикъл, знаят как боли и няма да е нещо ново за тях, не че по малко ще ги боли от тези които нямат болки при цикъла.
Аз също преди първото ми раждане бях с много болезнен цикъл, дори до инжекции съм стигала от болки и когато раждах, понасях нормално родилните болки, щото не беше нещо по различно от тези които съм имала при цикъл. Дори на апарата отчиташе постоянно кога имам контракции и колко са силни и аз си трайках и си ги понасях като нещо съвсем нормално и акушеркета ме гледа и ей така и пита - теб не те ли боли. И аз и казвам, че това за мен си е ежемесечие и не е страшно. И докато чаках да усилят болките / тъй като преди това бях чувала какви ли не страшни истории за това колко силно боляло и т.н./ то почнаха напъните и бебето се роди. Та представите ми за многоооо силните болки се разбиха на пух и прах. Така, че спокойно - аз с наближаването все повече се успокоявам и вече нямам търпение да дойде този момент и да гушкам бебо.
Пак се отплеснах и изписах роман - дано да съм ви била от полза на майчетата, които се страхуват от неизвестното.
Слънчев и усмихнат ден на всички и весело изкарване на празника на празнуващите цветя