Патицата плувала превъзходно, но едва успявала да изкара тройка по летене и направо се проваляла в тичането. Заекът бил най-добрият в тичането, но развил невроза при мисълта,че трябвало да плува. Катеричката се катерела отлично, но изпитвала постоянен ужас от часовете по летене, тъй като учителят я карал да тръгва отдолу нагоре, вместо отгоре надолу. Орелът стигал най-бързо от всички до върха на дървото в часовете по катерене, но го правил по свой собствен начин.
Суиндол стигна до заключението,че - всяко същество има свои способности, в областта на които е добро по природа - освен ако от него не се очаква или не бъде принудено да влезе в калъп, в който не се побира. Господ не ни е създал еднакви. Няма нищо лошо да бъдеш себе си. Радвай се на способностите си, развивай своя собствен стил.
Моя коментар на това - всяко наше дете е Индивид и Личност. Наше задължение е да открием силните му страни и да го поощряваме в тях, като все пак не забравяме за слабите....Но от друга страна - ние, големите, да не сме изтъкани само от силни страни? Така че колкото по-малко се взираме в децата и колкото по-малко се опитваме да ги направим мултифункционални, толкова по-спокойно ще ги възпитаваме и толкова по-добри резултати ще постигаме.
Вие какво мислите?