Номинации за най-голяма муня

  • 3 576 529
  • 18 481
# 4 620
И аз да си призная последната изцепка. В кварталния супермаркет срещам най-готиния доктор от болницата, по когото всички въздишаме тайно, с жена му. Той ми се ухилва и вика "Здрасти", ама аз нали винаги съм го виждала със скръбс и престилка, ми трябваха няколко секунди да го позная "цивилен". След което се изцепих "Ей, за малко да не те позная, нали не съм те виждала с дрехи!"  ooooh!  Embarassed Той се разхили, защото разбра какво имам пред вид, ама женицата ме изгледа зло...
Виж целия пост
# 4 621
Преди време изпратих малко гневен смс до една позната и си легнах. Важно е да отбележа, че въведох номера на ръка, защото счетох, че ще стане по-бързо. Събуждам се сутринта и гледам ответен смс - Аз не Ви познавам. Съответно аз набирам още повече и пращам отговор - О, така ли, вече дори не се познаваме ли? Браво! Що за приятелка си? Следва отговор - Ама аз наистина не Ви познавам. Светна ми лампичката да погледна номера - ами да, бях сбъркала една цифра. Ама си споря все пак, не се отказвам... После се зарадвах дори, че така е станало, защото ме изби на смях и яда ми мина и всичко, та приятелката не си го отнесе. А аз изпратих извинителен смс на сгрешения номер.
Виж целия пост
# 4 622
Преди години по същия начин въвеждам ръчно номера на гаджето си,
при чуване на леко сдържаното "Ало!" се сещам, че гаджето може да е на работа и не е удобно да издава много емоции и започвам: "Обаждам се да ти кажа колко страхотен беше вчера, когато ... Simple Smile",
в слушалката се се чуват нечленоразделни звуци, което още повече ме вдъхновява (ми така де, явно не е особено подходящ моментът  Mr. Green) и продължавам ".... особено когато направи ...., а след това ... и после ..." . Вместо коментар чувам: "Ама Вие коя сте, кой номер търсите?!" Веднага делово се извиних и затворих  Whistling

ПП: След около 5 мин. получих смс: "Нищо, че не се познаваме, но ако решите да го повторите това, запишете ми номера и ми се обадете!"
Виж целия пост
# 4 623

krasimilo Joy
Виж целия пост
# 4 624
 hahahaИма един лаф: (съсипвам се от смях с историите, моля, не ми се обиждайте, щото сте дъ бест, аз на майтап ви го казвам Sunglasses)

Smartphone - stupid owner

Виж целия пост
# 4 625
... ПП: След около 5 мин. получих смс: "Нищо, че не се познаваме, но ако решите да го повторите това, запишете ми номера и ми се обадете!"

  341uu УжасТ
Виж целия пост
# 4 626
Поредната ми изцепка седя сутринта пред кафе машината на работа и си цъкам кафе чувам че зад мен една колежка си говори с някаква жена и решевам след като си взема кафе да я поздравя.Да ама тя докато си взема кафето избягала на някъде а аз се обърнах и с най-ухилената си физиономия казах добро утро на абсолутно непозната ooooh! ooooh! ooooh!  341uu  341uu  341uu  341uu
Виж целия пост
# 4 627
 Laughing Няма лошо, можеше вместо доброто утро да има нещо далеч по-интересно  Laughing
Виж целия пост
# 4 628
Като ученичка (по време, когато мобилните телефони бяха рядкост), имахме уговорка с мой съученик  да се чакаме пред тях, за да ходим заедно на училище. Той обаче имаше странния навик да тръгне направо за училище, ако не ме види отпред. Знаейки това, всеки път бях пред тях дори и по-рано, а пак имаше случаи да го догоня...
Един мъглив ден тичам към тях и решавам, че вече е тръгнал, защото се забавих с минута-две. Хуквам в мъглата и виждам силуета му. Супер бясна, че пак не ме е изчакал, се засилих отдалеч и му шибнах зверски шамар по главата. В момента, в който се обърна, направо ми призля, защото момчето беше напълно непознато... Аз взех да му се извинявам, а момъкът мига и вика "Ама вие така ли си биете приятеля?"
В крайна сметка се оказа, че супер-мега-гига-точния ми съученик в този ден се успал и дойде чак за втория час, а друг човек отнесе шамарите...
Виж целия пост
# 4 629
Ммм, след мъж и след автобус, НЕ СЕ тича!  Naughty
Ще дойде друг.
Виж целия пост
# 4 630

ПП: След около 5 мин. получих смс: "Нищо, че не се познаваме, но ако решите да го повторите това, запишете ми номера и ми се обадете!"

 rotfImao
Виж целия пост
# 4 631
Мъжа ми ме помоли да звънна в Топлофикация да продиктувам числата от водомерите , че ни е нямало като засичали . И сложила съм си аз на бюрото бележката с  телефона  и числата да не забравя .
Звъни по едно време телефона и аз казвам "ало " ,
Отсреща : За числата за топлата вода 
Казвам си... тоя моя мъж хем на мен поръча , хем и на инкасаторката дал телефона ми да ми звъни 
И казвам :да секунда само и ще ви ги продиктувам числата
Отсреща : Ааааа неееее аз ще ви диктувам числата
Аз : Нееее    аз ще диктувам , как ще ми диктувате вие моите числа " 
Отсреща: Абе аз искам да продиктувам числата за топлата вода , вие какво вие ще ми диктувате  , нали аз звъня в топлофикация
Аз :Не не звъните в топлофикация
Извинихме се взаимно през смях и поглеждам номера който ми е дал мъжа ми  , точно  една цифра се различава от моя служебния номер .
Голям смях падна вечерта , като го разправях на мъжа ми ....
Виж целия пост
# 4 632
Да се впиша и аз..офис, обикновен работен ден, в бързината ще пускам мейл на мъжа с линк към един сайт, от който искам да си поръчвам нещо, не помня какво беше. Пиша мейла на ръка.. ooooh!не знам и аз защо и го пускам. Получавам отговор "не ви познавам", но аз решавам, че ще ми се дърпа за покупката и пиша следната глупост: "Така ли, и аз така ще кажа довечера като си легнем"... последва гневен мейл, оказвайки се, че на съвсем друг мъж съм си прилагала номерата  ooooh! Срам! Не върнах отговор за извинение. Не зная защо винаги следвам тая тактика...пуст срам, та чак не смея да се извиня.
Виж целия пост
# 4 633
Сълзи ми избиха от смях  Laughing Laughing Laughing!

Аз слава Богу нямам много изцепки, но тази която най-добре си спомням, ме кара още да се червя Blush.
Значи, отиваме с гаджето ми на дискотека (това преди около 11-12 години) и по пътя спираме в една пресечка за цигари. С неговата кола сме, късна есен, току що навалял хубав дъжд и локви навсякъде. Късна доба Grinning. Слизам  от колата, за да отида до магазина и шльопвам в локва до колене, а аз със светъл панталон. Гаолям праз, здраве да е! Купих аз каквото трабваше и на връщане гледам двама влюбени се натискат в уличката. Моята приятелка и гаджето и. Приближавам се тихо към тях и я шляпнах по задника с намерението да я изненадам. Момичето се обърна и аз затънах до гуша от срам - беше съвсем непознато. Измънках някакво извинение, с оправданието, че съм се припознала и тръгнах към колата. Отворих вратата, седнах бързо на седалката и казах "Тръгвай по-бързо, че ако знаеш как се изложих" и в този момент чувам съвсем непознат глас: "Къде да ви закарам, госпожице". Човекът щракна лампичката в колата и видях срещу себе си една усмихната брадата физиономия. Щях да умра от срам. А той приятелят ми, след като съм излязла преместил колата, за да мога да вляза без да газя в локвата. И явно след него паркирал въпросният господин. Но понеже се изложих много яко пред влюбената двойка, бързах час по-скоро да си обера крушите и изобщо не съм обърнала внимание в тъмнината, че влизам в друга кола. ooooh! Whistling


 Joy Joy Имах подобен случай от студентстването ми в София.
Тогава тъкмо бях записала шофьорските и трябваше да ходя за сефте на лекция по теория. Живеех до Окръжна болница, а лекциите се провеждаха в Студентски град и трябваше да хващам автобус от спирката на А.Малинов зад хотел Метрополитан. Да, но всичко се случваше все в пиков час, автобусите все закъсняваха и от Цариградско започваше зверско задръстване. Уж за по-набързо дръннах на тогавашното гадже, което оправяше компютрите на разни фирми и цял ден беше в движение. Трябваше да дойде скоро, ама редовно се моташе, а аз беснеех, че ме лъготи и ми бърка сметките. И този път не беше изключение, въртях се на тая спирка, зяпах между колите, а то коли, коли, коли по пътя и хора, хора по тротоарите, та пушек се вдига. И тъкмо му звъня за не знам кой път, а той ми обяснява, че вече вижда спирката и е съвсем близо в задръстването и хоп - неговата кола между другите. Скачам аз "на форс" и почвам да му меля на главата, защото вече съм закъсняла. А той ми вика "ама, извинявайте...", при което се сещам да погледна, че това е съвсем друг човек.  smile3555 smile3555 oops
Дали защото бях твърде много под пара или просто прекалено ме досрамя, но дори и не му се извиних, а само изхвърчах от колата. На няколко коли отзад беше моя човек, та се качих и продължих с тирадата вече пред когото трябва.
Виж целия пост
# 4 634
Аз че съм муня, муня съм. Ама маминка също  Mr. Green .

Нали знаете как учениците рано или късно почват да се молят на майки, бащи, баби, дядовци, стринки и всички богове поне ЕДИН ден да ги пуснат от училище.

Ама майка ми не е ученичка. Майка ми е учителка. Та днес стои, облечена, нагласена и гледа тъжно. По едно време ми проговаря:
- Добре де, не може ли да ми напишеш ти една извинителна бележка, хич не ми се ходи на работа?
Аз я питам до кой да я адресирам тая бележка, поне да знам  Laughing . А тя замислено ми отговаря ...
- Министъра? Примерно?  Laughing

След още 5-10 минути дават репортаж за окупациите, а тя още по-вглъбено казва:
- Е, сега, не може ли и в средното образование малко да поокупираме? Примерно, в зала 1345 12х клас да направят кратка окупация?  Laughing

В крайна сметка я изритах да ходи на работа, че още малко и щеше да замисли планове как да затвори училището само и само да не ходи на работа  Laughing .

Та, така, 3 години след като аз завърших, ролите се смениха. Сега аз подтиквам мама да ходи на училище  Mr. Green .

П.С. Майка ми е много съвестен учител, играе си, прави презентации, т.к. преподава в сферата на ИТ винаги се опитва да вмъкне и нови технологии, защото учебните планове не са обновени. Днешния случай е следствие на факта, че трябваше да замества и да преподава ... немски  Laughing .
Отиде си на работа де. Да не скочите сега срещу лошите български учители  Laughing .
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия