/ и ми шепти в ухото:


), та хитро решил с комбито да мине метър.
. Гъста, плътна и тежка
.
Миличкия, ползваше един разбит джобен часовник дето или избързваше, или изоставаше, та всички трябваше да се нагаждат към него и не признаваше друго време...
Или аз нещо обърках със сместа, ама пък друг път все са се получавали добре..."
. 
Това изпитах в тези части от секундата. Смотолевих набързо едно ''Благодаря'', но явно, бележка не си взех. Докато свикна с това ми ти чудо, поне още няколко пъти си ходих с ''опашка'', но поне се усещах сама, след около минута. Със сигурност не съм останала незабелязана обаче 
Тази случка ме подсети за още една моя мунеста. И аз, натокана с карирана тясна пола, май бях на 11-12 , а пола обувах едно време на високосна година. Обаче, момчешкото в мен надделява: ни да ходя нормално мога, ни крак връз крак да подвия, абе пълна мъка. Изведнъж с момичетата виждаме една голяма локва и аз с настървение им казвам: ''Гледайте сега как ще я прескоча от раз!''. Естествено, забравила съм и за пола и за дявол и се хвърлям стремглаво над локвата. Толкова бях опиянена от постижението си, че едва по-късно видях и резултата от него. Цепката на полата дошла до ръба и дупето ми цялото отвън, а точно в този момент минава градския автобус и всички погледи впулени в мен. Добре, че имах едно яке, та го препасах през кръста - бях просто модна икона с този ми ти аутфит
Препоръчани теми