Номинации за най-голяма муня

  • 3 577 886
  • 18 481
# 5 025
От телевизора се сетих за миличкия ми сладък дядо, чак малко гадно ми стана при спомена... Та те имаха един телевизор, пратен от Щатите, за времето си сигурно е бил много вървящ - с голямо увеличително стъкло отпред, ама черно-бял и стар вече, та решихме да го сменим. Стария телевизор  всъщност беше много ретро красив и аз реших да не го изхвърляме, а да  го направя на аквариум - вадят се  вътрешностите и   си става страхотен аквариум, рибките изглеждат даже по-големи и всичко е като картина (движеща се)Така поне си го представях, пък баба ми се съобразяваше с всичките ми идеи, та  стария телевизор беше вече аквариум (аранжиран  свръх кичозно от мен и с много риби), а новия уж дойде, ама нещо му оправяха покрай кабелната, не помня точно. Та дядо ми най-много се радва на дистанционното и никой не можеше да му го  изземе,  цъкаше всичко с него и си се радваше (имаше  малко склероза, но беше  пак най-милия дядо на света) И аз като го виждах как се радва като дете и си го глезех - цък по лампата, изгасям, цък пак, светвам...и такива...Само с аквариума не съобразих,та  не  знаех какво да кажа, когато  той ми се оплака - Слънчо,това дистанционно  е много хубаво дето си го взела, ама  телевизора все на  Нешънъл Джиографик стои и не мога да го  сменя Rolling Eyes
Виж целия пост
# 5 026
В тоя момент мъжа ми връхлита в гръб с три букета и камера, която прилича на тези дето се снима кино /огромна и черна/. Явно схвана че нещо се е объркало /все пак 9 години сме заедно  Crazy/ и ми шепти в ухото:
- Ако искаш ще ви подаря на трите по един букет и ще ви снимам с камерата да си видите физиономиите.  Mr. Green


Охххх,не мога. Разцвилих се, а тук направо се разревах. Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 5 027
О, Зандали,
Дядо ти ме накара да се хиля на глас Joy Joy Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 5 028
..........Слънчо,това дистанционно  е много хубаво дето си го взела, ама  телевизора все на  Нешънъл Джиографик стои и не мога да го  сменя Rolling Eyes

Душка

The Дорис, у вас е весело със сигурност  Mr. Green
Виж целия пост
# 5 029

Аз решавам, че ще направя питка - любимите ми

Ми много добре си се сетила, браво Grinning

Като се каже питка, винаги се сещам за тази  Laughing



Виж целия пост
# 5 030
Това е историята на една миялна машина. Главни действащи лица: мои познати.
Жената искала съдомиялна и мъжът склонил. Измерил колко разстояние му трябва и купили. Обаче машината не влиза... Размества цялата кухня, за да влезе пущината, обаче не става и не става. Извикали майстор и се оказало, че можело преспокойно да извадят една дъска, която е закрепена само с винтове, за да си вкарат съдомиялната...
Виж целия пост
# 5 031
Aludra *  Joy
Свалил ли е задните седалки  Laughing и тогава да пробва  Laughing


Всичко е смъкнал, не в'ля. След като измерихме, май само с товарен автомобил е могъл да го пренесе, но след няколко подобни изцепки му е забранено да купува бусове и мотоциклети Simple Smile), та хитро решил с комбито да мине метър.
Виж целия пост
# 5 032
ха ха, като казахте съдомиялна та случка с моята от снощи ...
Наредих посудата, сложих таблетката, пуснах копчето и ... всичко е готово ... УЖ!!!! На сутринта се оказа, че не съм нагласила програматора и тя чака, чака .....
Виж целия пост
# 5 033
По темата с миялните ...
Да знаете - веро в пералнята не ста'а  Laughing .

Баща ми беше направил един опит така да изпере петна от машинно масло - чул, че падат с веро, Не разбрал обаче, че явно иде реч за веро върху петното или накисване, та смело ръгнал солидно количество веро в отделението за прах.

Обаче пък каква разкошна пяна се получавааааааа  Crazy Crazy Crazy . Гъста, плътна и тежка  Flutter .
Виж целия пост
# 5 034
Като споменахте телевизори и дядовци се сетих и за моя.
Един ден отишъл в сервиза да си прибере телевизора от ремонт (предния ден закаран там с каруцата!), обаче било към 4ч, а нали по едно време на БНТ преди да почне програмата даваха точно време - един часовник отброяваше до първата емисия новини. Дядо ми си вади джобния часовник, поглежда съсредоточено, обръща поглед към работещия телевизор и казва на техника: "Няма да го взема обратно, не си му сверил точното време!"  Joy Миличкия, ползваше един разбит джобен часовник дето или избързваше, или изоставаше, та всички трябваше да се нагаждат към него и не признаваше друго време...
Виж целия пост
# 5 035
Пак по кулинарна тематика ...

Правя едни сладки, които трябва да бъдат овъргаляни в пудра захар.
Въргалям си ги аз, а наум си викам "Ебаси смотаната захар, веднага попива в тях!  Crossing Arms Или аз нещо обърках със сместа, ама пък друг път все са се получавали добре..."
10на овъргаляни сладки по-късно осъзнах, че процедурата я извършвам с какао  hahaha .

И това нямаше да е брутално муньовско, ако сладките не бяха с най-натрапчивия шоколадово-какаов привкус, който никак не държи да бъде подсилван  Mr. Green .
Виж целия пост
# 5 036
Мойте най-мунести случки са две, като едната съм я правила неколкократно...

Първата мисля е класика: тръгнах на лекции с домашните чехли и може би дълго нямаше да се усетя, докато колежката в асансьора не ми обърна внимание. Simple Smile

Другата е далеч по-срамотна: беше във времената, когато откривах що е то боди и ползата от него; в началото бях твърдо против носенето на този бански - бельо, струваше ми се супер неудобна, грозна дреха и всичко най-лошо в общи линии. Една колежка в работата обаче ме убеди да опитам и ей ме на, накипрена с боди, отивам на работа.

Добре, че бе рано сутринта и няма толкова хора, а аз бързам за автобуса. По едно време чувам зад мен: ''Госпожо, госпожо'', ама тревожно-напористо, такова. Настигна ме задъхана жената и с доза свенливост посочи към гърба ми и вика: ''Опашката на бодито ви виси отвън'' Rolling Eyes Embarassed Joy Това изпитах в тези части от секундата. Смотолевих набързо едно ''Благодаря'', но явно, бележка не си взех. Докато свикна с това ми ти чудо, поне още няколко пъти си ходих с ''опашка'', но поне се усещах сама, след около минута. Със сигурност не съм останала незабелязана обаче Blush
Виж целия пост
# 5 037
 Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 5 038
Не знам дали някои си спомняте това време, но като бяхме деца бяха модерни едни дрешки наречни - пола-панталон. Та случката се развива на село (дълбоко в провинцията) - аз девойка, около 12-годишна и естествено съм модерна с една шарена пола-панталон от тия дето бяха до коленце. Та отивам аз до магазина и пристъпям напето кой като мен, облечен по последна мода и по едно време, една баба я чувам да ситни зад мен. И бабката ме хваща, за ръчица и почва да ми шушне нещо. Аз свела ушенца да я чуя и до слуха ми достига следното: "Момиче, полата ти е влязла в д*то". Направо замръзнах. Обясних на бабето, че това не е пола, а панталон, а тя само изцъка милата и си продължи. Цялото ми самочувствие на модерна мацка се срина и продъжих пътя си, свивайки се по кюшетата, да не би някоя друга бабка да взема да ме вкара в подобна случка. Е, повече на село модерна не бях.
Виж целия пост
# 5 039
 Grinning Тази случка ме подсети за още една моя мунеста. И аз, натокана с карирана тясна пола, май бях на 11-12 , а пола обувах едно време на високосна година. Обаче, момчешкото в мен надделява: ни да ходя нормално мога, ни крак връз крак да подвия, абе пълна мъка. Изведнъж с момичетата виждаме една голяма локва и аз с настървение им казвам: ''Гледайте сега как ще я прескоча от раз!''. Естествено, забравила съм и за пола и за дявол и се хвърлям стремглаво над локвата. Толкова бях опиянена от постижението си, че едва по-късно  видях и резултата от него. Цепката на полата дошла до ръба и дупето ми цялото отвън, а точно в този момент минава градския автобус и всички погледи впулени в мен. Добре, че имах едно яке, та го препасах през кръста - бях просто модна икона с този ми ти аутфит hahaha
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия