Номинации за най-голяма муня

Трейси , пиши още 

Господи  •ºtreisyº•   Просто се попиках с твоята история  
М/у другото не толкова ярък сън като теб съм сънувала и аз-че съм мъж-т.е аз съм мъжа ми, а той е аз (не знам дали ме разбрахте) и през нощта съм се покатерила в/у него и се пробвам да..
А той ме бута, събуждам се аз и той мило ме навива да изчакам поне до 7 сутринта, че умира за сън  

Обичам Вииии  Чета ви сутрин с кафето за добро настроение  Скоро така не съм се смяла!

  Четох, четох, викам и аз да се запиша.
  Миналата есен след работа решавам да мина през Била. Паркинга като за 17.30 фрашкан. Влизам в паркинга, но трябваше да дам заден ход, за да мине един бус, после продължих, видях едно празно местенце и се шмугнах там. Отивам да си взема количка и докато я вземам до мен спира един джип, смъква се стъклото и един чичка ми казва -Г-жо, ако още веднъж ви засека, ще дам номера на колата ви на полицията! Аз  . Тръгна джипа, а аз след него викам Ако искаш и на министър председателя го дай. Влизам да си напзаря и през цялото време ядосано си мърморя под носа за тоя чичка. Влизам си в колата, все още ядосана. Навън вече тъмно. Тръгвам да се прибирам и по едно време зад мен една полицейска кола, че и буркана пуснат и от време на време и сирената включват. Викам си -Еййй, тоя чичка сега ми навлече неприятности, незнайно защо. Спирам на един светофар, ченгетата спират от дясната ми страна. Викам си -Е сега ще разбера какво толкова съгреших на паркинга. Обаче те си стоят в колата и едното ченге ме гледа и ми прави знак с ръка да завъртя нещо. Като поглеждам - ми аз съм тръгнала с изгасени фарове  . Включих си фаровете, кимнахме си с полицая и те си продължиха по пътя. Едва не пометнах от притеснение - бях в началото на втората си бременност.
  Да запиша и мама. Влизаме с нея в една интернет зала. Там леко сумрачно и тя не вижда едно стъпало. Залита и се подпира на стената. Да, обаче и пода хлъзгав и мама се свлииииича лекинко по стената, докато седна на земята и ме гледа иззад очилата си с питащи очи "Къде отивам". Аз се заливам от смях, тя също, а оператора на залата идва и вика Госпожо, добре ли сте, да не ви стана лошо.  
 Сетих се още една моя муньовска постъпка. Работех в склад за книги и учебници. Имахме един клиент - директор на училище в едно село - турчин е, много добър и приятен човек. Идва веднъж да си вземе една предварително подготвена заявка. Приготвих му учебниците и тук документ, там документ, не го намирам. Влизам в офиса и заявявам на колежката -Приготвих книгите, обаче документа сме го потурчили някъде!  Човека си замълча тактично, но аз си умирах от срам при всяко негово следващо посещение.

Изобщо не е чудно. Аз например, преди години имах приятелка от Кюстендил. Не и знам адреса, но и отивам на гости. Спирам на центъра, отивам в едно кафе, заприказвах се с едно момче, питам го:"Къде живее Даниела?" Описвам му я. И той ме заведе право у Дани. Е? К-во ша ка'ш?

Ами Марияна ако е гледачка, защо да не я знаят???

Ще кажа, че живея в Пловдив (и гледачки в квартала не познавам  ), не е селце, в което всички са роднини и твоят случай е по-скоро късмет, което не оправдава въпрос, зададен към непознат по този начин (та ние може въобще да не живеем там, а да минаваме случайно). И да е гледачка - не е задължително да съм наясно. Та най-малкото поне фамилия да беше казала.
А някой от вас познава ли Иван? 

Последните изпълнения ми напомниха за случка с мъжа ми преди години.
Вървели с негов приятел из кв. "Тракия" в Пловдив /пословичен с безбройните си блокове, които са разхвръляни като номера из целия квартал - примерно до бл.34 не е бл.35, а да кажем 315/. Та издирвали двамата бл.№ ... Спират една жена и учтиво я питат "Знаете ли къде е бл. ...?"  Тя размахва ръка в неизвестна посока и отговаря "Ей там, до нашия" и ги подминава.

Като стана въпрос за гледачки се сетих една нелепа история с трагичен край , която въпреки всичко звучи комично...
Къщата на баща ми е до къщата на негов първи братовчед... той обаче продаде част от двора си с една малка къщичка и така преди години се сдобихме с нови комшии - циганка и турчин, много странни птици.
Циганката как да ви я опиша... около 120 килограма, усмихната от ухо до ухо, а мъжът й отначало помислих, че й е син...
Като попитах новата съседка какво работи, тя ми отвърна... "ами аз си работя в къщи"... ех, късмет викам си аз, сдобихме се в квартала със шивачка, оказа се, че било гледачка... за около година славата й се разнесе из региона... пред вратата й започнаха да се тълпят какви ли не люде, вкл. такива, които мислех за здраво стъпили на земята... ама това е друг въпрос...
Един ден беше пролетта привечер /помня/ при нея отива нова клиентка- рускиня, но с кучето си - бяла плачеща булонка със звучното име "Цезар", ние играем народна топка на улицата и видяхме, че рускинята каза на Цезар да чака пред вратата на гледачката, тъй като гледачката си имаше "Сиси"- улична превъзходна, която обаче доста лаеше...
Цезар застана пред вратата, а ние продължихме да си играем... по едно време се чу врява в двора на братовчеда на баща ми... и кокошки хвърчат... през оградата, кудкудякат... ръмжи се... в един момент обаче видяхме как Цезар гони една от кокошките и ... я застигна на асфалта, вече я беше захапал за гърлото, обаче в този миг се появи на баща ми братовчед му с една лопатка за смет и го центрира само веднъж  да пусне кокошката... явно обаче го удари лошо, защото кучето пусна кокошката, направи няколко крачки и падна...
Човека не търсеше такъв ефект... и искрено се притесни, по едно време го прибута на тротоара...и клекна пред него... да направи последни опити да го свести...в този момент рускинята излезе и като видя кучето проснато се развика: Ама какво става тук? На мен ми стана кофти заради нелепата ситуация и викам: Ами така е като си оставяш кучето без надзор... току що го удари една кола...
В очите на чичо прочетох  шок и неудомение, но си замълча.
А рускинята вика... поне само с това се размина,преди малко ми казаха, че ме очаква смърт в семейството и то скоро... ама не очаквах да е толкова скоро, пак добре, че е само кучето...
Да знаете, тази жена много познава!

 

Хич не ми звучи комично, ужасно е. Според мен.

Странно чувство за хумор, направо лошо ми стана....  Защо се разваля хубавата тема?

Ох, сетих се сега пък за една моя муньовщина от преди година.
В МД съм на системи... тъй като бях прокървила, а ми предстоеше амниоцентеза.
Обаче абоката вече твърде дълго беше стоял в ръката ми, бях се къпала с него и мястото около него беше започнало да се подува, зачервява и да ме боли...
Отивам в манипулационната но там за съжаление нямаше никой, в същото време видях в коридора една пълна жена с бяла престилка, която се беше запътила точно към манипулационната, обърнах се към нея с думите: Извинете, бихте ли ми махнали абоката, защото вече доста дълго е в ръката ми и мястото се е зачервило?
Тя ме изгледа потресаващо и неудомяващо с думите: АЗ!? ДА ВИ МАХНА АБОКАТА!?
А аз: Ами да!
После реших, че това е някоя санитарка, която явно не може да се справи със задачата и добавих извинително: Простете, щом не можете да го махнете ще изчакам някоя сестра, просто не знаех, че не сте сестра...
А тя, още по-възмутена: Ако трябва ще го махна... какво пък толкова... и го махна мърморейки, че не знаела, че в задълженията й влизало да маха и абокати и че още малко и подлоги ще я накарат да носи... тогава не се сдържах и казах: Ами аз пък знам, че подлогите влизат точно в задълженията на санитарките!
В този миг жената избухна: Аз госпожо съм доц. Карагьозова не съм сестра и не съм санитарка!!!



 

Аууу,и какво щеше толкова да й стане,като ти махне абоката 
то бива грандомания,ама чак пък толкова 
В случая мунята не си ти,мила,а тя 

Упорито търсих темата за муните, че снощи какви ги навърших ...няма начин да пропусна да се изфукам (п.п. аз и снощи четох тук , но след случката такъв стрес, че нямаше да ми рзберете нищо от разказа)
......та така... късно вечерта - аз съм приспала децата , ровя си в нета и изведнъж ми простъргва под лъжичката...глад !     Мъжът ми- втора смяна , звъня му и телеграфно изстрелвам: "Ще си пържа картофи, ти искаш ли ?"  Той- ентусиаст както винаги на нездравословната храна , вика : "да, слагай тигана , идвам си до 20 минути!" . И така сядам аз, беля картофи и мятам по едно око във форума  . Като ги измих си викам - дай - по бързо да стане , включвам котлона да топли олиото докато ги нарежа.  И така нарязвам картофите и скачам бързо да отида до терасата (тя е остъклена и там готвя) ...и на ръба на дивана се спъвам , политам напред и изсипвам нарязаните картофи по целия под в кухнята! Ей много ме хвана яд, ама си викам , бързо събирай , чисти и ги мий , че олиото ще изгори... Събирам, мия - гледам - добре съм се справила и тичам към терасата ...а там      олиото пуши , черен дим - мирише на пържена пластмаса    хващам решетъчната лъжица за дръжката и тя се разпада пред очите ми на едри черни капки  ..изхвърлям всичко, зареждам друг тиган с олио и почвам на ново ! Няма да се дам я, ще си ям картофите пък !!!
Мъжът ми се прибира и ме пита готово ли е, а аз - "Да, новия специалитет- пържени пластмасови прибори!"    абе беше си за рев , ама нали съм си муня! 

A,това  е нищо,аз миналия месец подпалих фритюрника,защото включих по погрешка котлона,върху който стои  Два дена стъргах изгоряла пластмаса от керамичния плот на печката