Номинации за най-голяма муня

Ох, за съжаление муньовският период е от скучен по скучен. Да имаше как да го подхвана и да изтискам малко хумор  но не става. Случилото ти се е е много неприятно, но виж само как си го представила, дори има и малко хепиенд.

Хех, Зандали и Дорис са ми в личната класация за най-добра смехотерапия. Уникално разказвате, момичета! 

И на мен, ама шА мЪ обвинят в пристрастие, МНОоО ВАЖНО - страхотни са....

Евала на шофора!!! Честит училищен празник на децата ти, Зандали, и наистина по вода да им върви!!!!

ЗАНДАЛИ зачела се в твоята история. Вече си представям всичко и  един шум разваля момента служебния телефон звани. Вдигам бързо за да мога д апродъмжа с историята и изричам Да мамо.....
 

boonboon,   Благодаря ви, момичета 

Зандали, историята ти е от ония, златните, дето се разказват години наред от близки и приятели.
А краят, когато таксиджията пристига с два букета цветя - кво дати кажа, направо се почувствах като в "Море от любов" и чаках отнякъде да изскочи Наталия Симеонова и да ми каже да се обичам.

Честно, таксиметровите шофьори много ми се издигнаха в очите и вече няма да давам на мъжа ми да ги нарича "бакшиши".

Успех на всички ви, и на таксиджията също.

Разбирам се с приятеля ми да дойде вечерта в къщи. Решавам малко да полегна докато дойде...

6 часа, 14 неприети повиквания и 2 смс-а по-късно се събуждам блажено, оглеждам се и ОМГ  Смс-ите гласяха "Заспа ли?" и втория ( в 1:00ч.) "Прибрах се. Спинкай щом ти се спинка."

Така и не се видяхме тогава, но той не ми се разсърди, че е седял на паркинга посред нощите и никой не му е отворил 

История с продавачка, една от многото:

Влизам в магазин за детски дрешки, поздравявам и казвам направо какво търся, за да не се мотаме.
- Търся, казвам, пуловерче без ръкави за 7-годишно момиченце, шпиц-деколте, в краен случай кръгло, едноцветно, гладко, понеже е за униформа. Цвят - черно, кафяво или бежово.
- Имаме, да.
- Може ли да го видя?
- Ами пред вас е - казва тя. Това ме обърква, щото пред мен е тя и аз заничам зад гърба й, да не би пък там да има някакъв щендер, дето не го виждам. Обаче няма.
- Къде пред мен - питам, вече с чувството, че нещо не съм у ред и не виждам очевидни неща.
- Ами ето го - казва тя и сочи зад гърба ми.
Обръщам се, без да се обяснявам кое е отпред, кое е отзад, (имам опит с продавачки, не ми се разправя с тях). Обаче зад гърба ми, което вече е отпред, няма нищо от изреденото от мен - ни като цвят, нито като модел, нищо.
- Добре де, къде е?
- Ами ще ви извади очите! - казва. Минава отпред, при мен и ми показва бяла жилетчица, с дълъг ръкав и малка якичка, избродирана с весели пъстри цветенца, за дете най-много на 2-3 години. Но пък за момиченце, наистина.


Благодарих и излязох, щото, както вече споменах, не обичам да се разправям с продавачки.

  Страхотни истории.

Моята история от онзи ден започва по следния начин. Ставам сутринта и усещам, че ще е ден на Кръжока "Ръцете ми пречат". Изпускам всичко: вилици, ножове, очила... а бе каквото хванех всичко приключваше на земята. Съответно взех да се изнервям, а все пак трябваше да изчистя цяла къща, два етажа... Както и да е с много уговорки с парцала да работим в екип, изчистих! Виждам, че в банята на първия етаж на къщата е свършил течния сапун. Решавам аз да взема шишето с течен сапун и да напълня малката бутилка в банята. Така става, че в голямата бутилка свършва сапуна и е за изхвърляне. Обаче съм потънала в мисли за университета и изпитите ми и с целия си акъл тръгвам да плакна шишето и изливам пяната в мивката. (Понякога сама се изумявам колко съм глупава) Обръщам се и гледам зад мен всичко в пяна. А то от мивката всичко избило през канала на пода.   Извън банята даже имаше пяна от сапуна. Хайде пак парцала, забърсване, пускане на чешмата, пак излиза пяна. Докато не се отми от канала минаха едно 10тина минути с течаща леко вода. Решавам, че много ме е срам от себе си и няма да казвам на нашите, само на приятеля ми разказах. Прибира се майка ми, аз съм се свила при компютъра и си трая. Влиза тя в стаята с лека усмивка и вика "Изми бутилката от сапуна, а?  " Забравих да напиша, че я питах как е разбрала, каза, че пуснала чешмата и е излязла малко останала пяна от канала и че и на нея й се е случвало. То крушата не пада по-далеч от дървото. Много сме разсеяни и двете Мога да се кандидатирам за най-глупава муня!

Най-вероятно нейните вече ги е извадила жилетчицата  Ето на такива казвам подавачка.

Днес в бързината включих неправилния конлон, върху който стои тостера... 

Преди няколко месеца, най-благородно "пускам" съпружието да отиде на рожден ден на приятел докато аз остана вкъщи с децата. Към 11.00 се чуваме и ми казва, че ще си допива чашата и тръгва към къщи. Аз твърдо реших да го чакам будна и гледаме филм. Обаче дъщеря ми нещо се размрънка и аз легнах само за 5 минутки при нея да я успокоя. В паника и ужас се събуждам по едно време от слънцето което ми блести в очите. Изтичвам в спалнята и си отдъхвам, мъжът ми си спи там. Прибрал се е все пак значи, мисля си аз  След малко го разбутвам за да пием кафе, а той нещо понацупен, вместо аз да се сърдя Накрая тън-мън ми разказа какво се е случило снощи: Прибрал се човекът в 12 без 20 и позвънил 1 път, 2 път, 3 път...... 567 път, като звънял и на телефона междувременно, който аз обаче бях зарязала в кухнята,.... но няма кой да му отвори, а милата му съпруга врътнала и резето отвътрешната страна на вратата, та да не ни изнесе някой с децата през нощта. Накрая в 2 и нещо моя милост взела, че станала и му отворила вратата и се върнала при децата. (аз нямам спомен че съм ставала, явно на автопилот съм действала. 

олеее, тук е също толкова интересно и смешно като при муньовците  Връщам се да чета назад, муньовците ги знам всичките  , сега ще прочета и за муните, пък после и за мен ще пиша тук, да не мислите че седя по-долу от вас 

нямам думи, толкова се смях със сълзи и задъхване, че направо на моменти не можех да чета .................................. тези пълни ежедневни абсурди, които могат да ни изкарат извън нерви........ в крайна сметка трябва да сме над тях!