1) Ставам аз една сутрин и ще отивам на работа. Спи ми се, пак съм станала в последния момент, скочила съм в дънките и тръгвам. Ни кафе, ни цигара - няма време. Отивам на спирката още спяща-спяща, доволна, че днес не съм се успала (което е обичайно за мене) Клепам с очи, прозявам се и чакам. Идва един автобус, нареждам се, качвам се... че и място имаше и седнах. Тръгва автобуса, ама нещо много странно ме гледат. Аз още по-странно се заоглеждах, защото тези хора не ги познавам и не пътувам с тях всяка сутрин. Обръщам се - хората си седят на спирката, а аз в автобуса пътувам. Отивам при шофьора и питам: "Извинете, това кой номер автобус е?" и той: "Ама това е служебен автобус и той отива в Созопол!" Опааа, а аз съм за Бургас... Созопол е съвсем в другата посока. Слязох, повървях пеша до спирката и за мой късмет - нашия автобус беше закъснял. Гледаха ме странно хората на спирката, ама какво да направя пък.
2) След работа си седя пак на спирката и ще се прибирам. Седя си, цъкам си някаква игра на телефона и чакам. Виждам с периферието една жена, с която обикновено пътувам, и съм спокойна. По едно време вдигам поглед от телефона и виждам един автобус заминава. Гледам - няма я жената-ориентир. Край, изтървах го, сега какво ще правя 1 час?! Веднага такси, качвам се и започваме да гоним автобуса. Изпреварихме го най-накрая, плащам, слизам и... това бил друг номер автобус.
Поизчаках още 2 минути и дойде правилния. Пак малко срам, уж на едната спирка, посля трескаво махам на такси, уж бързам за някъде и накрая - пак в същия автобус. 
И малко таксита:
3) Качваме се с мъжа ми в едно такси, той отпред, аз отзад. И още при влизането ми се изцепвам: "Едно такси за еди-си-къде!" Мъжът ми и шофьора ме изгледаха доста странно, докато се усетя.
4) И последното ми возене в такси. Аз вече в 9-тия месец. Бързам, че имам час за тонове. И не трябва да закъснявам, защото после имам час и при гинеколога, да ги съчетая нещата. На тонове съм съответно в болницата. Качвам се и казвам на шофьора: "Към Родилното" Човекът само се обърна поуплашен: "Ама, раждате ли?"
Случвало се е само веднъж, но после беше голямото цупене.


