Номинации за най-голяма муня

Ох, много се смях с вас, момичета. И като пишете за автобуси. Живея на село, близо до града, но автобусите са по разписание на около 1 час:
1) Ставам аз една сутрин и ще отивам на работа. Спи ми се, пак съм станала в последния момент, скочила съм в дънките и тръгвам. Ни кафе, ни цигара - няма време. Отивам на спирката още спяща-спяща, доволна, че днес не съм се успала (което е обичайно за мене) Клепам с очи, прозявам се и чакам. Идва един автобус, нареждам се, качвам се... че и място имаше и седнах. Тръгва автобуса, ама нещо много странно ме гледат. Аз още по-странно се заоглеждах, защото тези хора не ги познавам и не пътувам с тях всяка сутрин. Обръщам се - хората си седят на спирката, а аз в автобуса пътувам. Отивам при шофьора и питам: "Извинете, това кой номер автобус е?" и той: "Ама това е служебен автобус и той отива в Созопол!" Опааа, а аз съм за Бургас... Созопол е съвсем в другата посока. Слязох, повървях пеша до спирката и за мой късмет - нашия автобус беше закъснял. Гледаха ме странно хората на спирката, ама какво да направя пък.

2) След работа си седя пак на спирката и ще се прибирам. Седя си, цъкам си някаква игра на телефона и чакам. Виждам с периферието една жена, с която обикновено пътувам, и съм спокойна. По едно време вдигам поглед от телефона и виждам един автобус заминава. Гледам - няма я жената-ориентир. Край, изтървах го, сега какво ще правя 1 час?! Веднага такси, качвам се и започваме да гоним автобуса. Изпреварихме го най-накрая, плащам, слизам и... това бил друг номер автобус.   Поизчаках още 2 минути и дойде правилния. Пак малко срам, уж на едната спирка, посля трескаво махам на такси, уж бързам за някъде и накрая - пак в същия автобус.  

И малко таксита:
3) Качваме се с мъжа ми в едно такси, той отпред, аз отзад. И още при влизането ми се изцепвам: "Едно такси за еди-си-къде!" Мъжът ми и шофьора ме изгледаха доста странно, докато се усетя.

4) И последното ми возене в такси. Аз вече в 9-тия месец. Бързам, че имам час за тонове. И не трябва да закъснявам, защото после имам час и при гинеколога, да ги съчетая нещата. На тонове съм съответно в болницата. Качвам се и казвам на шофьора: "Към Родилното" Човекът само се обърна поуплашен: "Ама, раждате ли?" 

(малко офтопик)

Това беше доброооо 

и айде, за да не е пълен офф, ще разкажа и за своя мунска случка.

когато бях първи курс, имах съквартирантка, която забягна на екскурзия във Виена за седмица с гаджето си (женен мъж). Обаче девойката пропуснала да съобщи на родителите си къде и с кого е и след като баща ѝ не я намерил по телефона няколко дни, дойде в общежитието да я търси.

Аз тъкмо излязла от банята, по хавлия, отварям вратата, мислейки, че е някоя приятелка, а то мъж на уважителна възраст, гледащ ме изпитателно. 
(Тук е моментът да спомена, че родителите на Диана бяха много против тяхната връзка и знаеха пределно добре къде и с кого е дъщеря им.)

Последва гневен "следствен" разпит от ядосан родител, а аз в своеобразен шок хънках и мънках, но не поддадох и не издадох къде е потомката.
На излизане бащата предаде да уведомя щерка му, че я е търсил.
И в тоя момент, аз, още в шок, немислеща, го питам: На кого да предам, на Диана ли? 

Голям срам! Човекът ме изгледа едновременно отчаяно и бясно.

Иначе получих магнитче за хладилника от Австрия.. 

При муньовците се записах, та рекох да намина и тук

Бях към 18 годишна. Късен пубертет тресе хормоналното ми дръвце и от мен се изсипвах простотии всякакви. Една лятна вечер излязохме с приятели и приятелки на барче с открит басейн. Кеф. Започнаха коктейли, шотове и накрая от немай-къде минахме на вермут, защото една умница каза, че било по-леко питие. Да не им вярвате на тия умници да знаете, че после много боли глава. Прилично пияна тръгвам към бара да презаредя в чашката. Бармана беше симпатяга и аз с пияния си акъл реших да го свалям. Сипа момчето 200гр бял вермут ('щот съм готина) и аз реших да го почерпя. Ама с мунския си интелект му тиках мойта чаша в лицето и виках "Пийни си, де, аз черпя" Свалячка от класа. По едно време ми стана ясно, че май барманчето няма да ми върже ( "А, не, не, аз вермут не пия, благодаря") и ме налегна любовна мъка. По това време се бяхме харесали с един господин, който караше едно металиково Мицубиши Еклипс. Викам си "Сега ще му звънна да дойде с Мицубишито да ме прибере да видят всички колко съм готина и да го е яд бармана" Звъня аз, Муньото спи, моля ви се, в сряда вечерта. Каза, че щял да ме прибере. Кеф. Излизам пред заведението да си чакам Мунчо. Компанията започна да се разотива  кой с таксита кой с краката, предлагат да си ходим, ама аз не! Мунчо ще чакам. Останаха само една приятелка и гаджето й. Седят и те милите да чакат с мен. А аз на всяка кола повтарям "Ей на, тоя е за мене вече" Чак спрях една кола да питам шофьора "Извинявай, ти за мен ли си дошъл?" Да не обяснявам какво си помисли човека. Накрая и такъв дъжд плисна, че ми поохлади страстите и взех да схващям, че Мунчо е затворил телефона и е продължил да хърка. Спряхме едно такси и от бързане да се качим ми падна единия чехъл от крака. Та и без обувка се прибрах. Като мене такава Муня няма да знаете.
Между другото на гръцки думата мунЯ означава нещо много нецензурирано.

По принцип е с У. мунИ е в ед. ч-ло. В множествено завършва на 'Я'

Простете за спама.

Ми то и аз от немай-къде научих гърцки. Нали залюбих грък. А как го залюбих ще питате? Ми с мунска изцепка. Работех в едно гръцко барче. Ама не бях труженичка от прехвърчащата професия, ами просто барманка. Бях си купила едни нови лъскавки чизмички на 12см токче. Викам си "Ей сега ще ги изтропам в бара". Квартирата беше на втория етаж над заведението. А те едни стълби се виеха... много стръмни. Тръгвам аз да слизам надолу наперена мадама, клопкам с чизмичките, ама последните стъпала ги взех на екс по дупе. Аз муня ама и той един муньо, та знае ли се. Той идвал да види съквартирантката (гъркиня) и точно пред входната врата чул, че нещо тежко охка и стене с висока скорост по стълбите. Затичал се човекът да помогне на изпадналия в беда, ама се подхлъзнал на леда (беше зима) и се приземил в подножието на стълбите. Както се казва - паднахме си в ръчичките. И от тогава тръгна нашата любов. Вече сме Муня, Муньо и малкото Мунче.

Еее, Викта! Любовната ти история е много готина. Като в американска романтична комедия. Почти виждам Сандра Бълок или Рене Зелеуегър да се спуска по дупе по стълбите в краката на мигащия на сини парцали Хю Грант.

хахахах, да само дето той не ме беше видял, а по-скоро чул. Но като типичен Хю Грант се пльоснал по очи и той милия. И до ден днешен не смее да ме избъзика за това падане, защото имам с каква да му отвърна

Една вечер с едни приятелки си тръгваме от заведение, и аз ще викам такси. Какво съм набирала не знам...вдига ми мъж (учудих се, ама какво толкова) и започвам аз да диктувам адреса където да дойде колата и господина отсреща, ама тук е общинска охрана и аз се извиних кво да правя 

  

Цяла събота и неделя изкарах на сухари и шпеков салам, като много внимавах да не се задавя и да се гътна от смях в таз тема. Сетих се и за някои мои мунски изцепки.
Първата е отпреди няколко години, като живеех със съквартиранти - братчета.
И единия беше ходил някъде петък и събота и трябваше да се върне в неделя.
Ние с другия решихме да идем на купон в събота вечер. Аз си бях купила една много хубава рокля наскоро и само си търсех повод да я облека. Ама тя с V - образно деколте, та ако имах и един бюст да сложа в него, щеше да е идеално. И тюхкам се по телефона на една приятелка, а тя ми вика:
Имаш ли пуш ъп сутиен? - Ухаа, аз само такива имам! - Идеално, слагаш не един, а ДВА пуш ъп сутиена и - готово! Бухваш, като кифла!
Аз си викам, как сега с два сутиена, аз шейна ли ще тегля или на купон ще ходя? Ама, пуста суета, слагам ги и двата, един връз друг,... ами да, ефекта беше потресающ!
Аз се хиля като зелка и заминаваме! (Този метод крие рискове, само ако тръгне някой да разкопчава сутиените, бая зор ще види )
Но аз нали няма да пиянствам и да хойкам, само ще танцувам. И всичко мина добре, купона беше супер, прибираме се ние със съквартиранта ми към 1 -2 часа и и двамата сме леко пияни и ни мързи много. Всеки вика - иди първо ти в банята.
Естествено, никой не отиде в банята, пуснахме ТВ-то и седнахме на дивана с едно одеало да гледаме "Танцуващия с вълци" . Там сме и заспали, ама той заспа преди мен, и аз дискретно си свалям сутиениТЕ и ги пускам отстрани, до мен, и си викам - утре сутринта, дискретно ще ги прибера преди някой да ги е видял.
На сутринта, ние с изтрезняващ поглед зяпаме телевизора, както сме си на дивана под одеалцето и слушаме за рендето Вьорнер. В това време се прибира другия съквартирант, гледа ни какви сме снощни и неадекватни и гледа долу се въргалят не един, а ДВА сутиена. Първо го гледаме, как безпомощно калкулира на ум (правилно умозаключава, че единия трябва да е мой, ама втория няма как да е на брат му) и по едно време му прещраква нещо и почва да се оглежда "...има още някой в къщи!!!" Отстъпва заднишком към вратата и вика, отивам на лекции.
"Ние се облещваме и двамата на дивана и му напомняме, че е неделя...
Аз после мервам двата сутиена на земята и зацепвам какво е дедуцирал и като ме напъва един истеричен смях, оня до мене, половин час е в пълна паника и недоумение, какво ги прихваща сега тия и двамата и аз половин час се мъча да си поема въздух и да обясня на всички логическата последователност на събитията.