Номинации за най-голяма муня

И аз имам изцепка с клиент - възрастен човек, чийто глас толкова ми заприлича на женски от самото начало, че бях убедена, че това е жена с по-плътен глас. Всичко вървеше добре, докато казах "госпожо" - и тогава клиентът с много търпелив глас ми обясни, че е мъж... потънах си в земята от срам, заобяснявах, че съм казала думата по погрешка, което не поправи грешката ми особено  .

И пак за имена - кучето ми се казва Шаро. Командата да се махне и да не досажда, е "go and sit!" в буквален превод - отивай и седни - демек, махни се - при което той често отива настрани и се тръшва на земята.

Веднъж говорим нещо с мъжа ми, той не ме разбира и аз започвам да губя търпение. В това време кучето пристига и както съм седнала, започва да си мушка муцуната в скута ми и под ръцете ми - това е знак, че иска да излезе (той го прави този номер често, като му доскучее) - при което, аз понеже говоря с мъжа си, казвам на висок глас и ядно - Иване, махни се! Мъжът ми, без да каже нито дума, става и се запътва към ъгъла, при което аз се усещам, че съм наредила на мъжа си да се махне, вместо на кучето - и двамата избухнахме в смях. 

Ей, това е добре дресиран мъж!

Сетих се оня ден в аптеката:

- Дайте ми една кутия тампони ебе...

Аптекаря ме гледа, аз го гледам, той ме гледа и после и двамата:
 

Сетих се за още една мунска история, като бях мнооого млада муня.
Имаше едно момче, което много харесвах, ама много. То всички много го харесваха. Имахе общи извънкласни дейности (за него извънстудентски) и се виждахме често.
Той беше на 19-20, аз на 15-16.
И като се виждахме, все беше накацан от разни каки, дето си говореха за купони, барове, туй-онуй. Мен не ме пускаха сама до аптеката да си купя сироп за кашлица...
Та си викам, няма какво да се бутам тука, опашката е голяма, няма да се доредя. И нищо не му викам.
Обаче страшно ми харесва. Един ден, не щеш ли, изневиделица... ми вика "Здрасти!"
Аз нямам спомен как точно е протекъл разговора, но не беше много адекватно. Но помня със сигурност, че и аз казах: Здрасти!
После вика: "Как си?" - Не знам. А, добре. А ти?
- И аз съм добре. - Добре.
- Какво правиш? - Нищо.
- Искаш ли да идем да пием кола?
- Не. (На ум: WTF?!? Каквооооо???? Искам, искам, искам! Питай пак!)
Повъртяхме се, посукахме се, па се разотидохме.
Това го преживявах седмица-две. И си викам: Малиии, кво си ренде, мноу си тЪпа! Не можа ли нещо да измислиш.
И като всяко уравновесено момиче на 15 години реших, че трябва да си направя тетрадка, в която да си записвам ценните мисли, подобаващи за подобни ситуации. Другия път, само да ми каже "Здрасти" и аз ще кажа нещо страшно смислено, ще го шашна и той ще си каже: Брей! - и готово! Ще отвея конкуренцията.
Та, в тетрадката започнах да събирам стряскащ брой безполезни факти, куриозни случки и нелепи статистики от най-различни източници. (Наш'те мн. се притесниха, като видяха как седя пред Дискавъри Ченъл и си водя записки.)
Пиша аз, готвя се, и изведнъж... Не щеш ли, той пак ми вика: здрасти!
И аз изтърсвам:
"Ти знаеш ли, че жените рядко се самоубиват с огнестрелни оръжия, поради естетически съображения. Което ми се вижда странно, защото мисля, че това е най-ефикасния начин. То не е задължително да е с ловна пушка! Според мен, с малък калибър, ще остане съвсем малка дупчица и не е задължително да си отнесеш половината глава. Само не трябва да си пиян, че може да пропуснеш."
Момчето ме погледна по начин, който вярвам, можете да си представите. Аз след около едноминутно мълчание се усетих какво съм казала и се мъчех да не ревна.
А той ми вика: Ммм, не е хубаво да се самоубива човек. Винаги има изход.
Повъртяхме се, посукахме се, па се рзотидохме. (той сигурно е отишъл да звънне на мама и тати, да ме водят на психолог.)
Това го преживявах дълго, но положителното беше, че вече по-честичко си казвахме здрасти. (Аз, разбира се, всеки път ръсех аналогични идиотщини с различен калибър.)
В резултат - момчето решило, че много обичам да говоря и да слушам за безполезни факти, куриозни случки и нелепи статистики от най-различни източници.
Един път каза, че баща му щял да дойде да го вземе, и щели и мен да ме закарат.
И ние седим и чакаме баща му (а баща му седи малко по-встрани, в тъмното и, за да не ни прекъсва, чака да си приключим разговора...)
И младежа в това време ми разказва следната история:
- Ти знаеш ли, аз четох в един вестник, как една жена имала връзка с женен мъж и родила дете. Ама, не му казала, защото бил женен. И тя родила момиченце и то порастнало и отишло да учи в университета. И там се запознало с едно момче, влюбили се и решили да се оженят. Като започнали да се организират и запознали родителите си. И се оказало, че момчето е син на баща и от жена му. Т.е., че са полу брат и сестра. И момичето се самоубило! Ама те били правили секс преди да се оженят. Аз казах ли, че били правили секс? Както и да е, били правили секс и тя се самоубила. Да.
...
Мълчание. Аз не знам как съм изглеждала, но не намерих веднага какво да кажа. И в това време дойде баща му и ми вика: "Здрасти!" Помъкна младежа към колата пък мене ме оставиха.  

После с младежа постигнахме негласно споразумение да не се впечатляваме с интелект, ерудиция и обширна обща култура, и изобщо да не се сваляме. Много беше изтощително и стресиращо.

Веднъж ми каза, че баща му, след като го натикал в колата, го направил на нищо.
- Ти малоумен ли си, бе?! Какво и разправяш, кой се самоубил, кой спал със сестра си!?! ...Млъкни, не се обяснявай, за тебе пълнолетни няма ли, че да им разправяш мръсотии?!

Та така, мойта мунщина, често има големи последици, които се разпростират далеч, далеч... Отвъд хоризонта...

Flip Flop Fantasy, благодаря ти за смеха   

Flip Flop Fantasy 

 

Това беше убийствено 

Флип флоп, тази история беше хем забавна, хем много мила 

  Не бойте се деца, аз съм неуморна, серийна муня! Няма начин скоро пак да не натворя нещо!

  Flip, много се смях, чак се уплаших да не събудя детето 

Супер си, действай

направо си умрях от смях. Мерси 

Ох, Флип Флоп, умрях от смях! Ама и ти имаш дар слово (не визирам тогава, ами сега  ). Давай още 

Flip Flop Fantasy 

Оф бе, Flip Flop Fantasy , невероятна си!!! И аз да се разпиша  с мунска история, вече  силно се комплексирам от количеството им... С приятели излизаме на бар, всъщност те ме изкарват от задръстеното ми уж ежедневие с цел да разпусна.Пиано бар,  много обичам живото усещане на чуването и визията в едновременност.  Основно пееше  известна певица, а в промеждутъците,  мъж, който  май беше в някакво риалити, не знам точно, но  много красив глас и мъжко излъчване. Моите се разпиляха по маси, щото всички се познават, аз пък реших да си седна на бара, че не ми се прехвърчаше по познати, просто исках да си айляксвам.  Седя си, пия си любимата бира и по едно време някой сяда на съседния стол, инстиктивно го поглеждам и виждам ,че е пеещият с излъчването.Кой ме караше да започна да се взирам и да се чудя от къде ми е познат...Искам да кажа ,че винаги ми е било странно втренчването в популярни хора, искането на автографи и подобни глупости, ама в случая наистина беше хубав мъжът, а и бях обзета от онова състояние, където нещо ти е аха да се сетиш и не става, та го мислиш непрекъснато. Докато се усетя, че сигурно  го наблюдавам твърде дълго и той премести стола си съвсем до моя, взе да ме гледа и той, ама някак усмихнато... Супер неудобно ми стана и взех да гледам в някаква точка,усещах че продължава да ме гледа и се опитах да запаля цигара ( поздрав за непушачите, в повечето барове се пуши) .  Той пък реши да ми я запали, аз се притесних още повече, щото съм си луда и реших, че той  с гледането може да си е помислил, че го свалям...Та реших да попаря тази му мисъл с едно - Б-б-б-б, трябваше да последва - лагодаря, няма нужда, аз просто така си държа цигарата, тук съм с приятели, извинете че ви загледах, сторихте ми се познат,не сте мой тип...нещо такова... Ама  само до б-то стигнах, та реших да го съкратя на  мерси, хубава и кратка  френска  дума, но и там само до  М-то стигнах. Какво да се излагам повече, заекването ми се появява само като съм силно притеснена и уж го бях излекувала, та запалих цигара, никой логопед не би препоръчал това, но си действа.Тъкмо се чудех кога някой от приятелите ми ще дойде и ще ме избави от нелепото положение докато не чух някакъв глас роднински на Бари Уайлд - много си хубава, забелязах те още като влезе... И това не би трябвало да върви при  мен , обаче усетих че се изчервих страшно, усетих го по ушите си,които загоряха с магмена сила . Харесваше ми този мъж, да, но  все повече исках да се изчезна от там или да изчезна поне него, та се опитах да го погледна с погледа си - оффффф, и ти ли...ама всичко тази вечер ми  слагаше греда, не можах да задържа погледа в неговия усмихнат и  се усетих, че гледам надолу, наляво, надясно, югозападно, югоизточво и  въбще  се усетих като заекващо петнисто същество с неконтролируемо въртящи очи от някой комикс. Наистина исках да изчезна, мразя да се чувствам притеснена, та като чух познати гласове наоколо, така отривисто се извърнах да им помахам да си  ме приберат, че закачих дългата си  коса...в копчетата на якето на роднината на Бари Уайлд. Да не обяснявам там пък какво беше...В крайна сметка, човекът,  двама мои приятели, две сервитьорки и управител май някакъв ме разкачиха...Изпарих се скоростно...пък той и телефона ми бил поискал от приятелите...Добре, че не са  го дали. Та си мислех, какво ли изпитват мъжете като са близо до жена ,която им харесва...Направо  ви съчувствам, прекрасен необлагодетелстван пол!!!

Ох, горкото ти.... 

Хахаха ЗАНДАЛИ как все ти се случват такива неща...  Моя добра приятелка е абсолютно същата. Чак да ти кажа понякога ми става жал за нея. Все попада в някакви сконфузни ситуации И до сега си е така... като започне с "А бе ако знаете какво ми се случи вчера..." и всички притихваме