Номинации за най-голяма муня

Шамс , хич не е мунчо малкия ви сладур, направо си е гений според мен и си го чакат велики неща

Извинявам се, че ще разваля веселото, особено като се има предвид самата аз как се дразня на такива, дето правят това, което ще направя аз сега в тази тема, но няма нищо смешно. За петгодишно, веднъж да спретне нещо такова, окей, случва се, но ако след втората случка не му се обясни с много сериозен и твърд тон, че баба (и не само, но в случая - конкретно само за нея) трябва да се уважава и такива постъпки няма да се толерират, ще има и трети, и четвърти такива "весели" случки. Не бих си позволила да давам акъл, но гледам, че на всички, включително и на майката, и е смешно как малкото и дете се държи с майка и, която е в чужда къща, за да помага. Все някой трябва да го каже, защото бабата явно е много деликатен човек и не смее да развали всеобщата забава.

+ 1

Nickkie, темата не е за превъзпитание на потомството ни. Споделяме разни смешни случки, не анализираме поведение. Предполагам дребчовците са били посъветвани след въпросните случки, но в темата не очакваме да разберем, дали съветването е дало резултат.

E, май и не ни се струва и така смешна случката, да заслужава споделяне. 

Днес съм тъжна муня. Негативна. (Без позитивния отенък на негативна от този форум.)
Тази сутрин ми се случи случка, като отивах да си купя цигари. Големи приключения се случват като тръгнеш да си купуваш цигари. Като се събудих, се оказа, че цигари няма. (Шок и ужас, паника и наченки на истерия) То аз още снощи ги свърших и до 2 часа пуших чужди цигари. Навличам дънките, и якето връз горнището на пижамката, обувам се и излизам, даже не си изтупах чаршафа.
Вървя си аз из утринния хлад, мърморя си нещо, и гледам, насреща ми се задава, на пръв поглед, нормален софийски дришльо. С анцуНг и с качулка и с ръцете в джобовете. Върви насреща ми и ме зяпа изпод качулката, а шавливия му наркомански поглед сякаш ми казва: Не те зяпам, вървя си к'во.
И аз го зяпвам и му казвам с поглед: Не ме зяпай, гледай да не се спънеш!
Аз не съм пила кафе, вървя и спя и като се разминаваме усещам горещ дъх, на кожата на  
ухото ми и врата ми и оня ми изхриптява нещо нечленоразделно. После ускорява крачка и не поглежда назад.
Аз се спирам. Не знам какво ми каза. Само знам, че беше нещо мръсно и гнусно. Гнус, гнус, гнус.
Аз се спирам и се обръщам. Но тоз вълшебен миг, вече е отминал... Той пердаши и не се обръща. Аз почвам да се чудя, това сега случи ли се или не се случи, въобразявам ли си, що ли...? За жалост не си въобразявам. Става ми гадно. Остарявам. Губя тренинг. Преди година само щях да се спра, да се развикам и да го навра в кучи гъз насред мегданя пред всичкото ранобуден народ.
Какво...? Всички пенсионери и бездомни кучета дето кибичат от ранни зори са ми приятели и само да свирна, щяха да го опухат с бастуните и да го наръфат. А кучетата щяха да го лаят!
А сега само си стърчах като муня насред улицата и ми беше гадно.

Странна случка,че чак и за споделяне 
Аз пък в подобни случаи си отминавам, правя се,че не чувам и не виждам, забравям го и не си тровя нервите с глупости. А и народът толкова изтрещя,че вече не знаеш кой ще ти извади я нож, я патлак 

Днес номинирам дъщеря си.

Тръгнах към близкия МОЛ за бързи покупки и преди да изляза от комплекса реших да забера щерката. Тя обаче играеше боса. Казах й "Обуй си обувки" - "Не искам обувки" - "Моля те бе маме, поне едни чехлички" - "Не искам чехлички" и така 2-3 минути, накрая реших, че нямам повече нерви за да се разправям с нея и й казах "Айде тогава, качвай се в колата боса". Отидохме до МОЛ-а и спрях на паркинга. Когато излязохме от колата, моята принцеса осъзна, че да ходи боса не е било добра идея - паркинга беше толкова напечен от слънцето, че й пареше на крачетата.   Трябваше да тича, все пак добре че успях да паркирам близо до входа.
Влзязохме в два магазина. От първия (освен планираните покупки) й купих и едни чехлички. Бързо свършихме с пазаруването и тръгнахме да се прибираме. Тя носеше торбата с покупките. Излязохме на паркинга: "Ох, мамооо, сега пак трябва да тичам!" - "Ами щом трябва"
Отворих й колата, качихме се и аз тогава се сетих: "А ти защо трябваше да тичаш, нали в торбата има чехли" - "Оооо, забравииих!"  
Калпазанка малка!  

чувствам се сериозно порицана за това, че съм отгледала такъв нехранибабко   Обещавам да опиша дълго и образно наложеното наказание. Но морализаторките да бяха чели, преди да пишат - темата е за муни, за каквато номинирах майка, която от притеснение и криворазбрана деликатност си трае сума време, вместо да се реши проблемът...

Пфу, сега видях, че съм писала мунче, та може оттам да идва объркването, но цитирах сходна история с отопление на седалки...

Все едно; съжалявам, че писах. Видяла си "порицание от морализаторки" и толкова.

Щом сте ръгнали да си споделяте детските мунщини, да споделя и аз една.

Действието се развива през лятото на далечната 1989 г. в к.к. Албена, където баща ми работеше. По това време (сега не знам как е) на персонала на комплекса и семействата им се даваха едни бунгала за спане, които са си направо в гората. Та една вечер малко преди да си легна нашите започват да ме убеждават да се изпишам преди да заспя. Уговорките са много дълги и накрая заявявам, че ще го направя ама не в тоалетната, ами навън до някое дърво   Излиза баща ми с мен и започваме да търсим подходящо за специалния повод дърво. След кратка обиколка сме се отдалечили достатъчно от нашето бунгало и баща ми вече доста изнервен ми събува гащите и ми казва по- бързо да приключвам, аз обаче почвам да пищя, че не искам тука ами еди къде си, а татко вече тотално изпушил почва да ми се кара. Докато той ми обяснява нещо в стил "Абе момиченце, ти мене няма да ме правиш на маймуна", а аз се дера от рев и инатлъци, в един момент чуваме "Добър вечер!", обръщаме се и гледаме двама полицаи. Значи, за който не е прочел внимателно - гора, 22-23:00 часа, голям мъж и малко ревящо момиченце със свалени гащи!  

Баща ми бързо схваща ситуацията и почва да се обяснява кой е, откъде е и каква е цялата история ( аз продължавам тъжно да си хлипам). Полицаите само го изслушват,  нищо не казват, единия се навежда до мен и ме пита "Момиченце, това татко ти ли е?" и незнайно защо в този момент аз решавам,че ще е много забавно да погледна чичкото милиционер с големите си тъжни очи и да кажа "НЕ!"   Не знам какво се случи после, но добре, че майка ми чула тарапаната и се появи секунда преди да закопчаят баща ми и да го откарат в районното за проверка и всичко се размина с хиляди извинения и обещания да научат детето си, че така не се прави!. Е, научиха ме, де! Никога повече не съм правила такива неща, аз и преди това не бях правила, ама тогава какво ми щукна в детския мозък и досега нямам обяснение  

 

*SamiMummy*, можела си да вкараш баща си в затвора за едната бройка! 

*SamiMummy*,  , яде ли бой после?

Аз, като един виден форумен психолог, да си кажа набързо мнението  - детето вероятно е притеснено заради бебето и идентифицира бабата с идващото бебе, затова вероятно се държи така с нея.