Номинации за най-голяма муня

Здравейте дами! Чета ви от доста време,защото на мен си ми е вродено да "блестя" от време на време с култови изпълнения и ето днес какво ми се случи
Отиваме с моята колежка на изпит,но минаваме и за заверка при друга преподавателка,при която не сме присъствали на лекции,защото сме с деца и сме на съкратена програма.До дук добре. Обясняват ни я колегите как изглежда и идва една жена,поздравява ни,отключва кабинета,влиза и ние след нея "Може ли да се подпишете,защото .... и обясняваме на дълго и широко" Тя ни поглежда учудено и казва "Момичета,аз не мога да ви помогна" ..... Оказа се,че това било чистачката

На работа сме аз и още двама колеги. Работата беше такава, че до много късно седим, будуваме, обикаляме, леко пиянстваме и тежко изтрещяваме. Единият колега беше страшен шегаджия и с него все едни номера си погаждахме, весело да става. Другият колега, срамежлив, сериозен, само ни гледа и ни се черви на глупостите.
Една вечер гледам, на един стол, мъжки дрехи накуп и отдолу - обувки.  
Викам си: Тоя пак е измислил някоя идиотщина, ще вземе сигурно гол да изскочи отнякъде и да ми изкара акъла, ама ще види той! Намотавам дрехите, взимам и обувките и ги скривам.
Вървя си и си свиркам, и гледам, майтапчията се задава насреща ми (облечен), хили се и вика: „Направил съм ти еротично чайче.“ (Да не люскаме все алкохол, щот' е непрофесионално, си имахме един служебен ароматичен чай.) Сядаме с колегата, аз си взимам чая и се чудя: „Боже, ама аз на кой окрадох дрехите?!“
После: „Боже, ама кой ходи гол тука?!“ Колегата си изпи чая и става да тръгва по задачи. Мен ме хваща страх и викам: „Недей, стой тука!“
Подейства ли ти чая...?
- Абе, идиот, стига глупости, бе! - и му разправям за дрехите.
((Хем сме само трима редовни стражи, хем все таласъми и караконджули ни се привиждаха (и за разкош се забавлявахме да се стряскаме и да си крещим „Уааа!“))
И колегата почва да се чуди, щото ние бяхме на отдалечено място, до доста късно, аз често пъти оставах сама, и да се развикам нещо, те докато дойдат, някой да ми е светил маслото до тогава. Седим двамата и се ослушваме.
По едно време изскача срамежливия колега по слип. Ние го гледаме, той ни гледа, черви се кат' домат и по едно време:
- Нещо ме ухапа. През дънките! Отидох да се мажа с едно антикомарно и сега ми няма дрехите! ТУКА ИМА НЯКОЙ!
Добре че, каквото стане във втора смяна си остава във втора смяна.

И мен са ме малтретирали вкъщи!
Една вечер тръгваме нанякъде. Аз наконтена, напарфюмирана, бързаме. Забравям си телефона на спалнята и разбира се се връщам от улицата да го взема. И нали бързам, нахлувам в стаята, дори не светвам, грабвам телефона от леглото, обръщам се и... тряяяяс! Светна ми! Така се изтрещях в ръба на вратата, че наистина помислих, че някой е светнал в спалнята...
След премаляването от болката, тя преминава и аз настигам мъжа си. След около половин час стигаме, където сме тръгнали, качваме се в асансьора и... мъжът ми се облещи! Вика- кой те би?! Кой да ме е бил, бре, нали заедно бяхме! Бита си, кажи кой е, ще го убия. Чакай, бе човек, нали заедно излязохме, кой да ме е бил...
 И така 2 етажа, докато не се поглеждам в огледалото на стената- бузата ми остави, че е отекла, ми синя и почти сцепена! И в този момент ме заболя! Ама така ме заболя, че ми се дорева! И сълзите на очите ми...
Разбира се, вече сме стигнали етажа. Разбира се, посрещнаха ни сконфузени физиономии, зле прикрити погледи и т.н. Докато домакинът не ме дръпна настрани- Приятел ми е, но ако ти посяга, остави го! Боклук! 
Айде, върви доказвай сега, че вратата, че телефона, че тъмно, че...

Тарталета , четейки твоята история се сещам за една моя.
Преди 2 години се стягаме за море. Моят мъж, шофьор-тъкмо се прибрал от път, изкъпа се, легна и заспа.
Аз съвестна ще нося багажа към колата вечерта, да не ме гледат комшиите, че много клюкарстват после......И така, както свалям един гооолям сак по стъпалата , претъркулих се и хоп-троп на земята. След няма и час си поглеждам ръката, синя, ама крещящо синя. Ми, да ама аз на море ще вървя, как така ще ме гледат хората На следващата сутрин едва дочаках да отворят аптеката, за да си купя нещо за синини. Мазах се на морето цееели 10 дни и на 11-я като се прибрахме вече нямаше и спомен от синичкото. НО, определено събирах погледи по черноморието  

Аз като видя жена със синини не си мисля, че е бита, ами "и тази е заспала блейка  като мен и се блъска в каквото й се изпречи на пътя." И мама е така, дори като правихме ремонт и сменяхме шкафовете в кухнята татко така ги изчисли, че тези на мивката като се отворят , ръбовете им да почват над главата й! 

Малко встрани от темата- намазване на ударено /натъртено с олио или зехтин веднага след удара помага-намалява хематома  . Странно,но факт.

+1 и аз така си мисля, и аз самата съм всеки ден с различни синини и рани....
Последното ми блъскане беше като взимах кашон от хладилника долу и си вдигнах рязко главата нагоре и се изтрещях в решетката.За малко да изпадна в несвяст... Но първата ми работа след като спря да ми чернее е да видя дали някой не ми видя резила...(това на работа...)

Ох, и аз съм от вечно падащите,та никой от познатите ми няма да помисли ,че съм бита,само ще ме питат пак ли, този път къде... Понякога това си има и плюсове...някакви. Помня, с една съученичка, че участвахме в конкурс по рецитация,(бяхме избрани двете дапредставяме училището ни) Аз бях притеснена ,че ще си глътна езика, граматиката и стихотворението, щото съм си много притеснителня, тя пък се притесняваше как ще е облечена, ще стигнем ли на време, щото пък при нея все сакатлъци са й пречели да е точна. Тръгваме много по-рано, щото нервата нея я тресе, обаче все пак бързаме, да поясня, че аз съм дребна, а тя е с две глави над мен, та може тя да си е вървяла спокойно, но както ме беше хванала за ръката и  ме дърпаше ми се струваше, че препускаме (това тъгадък не е от вчера) Почти стигаме спирката, когато тя мерна някакъв спиращ рейс, който бил удобен и нещо изтрещЕ!!!  И като побегна...Леле...Откри скрития си талант извън рецитирането - бягане  на къси разстояния и с препятствия в едно. Първо минахме като на магия едни стълби (аз ги минах на магия,за нея не беше проблем), после пак имаше стълби, но някак встрани и тя реши направо да атакуваме високия праг като продължаваше да ми е приклещила ръката. Отново й се отдаде, не и на мен обаче - не ме биваше в тази дисциплина, а  и полата ми беше твърде тясна да направя този бърз решаващ разкрач и естествено се спънах непрескочимо, обаче дори болка не усетих от камънака, щото тя продължаваше да ме влачи, без дори да е разбрала, че вече не се движа на краката си. Сурка ме до спирката почти...Ужасно същество! И доволно де, щото си се качихме. Бях цялата раздрана на сто места, чорапогащникът ми висеше и изобщо имах много нещастен вид и начумерен също... Та хубавото е, че трябваше да рецитирам  "Братчетата на Гаврош" и се класирах на второ място -  болката ми придаде допълнителен драматизъм в рецитирането, а външния вид бе приет като сценично подобаващ.

На това се смях с глас 

ЗАНДАЛИ, докато те четях - пушех и се задавих от смях 

+1.   Бих добавила и със сълзи.     Спокойно можеш да издадеш хумористична книга, която да се радва на голям успех! 

ЗАНДАЛИ,със сълзи се смея.
Просто невероятно се забавлявам с тази тема,винаги ми оправя настроението.

ЗАНДАЛИ не мога да си поема въздух от смях. Благодаря ти момиче   
Чета темата отдавна и ЗАНДАЛИ и Дорис са ми абсолютните фаворити
Моля ви, дайте историите си някъде за печат. Фенове имате отсега

Потвърждавам. То не съм го пробвала върху мен, но хлапетата ми /особено дребната/ е като учебник по съдебна медицина за фазите на посиняването от удар и развитието на цветовете във времето. До сега поне от оток сме се спасявали точно с моментално намазняване на мястото с каквото има налично - масло, зехтин, олио ...

Натискане на мястото веднага след удара с лъжица върши чудеса.