Номинации за най-голяма муня

От преди малко. С две деца на автомивка не ми се ходи хич, затова автомобилът ни стои покрит с дебел слой кал. Отиваме на сервиз, че нещо пищеше, преглеждат я, излизаме навън. Фиксирам най-мръсния автомобил . Хубаво паркирали са я на същото място. Отключвам колата, ама дръжката не поддава и блъскам, ли блъскам ... А децата пищят, мамо това не е нашата кола!!!! Нашата е ей там. Гледам - една лъскава, хубава. А те я измили, ама кой да предположи. ))) Еднакви автомобили, близки номера )) А децата как я разпознаха, въобще не ми стана ясно.

Свекървата на сестра ми викаше на племенника ми "Ела при леля!" вместо при баба! 

И аз все не зная на колко години е моята щерка - знам й годината на раждане, обаче ако ме накарате на момента да кажа на колко години е ....няма да уцеля точния им брой  Все е или по-голяма, или по-малка ...
А по повод на моите години (наближавам 40) напоследък се улавям, че все казвам 38    Ще ми се, ама ....

Като станат много годините трудно се помнят. Аз по едно време мислех, че съм на 39, ама убедена си бях и то почти цялата година, но нещо случайно сметнах и открих, че последно съм навършила 38. Та се оказах по-млада и така ми олекна с една годинка, но за кратко де 

Изобщо не мога да си смятам годините, хем съм родена на нулева. Винаги закръглям до следващата петица или нула. Ама пък е гот, защото все за младолика минавам.

А н и, ми аз преди това учих в същото училище,всеки път като има нещо за вършене около синът ми се чувствам като ученичка и нещо запецвам, секретарката не помня от ученичеството ми, ама откъде да знам дали тя не ме помни, та затова помислих,че може да е решила, че си приличаме с дИтето...Но пък бях с шапка, козирката на която стигаше до носа ми и прибрана коса, та може изобщо да няма общо с помненето на някой - майки всякакви напоследък и жената сигурно е свикнала да не задълбава

И аз съм на нулева, ама е на... не мога и не мога да свикна. Пък те си минават и идва нова година и още по-трудно ми става. Примерно тази година станах на 23 и известно време след това хем си мисля, че съм на 20, хем като помисля няколко секунди си викам "не, на 22 съм" и изведнъж след още малко време се сещам, че всъщност скоро имах рожден ден и станах на 23... сега продължавам първоначално да си мисля, че съм на 20, но поне при втория опит познавам.... до следващия рожден ден. 

И аз съм все на 20...от около 3-4 години

Абе така си е  - в момента си на еди колко си, пък навършваш други,пък приключвш с трети...май обърках нещо, но и на мен все около три години са ми  в мъгла

Сетих се за славния период, когато отказвахме цигарите с един приятел. Стискахме се за подаръци за св. Валентин и затуй решихме – да откажем цигарите заедно. Обаче – мъка голяма. Първо, вместо заедно да не пушим, ние заедно пушихме тайно. Пушихме по 3 на ден (а в останалото време гледахме часовника). После, заедно  решихме, да не шикалкавим.
И не пушим. Мъка. И така 6 месеца изкарахме. Но по едно време, покрай един рожден ден, решихме да изпушим по една. Ама само една. И седим, мислим, па си речем: „Ама то... само една... само ще ни стане гадно. Дай, като ще пушим, да се две.“ - Добре!
Пак седин и пак титанична мисъл ни напиня. Е, като ще пушим, дай едната да е след десерта, а другата с питието. - Добре! - Ама, питието, много върви с шоколад, дай да изпушим и една трета (за щастие) с шоколад и с ядки и с питие, като ще е за последно гаргата, да е рошава! - Добре! На рождения ден, десерта е някаква плодова торта, плодови бири и винце (с плодови акорди сигурно), твърдия алкохол, не е тачен. Ние се усукваме, кършим ръце и решаваме да изприпкаме за едно бутилче коняче. (Чакайте, къде са ключовете, мойта кола, не – мойта кола, сега се връщаме, къде ми е палтото, не се бутай, бе!)
Връщаме се с коняко и остановяваме, че няма грам шоколад за илач. Айде пак, яхаме колата и купуваме) Връщаме се, споглеждаме се, побутваме си десерта и чакаме сгоден момент да запалим. (Всички ни знаят дереджето и много се забавляват.) Ние пак, започваме наркоманския дебат: как, къде, кога, по колко пъти...
И един се изказва: „Абе, след десерта, какъв десерт, след секс са най-сладки цигарите! Я идете оттатъка да се яхнете по веднъж-дваж, да ви знаем поне що пушите!“

Лесно ви е на вас, родените на нулева година. Ами аз като съм родена на девета година, за по-лесно смятам от най-близката нулева, после добавям още една година, после се сещам, че съм родена в последните дни на годината и трябва да извадя  една година, единствено в 52-ра седмица на годината съм наясно, на колко съм.

Влезнах да се запиша в тази тема с един опит да си сваря кафе на зърна, най-спокойно си отсипах зърна от плика в цедката, сложих я на кафемашината и натиснах копчето.

Кафето,  което пусна машината беше ли кафе   или машинката изобщо не тръгна 

Поне ги е преплакнала предполагам.

И аз,и сестра ми станахме майки тази година.И като сме заедно постоянно се бъркаме с това ,,мамо" и "лельо".

Сетих се за една случка.
Служебно ми се налага да контактувам по телефона с много клиенти. Наложи се обаче да сменяме номерата на мобилните. Та,реших да пратя смс до всички,които са ми важни. Но недомислих текста.
Написах нещо от рода: Това ми е новия номер. И вместо името на фирмата,слагам моето,лично.
След малко звъни един клиент ( мъж) и на моето "Ало" получавам женски въпрос: " КОй се обажда?"
Чак тогава осъзнах как може да се приеме този уж безобиден смс. Направо си представих как е реагирала дамата на съобщението. Обясних набързо коя съм,но доста неудобно се почувствах.