Номинации за най-голяма муня

Неделя! Ех, Неделя!

След като снощи заспах на дивана, гледайки най-яката фантастика, ама без да я догледам, и после някак, не знам и аз как, успях да се дотътря до спалнята и да заспя блажено … дойде Неделя!

В 9 сутринта чувам жизнерадостния глас на моя любим: „Хъни, гед ъп! Неделя е! Хайде да покараме колелета!” . Очи – отворени - какво правя на спалнята - как свърши най-яката фантастика – кой ден сме – Неделя! Супер! Ставам, пийвам кафе и газ! Ще карам колело!

Слушам инструктажа внимателно: „Качваш се ей така, внимавай с колите, пресичай си спокойно, иначе карай покрай тротоара, изчакай колите и тогава дай газ! Готова? Да? Тръгваме!”

Знаете ли колко Пешеходци се разхождат в Неделя? Мислите си „Много.”. Не много, ВСИЧКИТЕ! Всеки, който има два функциониращи крака, в Неделя е тръгнал на разходка в парка, извън парка, по тротоара, на улицата, в подлеза и изобщо навсякъде, където може да движи двата си крака, пречейки на всички останали, които просто искат да покарат колело.

Карам си по вело-алеята /тя е за колелета/, опитвам се да не утрепя малкото дете с тротинетката, майка му, която пуши и говори по ай-фона, кучето с разпънатата каишка, в която едва не ми се оплете левият педал, и себе си най-вече. Тъкмо съсредоточено пресичам, продължавам, виждам нанагорнище, гааааааааз да го изкача, гааааз пак, ей така за самочувствие и изненада : 3 (три) бабки попадат директно в моята треактория! Една седнала на пейка и две покрай нея! Ляво – не, дясно – няма къде, спирачкаааа – късно и Бам! В пейката  Бабите оцеляха. И аз. И пейката. Продължавам, а моя любим ми подвиква „Ей сега пресичаме още веднъж и сме в парка!” .
Да де, ама „пресичаме” за мен е нещо нечовешко! Нямам огледала, нямам и стабилна позиция и всяко пресичане за мен е : Огледай се, ослушай се, пропусни пешеходците, спри ако трябва, а то винаги трябва, слез най-добре от колелото, бутай го сега през булеварда, тичай, тиииичаааааай, готово – на другия бряг си, Поздравления!

В парка. В Южния парк са Пешеходците. След като пейката не успя да ме убие – тези ще успеят сто про! Вървят като слепи и глухи амеби, които не знаят къде отиват и защо, но за сметка на това много бързат и се опитват всячески да минат през мен и колелото ми. Ляво-баба, дясно-бебе, напред – кучета, нищо, продължавам, ляво – фонтан, дясно - бебетоооо, стоп, краката долу от педалите, почивка! Добре, че има бира. Сядам и морно отпивам от една ледена Старопрамен. Не искам повече да карам. Не ща!

Час и трийсе минути по-късно пак съм на педалите. Карам лежерно и виждам в далечината дете на колело. Викам си „Ще се разминем, няма причина да не се – има място, няма баби, няма фонтан, сичкошес!” Да ама не! Малкия дявол се изравнява с мен и смело обръща кормилото в моята посока! Забива си детската каска в лявата ми ръка, детския си крак в мойто колело и ме избутва от алеята в тревата! Да, ама аз знам как се прави при моторите и пускам бързо строен крак в калта. 1:0 за дребния срещу мен, 1:0 за мен срещу гравитацията!

В подлеза съм. Свърши колоезденето за днес. Ей сега завивам само зад ъгъла и край. И завивам аз зад ъгъла възможно най-бавно, но ме връхлита Пешеходец-спринтьор, който, според мен,бяга от Луцифер с всички сили!!! Забива си лицето си в моето, прекрачва колелото ми с крак и замира. Гасиму! Пак не паднах, въпреки центробежните сили, закона на Нютон и Теорията за Относителността! Този малоумник само си свали едната слушалка от ухото и на моето „Добре ли си?” измуча нечленоразделно! Пешеходци!

Прибрах се. Жива. Почти здрава. Малко ще си почина. А като си помисля, че само след 6 дни е Неделя ..

2 Bad, много сладко разказче    ! Много ми беше забавна историйката  !

2 Bad  
Защо се мъчиш така бе жена. Неделя е. Стой си на диванчето  

И едно от моята неделя. Днес свекъра идва нагости на обяд. Станала съм рано оправила съм си къщата. Докато мъжа и детето са на разходка съм сготвила 2-3 неща. Идва свекъра, сядаме на масата, хапваме, пийваме, говорим си, шегуваме се. Към 14ч. човека тръгна да си ходи, благодари за обилния неделен обяд. Изпратихме го. По едно време мъжа ми изцепва. "Абе жена, много добре си хапнахме, ама поне за гостите що не се облече по-подобаващо?" Аз така:   Когато поглеждам   ами аз съм още с пижамената ми долница - синя на маймунки  

Е, нееееее  Явно дрескода на събитието е бил неделна домашна дреха, но другите не са разбрали!

Сладурана.  
Дай снимков материал на балния тоалет, плийз.
2 Bad, пишеш невероятно!!! Професионалист ли си?

Не, не съм  Благодаря ви! 

Ами можеш да пробваш!
Има литературни конкурси. Ще обереш точките. 

Благодаря ти много, но нямам такива амбиции - това беше неделята през моите очи, аз така се чувствах. Радвам се, че ви забавлявам и толкова 

Не каза какво стана с упорития чийзкейк...

Не казах, защото ме е срам .. Всичко изглеждаше чудесно в тортената форма:


Моментът на истината настъпи при свалянето на ринга. Под окуражителните аплодисменти на фамилията и въпреки моят отпор, се наложи все пак да го махна. Предвидливо бях сложила тортената форма в голяма тава, щото си знаех, че ще е драматично. При махането на ринга чийзкейкът остана цял целеничък за удивително дългият период от около 18 секунди, след което в тавата се разля вулкан от крем, ягоди и сметана. Аз се разревах и никой не посмя да се засмее Смело взеха лъжици и го пресипаха в чашки за всеки с по омазана ягодка отгоре и натрошен блат измежду крема   Вкусно беше ... и много срамно!  

М, ти пък! Чак срам! Всеки има издънки в кухнята, но не бих казала, че са повод за срам - никой не се ражда научен и стават гафове.

И аз имам. Ама да разкажа подробно:

Начиии, ще правя и аз чийзкейк - много обичам и заплювам една рецепта с виолетов мус. Хем чийзкейк, хем виолетки, дет' се вика, 2 в 1. Кеф! Гордо съобщавам на френдовете във ФБ как ще майсторя чийз кейк и който иска, е поканен да яде.
Купувам продукти от "Метро" и почвам. Начи, в рецептата пише, че бонбоните "Виолетки" се смилат в чопър, ама мацката, публикувала рецептата, уточнява, че нейните бонбони ги е разтворила в млякото. Казвам си, че това е баси яката врътка и е всъщност много смарт, щото няма шанс да останат парчета бонбони, дето да хрупат е крема. И нали видяла жабата, та и аз решавам да разтварям в млякото. Отварям пакетчето с бонбони, което е 90 грама. А вътре - О, Боже - всеки бонбон е отделно опакован в миниатюрна найлонова опаковчица. Сладко! Разопаковам стотина бонбона, докато събера заветните 150 грама бонбони за крема и още 50 грама за заливаката на чийз кейка. Пущам бонбоните, наливам точно 125 мл мляко и бухам в микровълновата. Настройвам на една минута. Вадя каничката. Какво виждат очите ми: на дъното бонбоните са станали на твърда безформена маса, а в млякото отгоре плуват парцали. Пресякла се е, пущината! Правя опит за бъркане, викам си: може пък така да ми се струва! Кого ли заблуждавам. Млякото си остава пресечено, така че го лисвам в мивката и изчегъртвам с триста зора виолетовата гадост от дъното на каничката.
Тросвам се на половинката, че заминавам до магазина. На въпроса какво ще купувам, отговарям с изчерпателното "Неща!". Купувам други виолетки.
Втори дубъл. Следвам рецептата, този път стриктно! Ама понеже ме е шубе да не стане като при сладкиша на 2 Bad, пък в рецептата се споменаватсамо нек'ви си листа желатин (у наше село нема таквоз жувотну), бухам 2 пакетчета желатин в сместа.
Стана, мамка му, обаче стана повече кто парфе, по-малко като чийз кейк. Ама поне се реже и-де-ал-но! Нъц! 

Браво, Уинди! На това и аз съм му хвърлила око - то само крем е цялото, вкуснотия! Напиши ми, моля те, на ЛС рецептата, ама твоята, че е изпробвана, и само намали желатина както смяташ, че трябва да бъде.    

И аз искам рецепта, че с тия вашите вкусотии се чудя и аз каква беля да направя 

Хайде, ако може, рецептата да се даде публично! След изпълнението й може да има нови попълнения в темата

Ах ти, сеирджийка такава!