Номинации за най-голяма муня

Тази вечер се сетих за две  истории!:D 
Бях 10 клас и с една приятелка  отиваме на тяхната вила в квартал, който  е на 5 км. от града ни.  Пристигнахме двете, вечерта се наконтихме и отидохме на дискотека! Пиене, танци дойде време да се прибираме забърсахме двама сладури да ни изпратят, понеже самата вила е на върха на квартала. Изпратиха ни двете момчета по пътя целувки, милувки, натискане и мили думи... както и да е прибрахме се ние във вилата наспахме се и на другия ден си тръгнахме за града. Обаче моя изпращач (Миро) ми стана много интересен и я заразпитвах тая моята дружка какъв е що е понеже тя повече ги познава. Тя ми обясни, че имал две по-големи сестри и че живеят в двуетажна къща с прекрасни храсти от рози отпред и това беше. След две години завърших 12 клас и лятото се хванах на работа в едно заведение, като барман с още четири момичета, едното момиче се оказа, че е от въпросния квартал. Eдин от дните се паднах с нея на работа и когато нямахме много хора се възползвах да я разпитам.
-Абе Р. ти като си от квартала познаваш ли Миро?
Р- Кой Миро?
АЗ- Ами Миро със сини очи, среден на ръст, светла коса, има две по-големи сестри, живее в къща на два етажа отпред с огромни красиви храсти от рози това знам само.
Р- Кой ли ще е тоя не, не го познавам!

Аз разбира се и разказах абсолютно всичко за въпросния Миро, и колко много ми е харесал ама така и повече не съм го видяла и така. След два месеца пак на смяна със Р. тя ми каза, че днес ще дойде брат й със снахата и детето да се видят. Дойде въпросния и брат и като го видях ми стана лошо, защото се оказа моя Миро, който цялото му име е Мирослав и въпросната му сестра Р. а и цялото му семейство го наричат Слави!!! Скрих се в кухнята и не се показах докато не си тръгнаха!!! Другата история друг път, че стана много дълго.

  Ама и сестра му на тоя е пич е една патка...как няма да се сети,че став дума за брат и:)))

От известно време се запалих да чета книги на таблета. Та съответно се регистрирам аз и в няколко сайта да си дърпам книжки. По принцип не обичам да измислям някакви си потребителски имена, и винаги използвам я името си, я фамилията /нали съм заплес от световен мащаб, викам това поне няма да забравя/.Снощи влизам в единият сайт и изведнъж забелязвам нещо. Регистрирала съм с името и фамилията, да, ама с една малка подробност - фамилията не е моята. Така де, кой ако не аз, ще си обърка фамилията. Изведнъж се замислих  - къде ли още може да се е наложило напоследък да си съобщавам фамилията и съм казала тази, дето не е моята... И продължавам тъпо и упорито, първоначално тази фамилия да си изписвам. Ще стана аз за резил някъде официално, ама да видим кога и къде

Здравейте! Реших и аз да споделя една моя муньовщина, за съжаление или за радост съм натворила доста през живота си Една колежка ме пита за номера на телефона ми, но тъй като й е трудно да работи с мобилен телефон, аз й записвам номера си в gsm-a  й и то собственоръчно. След няколко дни вечерта, докато гледаме телевизор, телефонът на баща ми звъни, той отговаря и след кратък разговор, ми дава телефона, защото търсят мен. Аз учудена, че търсят мен по чужд телефон, отговарям и отсреща чувам гласа на колежката ми, и започвам да се чудя тази жена няма ли ми номера, та звъни на баща ми. А и откъде-накъде има номера на баща ми.  Докато се опитвам да си отговоря на тези важни въпроси, се сещам, че аз й записах номера в телефона, но защо съм решила да запиша точно номера на баща ми, все още не съм разбрала. Може би защото този номер е един от няколкото, които зная наизуст, и е почти като моя, само последните три цифри се различават. Ама аз и моя номер си зная наизуст  Та затова наново й записвах номера си в телефона и вече ми звъни лично на мен.

Последният пост ме подсети как  веднъж за пореден път нямах идея къде съм сложила единия си телефон и реших да си звънна с другия и по звука да намеря изгубения. Хубаво, звъня. По звука намирам телефона, ама не само го намирам, ами отговарям:"Да, моля." Следва:" Ало, ало, ало.....оффф, кой идиот ми звъни и мълчи?" После-тишина, че се сетих кой точно е идиотът (идиотката, по-точно)

На мен ми се е случвало да говоря по телефона и да си го търся, и да изпадам в паника, че съм си го загубила 

И на мен  .
Вървя си по улицата, говоря по телефона и по едно време се сещам за него, почвам да се бъркам по чанти, джобове и изпадам в ужас, че съм го изгубила  .

Ох, значи не съм само аз 

Зарязах си мобилния телефон на "покрива" на колата  и... отпраших.
Намерих си го пак там след 2 км. Само наличието на магнит в калъфът го спаси, а и карах бавно  .

... което обаче не може да приложи за чадъри, пици, кафета и др. злощастно забравени неща. Отлитат безвъзвратно, но понякога оставят след себе си дълга мокра и лепкава следа, за да ни напомня за присъствието им там. 

Чадър и пиза ще преживея, нооо телефона с всичките ми контакти, срещи и пр. Не че няма клаудс де, ама...страховито ми е  .

Не си, не си... 


Бе, така както го обясняваш някой да не вземе да си го познае тука 

Определено  !


До града от който е, мъжа ми, има едно близко село .
Бяхме тръгнали на там, а нашия си беше заразял калъфа с документи на покрива на колата   .
Стигаме до мястото и той тогава разбра, че ги няма . Хубаво, че нямаше полицай да ни спрат, щеше да е, весело . Ще трябваше да се обясняваме като Куката от ''Под покритие''   - ''ама господин полицай, то такова ... оставих си документите на покрива на колата и те взели, че паднали   '' . Сега ми е, смешно, но тогава ми се ревеше .. Хубаво, че града малък и хората се познават, и хората от селото също . Та кмета на селото се прибирал и ги намерил по пътя ( карал си е, бавно човека и ги съзрял ) . И по фамилията се сетил, че познава един такъв човек ( на ММ чичо му ) и му се беше обадил . Та голям късмет !

Бременна съм вече в осми месец. Габаритите ми сякаш изведнъж се увеличиха и се чувствам неадекватно на моменти. Онзи ден на работа исках да се размина с шефа на вратата и буквално се залепих с корем за него. Снощи си затварях вратата на колата и директно се ударих в корема, защото не прецених, че е на пътя на вратата... сутринта пък, докато правех закуска, се завъртях за нещо и се охлузих отново по корема. Ако сега ми се наложи да отида на лекар, ще си помисли, че мъжът ми ме бие, защото имам поне две ожулвания отпред.
Извън бременните ми терзания: да знаете, че много боли да хванете врялата тава с голи ръце, защото сте решили, че не ви трябват ръкавици.

Като стана дума за неща върху колата  ....
Една сутрин ще карам малкия на ясла,  слизаме, аз го нося, за да е по-бързо, отварям колата, закопчавам го в стола и се настанявам да потеглям. Пускам мигач и чакам да се изтеглят колите, в този момент в пряката завива кола с двама сотаджии и почват да ми свиркат, да ми правят знаци, аз не ги отразявам, гледам пренебрежително и си мисля, тия па какво искат, що не си гледат работата  ахаа да натисна газта и се сещам,че съм забравила върху колата чашката с гризинки на малкия,  използвах ги за стръв към яслата. Та изчервих се подобаващо и слязох да си ги прибера