Номинации за най-голяма муня

  Ми вкусен е бил кекса, кучето ти го е оценил!

Жестоко, Тинта! Да намачкаш типовото хлебче от мен 

Уникални са последните муньовщини, момичета

Една стара от мен, породена от недоразумение.

Нова съм във фирмата, в която работех тогава и дойде мениджърката ми, да ми постави задачки и накрая вметна '' И да знаеш, днес ще дойде столетник за поръчка''.

Аз   Верно, че шефката беше прозорлива дама, ама чак пък да гледа в бъдещето...

Е, накрая наистина дойде един мъж на средна възраст, на име Столетник Стойков, идвал и преди, докато не съм била още назначена, та на муня и светнА. Между другото, името му се среща сред най-странните в България в доста списъци

Вчера, София, дъжд, ръкомахане към таксита по Г. М. Димитров. Ще пътувам към Лозенец, болница Токуда. Когато най-сетне един таксиметров шофьор благоволи да ме качи се оказа, че той имал поръчка за Младост и изглежда се е надявал пътьом да вземе още някой курс Явно толкова съм се възмутила, че на следващия 'уловен' шофьор заявих: "Към Младост, болница Токуда"   По-забавното беше когато наближихме светофара към болницата и той попита: "Сега наляво към Младост, нали?"

Ох, Славче 

Снощи за втори път пуснах миялната без таблетка вътре! Пуснах я като излизахме към 18ч. естествено забравила съм таблетката.Съдовете мазни.После викам-абе ще я пусна на нощна тарифа.Пуснах я като си лягах-сутринта съдовете мазни.Инак таблетата отворена и приготвена на плота де.

Класиката е да сложиш таблетката с опаковката. Аз го правех редовно.

Нашия препарат за това е на прах  Някак си действието е същото като при пералнята и рутината не ти позволява да забравиш.... Което пък не значи, че онзи ден не успях почти да пусна пералнята без прах и омекотител 

Вие пускате перални без прах, аз пък простирам мръсно пране... Постоянно имам разни случки,  нотъй като са ми ежедневие, не ги отразявам особено, за да ги разкажа.

Аз убеждавам едни майки във фейса че давам профилактично сутрин и вечер Панадол. Имаше питане за имуностимуланти. Те се чудят, аз ги убеждавам как детето не е боледувало зимата.
Е, зацепих че съм искала да напиша Саностол.

Вие поне нещо пускате. А аз ей сега докато ви четях се сетих, че вчера нито пералня пуснах, нито прибрах прането, нито изхвърлих от хладилника тридневната супа   А се чудех от къде ми остана време да изгледам цял филм. 

Историята с лазанята ме подсети да опиша едно старо кулинарно приключение с моите "спешъл" макарони.
Не че са нещо особено, освен количеството /готвя по 2 пакета!/.
Макарони на фурна  с два соса - Карбонара, както аз го разбирам - кайма, гъби, домати, чесън, босилек и магданоз. И класически бешамел.

Сварих леко макароните, измих ги със студена вода и оставих да се отцеждат, докато приготвям сосът карбонара. Междувременно изпратих синът ми да търси индийско орехче за бешамела, със заръката хич да не ми се вясва, докато не намери заветната подправка...

Намаслих най-голямата тава, изсипах макароните, разбърках с кабонарата, сложиш във фурната и почнах бешамела. Синът ми съвсем навреме донесе индийското орехче и остана само да полея обилно с другия сос и да поръся с кашкавал за финал.

Е, почти ми се получи!
Ненадейно се отби приятел и колега на мъжа ми, уговорили се го изчака за час, докато се прибере. Настаних го във всекидневната, като кухничката ми е бокс с малък портал и като се въртя около печката се вижда масата.
Направих му кафе /той го пие денонощно и в промишлени количеста/ и обяснявам как на време е дошъл за вкусните ми макарони. А те почти готови, оставаше само да ги поръся обилно с кашкавал и да ги оставя на изключена фурна.

Та влизам в бокса да поръся кашкавала, но човекът нещо ми говори и понеже съм учтива, гледам да не прекъсвам зрителния контакт.
Вадя тавата, но не я гледам. В резултат на което едновременно изкъртих едно копче на печката и я тряснах върху вратата на фурната.
Стъклата паднаха, макароните се изсипаха - повечето на пода, а останалите във фурната.
Докато се усетя, теглих една "юнашка - ей ся си..." и бързо почнах да събирам с решетъчната лъжица първо остатъците от фурната, а после и от пода.

Да си призная, моментално забравих за госта, а той по някое време, гледайки ме как събирам храната от пода и фурната в тавата, се престраши да ми каже, че точно преди да дойде е ял и не е гладен... Явно си помисли, че ще ги ядем тия макрони  

ПП. Кучето ми ги хареса.

daniabc, Карбонарата е бял сос.... този твоя с доматите е вариация на Болонезе 

А, муня съм си, хем погледнах оригиналната рецепта /да се сетя за разликите/, и пак написах карбонара вместо болонезе  

ахахха и аз доста често им бъркам наименованията.Мисля си за карбонара,но казвам болонезе като цяло иначе предпочитам карбонарата