Тръгваме на почивка, с бдж-то. Багаж - всеки със сак, но аз предвидливо бях взела и една раничка. Въпросната беше пълна с кексчета, солети, бисквити (абе нещо за хрупане
) тъй като беше доста път, не знам той дали беше дори закусил, пък за себе си знаех как ще ми се отвори апетита по някое време
Като я видя приятелят ми, възмутено ме попита : - За какво я мъкнеш тая раница?
(демек мъкна излишен багаж)аз : Еми вътре има малко храна, все пак ще пътуваме - има кексчета, солетки
Ти не си ли взе?той (твърдо) - Не.

Викам си, айде, като не му се яде, аз ще се поозоря малко, пък и да останат - нищо

Пътувахме час и половина в приказки. По едно време ме погледна с влажен поглед на гладно кученце и ме попита:
- А къде, викаш, са тия кексчета?

Е като го извади тоя поглед, не само кексчета ще му дам
Но ги правех не в тиган, а разляти като катми върху старите котлони. Наскоро се чудех, дали няма да станат в тефлонов тиган?!
Стараех се, поне у дома да не го правя, но беше ужасно упорит навик.
. 