Номинации за най-голяма муня

Дюли като дюли, но не се срещат много често. Не съм ги виждала в обикновен магазин просто.

 "Плодът" е точно кората на лимон с бялото под нея. Не останах очарована.

Ето че настана времето на фирмените банкети! Текстилни индустрии, салони, козметици и маникюристки живеят в очакване на приливите към тях именно в периода на банкетите и по осми март.
И така, тази година увлечена от гиздещите се колежки и аз щурмувах магазините. Събличах, обличах в съблекални, пуфтях, цупих се, ужасявах се и цъках пред огледалото докато изнервих всички придружаващи ме. Накрая след заплаха от страна на сестра ми, че ще ме убие и зареже в пробната купих една доста тясна рокля. Тясна ама за сметка на това къса  
Колежките ме мотивираха и си записах час за прическа, грим и маникюр часове преди банкета. Тръпнех в очакване на деня Х. Сутринта нямах търпение да се разведели и само дето не изтичах да избутам слънчевия диск нагоре. Пристигнах в салона точна до секундата. Придружена от дъщеря ми за кураж, а тя въоръжена с таблет за компания. Оказа се, че закъсняват с графика в салона. Сложиха ни на малко диванче, на което се натискахме с няколко други дами да почакаме. Красотата иска жертви ще знаете!   След 40 минути чакане с дамите и дъщеря ми бяхме заемали всички възможни пози и само дето не бяхме прилягвали една върху друга. Малката бе изтрепала дузини зомбита, бе нахранила купища котенца и сега човъркаше нещо друго. А ние с другите жертви ... извинете т.е. с другите дами обсъдихме всич-ко, ама повярвайте всичко обсъдихме.
И дойде моя ред!!
И като ме емнаха професионалистките - е...а ми майката. Пиляха, дърпаха, топираха, стържеха от мен и градиха нокти от течна пластмаса все едно ще се катеря по дървета и то само с ноктите. Разясниха ми колко ми е слаба косата, тънък косъма, неподатлив, лош тена, мазна кожата, слаби и чупливи ноктите ... А бе направо ме сравниха със земята! Напълниха ми торбичка с козметика, която ще ме избави от всичките ми дефекти за скромна трицифрена сума в отплата. През цялото време на моето изтезание ... исках да кажа разкрасяване около мен някой сякаш постоянно цъскаше лак за коса. Обвита в облак ацетонни изпарения накрая имах хрупкава коричка отвсякъде!  
След два часа и половина борба с моите дефекти трите майсторки на макиажа и разкрасяването скупчиха глави и закимаха доволно. Явно ме бяха поправили! Извикаха дъщеря ми, която полуразплута на диванчето доуби последния неумрял и дойде да ме види. Застана пред мен и като мой най-голям критик и най-искрен съдник каза:
- Приличаш на Цар Лъв!  
И за Бога аз наистина приличах на него! От косата на главата ми бе направена зализана назад каска, която вятъра можеше само да отнесе, но не и да развее. Гримът ми подсказваше, че тази вечер ще практикувам най-древната професия, а изкуствените мигли придаваха на погледа кравешка благост. За сметка на това имах дълги нокти, с които не можех да хвана почти нищо.
След прямостта на моето отроче ни изпратиха набързо да си ходим намусени и без да ми пожелаят приятно изкарване. Все пак бе ясно, че ще е забавно всеки на банкета да се опита да познае кой се крие под моя камуфлаж  
У дома положението не стана по-добре и не ми повиши самочувствието. Мъжа ми пиеше мляко направо от кутията и когато щерката театрално ме представи той се задави от вида ми. Опита се да замаже положението с някоя и друга окуражителна дума, но през цялото време се ХИЛЕШЕ  
С помощта на домашните успях да се напъхам в новокупената рокля и установих, че или съм надебеляла от вчера или са ми дали два номера по-малка от мерената! Всичко навсякъде ме стягаше и душеше! А щом обух и новите ботушки и те стиснаха и краката ми имах усещането, че ноктите на ръцете ми изскочиха още повече. Като дървено човече се заклатушках до огледалото в коридора. От там ме гледаше Звяра от всеизвестната приказка, опакован като кренвирш!   Гледах се, гледах се па се разопаковах с въздишка на облекчение и влязох в банята. Не бе лесно да изстържа хрупкавата коричка, която ми бяха намазали. В борбата с милионите фиби в косата загубих някой и друг нокът, но в канала изтече всичко с което ме бяха намазали плюс някоя и друга изкуствена мигла.  
Зарязах снобарската рокля и си облякох панталон и блузка. Обух си обувките, с които ходя всеки ден и ей такава всекидневна се изтърсих на фирменото парти. И ако щете ми вярвайте пак си изкарах хубаво!  

Поуляла съм се с писането  Извинете!

Цал Лъв .Много яко.

Дорис, няма защо да се извиняваш, нали знаеш колко обичаме да те четем  Пак добре, че си успяла да махнеш хрупкавата коричка 

Хахаха, посмях се на твоите перипетии.....

Понеже от скоро съм на нова работа и си викам: "Новите колеги не ми знаят гардероба. Имам 7-8 готини рокли, все с една ще се натъкмя...." И изобщо не търся нито рокля, нито нищо.... Имах и доста задачи, та време за магазини няма. Обаче аз спокойна, все нещо ще избера.....
Идва паметният ден. Аз обаче спокойна....пих си кафето, чистих, готвих. И накрая реших, че е време да реша коя ще е избраната рокля. Извадих всичките на леглото и почнах пробите. И оооо, ужас! Една не ми става, друга прекалено широка, трета много лятна, четвърта разголена и т.н. Никоя от тях не става....
А мъжът ми допълнително наля масло в огъня като каза, че с една от тях /червена/ приличам на танцьорка на фламенко...
Накрая се намъкнах в риза и пола, но ми беше крайно неудобно цяла вечер, че и полата беше бая къса..... от преди доста години, като носех къси поли......
Очаквам коментари от колегите /може би не лично/, че съм била прекалено подкъсена....

Дорис, искрено ме разсмя с твоята история  Това за Цар Лъв беше страхотно  Важното е, че все пак си си изкарала добре на партито   

Имахме семеен празник, приготвила съм се с вечерна рокля, нищо, че стегнах багаж за 5 човека в рамките на 5 мин. Идва време за официалната вечеря, вмъквам се в роклята, чорапогащника, грим, всичко. Идва ред на обувките... Кални туристически (разходка в гората, романтика) обувки беше единственото, което можех да обуя.
Мъжът ми си умря от смях, снимки направи. А аз извадих късмет с една черна дънкова пола, което пак си беше смешно с леко влажните турисически обувки.

Ох не мога, ще почина

the Дорис, уникален талант си, у-ни-ка-лен! Всяка думичка ти е на място!   

Ох, бе, Дорис! 

Дорис,

С глас се смея, сълзи ми текат.. уникално просто!

Сложих да си правя чай преди малко, щеше да стане ако бях му сложила и вода 

  Дорис, някой сети ли се  да  направи снимка  на  Цар Лъв?

Ох, сладурко, що ли ми трябваше да те чета скрита зад служебния комп 
Хем знам каква веселба се крие зад този ник