Не помня кой клас съм била, може би 6-ти-7-ми, прибирам се от училище, вън вали ужасно силен дъжд, а аз съм без чадър. Цялата бях мокра, включително и бельото. Преоблякох се вкъщи, обаче обувките ми вир-вода, а на следващия ден сме на екскурзия. Реших, че нямам други толкова подходящи обувки за планираното мероприятие и звъннах на една приятелка за съвет как да ги изсуша до другата сутрин. Приятелката не успя да ми даде читава идея, но ми сподели, че нейна позната веднъж си изсушила обувки на слаба фурна. Речено-сторено. Слагам един вестник върху скарата на фурната, тропвам обувките отгоре, включвам на макс./откъде да зная, че фурната била развалена и работела само на максимални градуси
/ и отивам да гледам филм в хола... По едно време чувам как баща ми се прибира като на пожар и вика нещо. Недоумяваща излизам в коридора да видя какво иска и се озовавам сред гъсти кълба от пушек и ужасна смрад. Справихме се и без пожарната, обаче обувките ми се бяха свили до размера на бебешки терлички, та не успях да отида с тях на екскурзията.
Как не съм го видяла?
)) Зяпах някакви витрини на магазини. Не знам хората наоколо какво са си помислили, но аз 10 мин. се заливах от смях на себе си.