Номинации за най-голяма муня

Момичета, моля помогнете ми 
Преди време бях чела една история за годишнина на съфорумка. Беше поръчала надпис в небето "Петко обичам те", който трябваше да прелети над ресторанта (ако правилно помня в Арбанаси). Не съм сигурна дали авторката не беше Дорис, моля да ме извини, ако греша.
Ако някоя от вас се сети, моля да ми прати линк към историята.

Днес ми дойде музата да ви разкажа как изкарахме 10 годишнината от сватбата.   Историята е дълга - въоръжете се с търпение.

Сватбата ни бе през септември и съответно годишнината се падаше тогава, но за късмет бе и събота. И отдалеко започнах да се замислям как да направя деня незабравим. Идеята ми дойде случайно от приятелка - в Арбанаси можело да си платиш и малък самолет да прелети веейки плакат с любовно послание. Две седмици по-рано си взех отпуска тайно и сутринта се метнах на колата, с приятелката от Търново намерихме пилота. Седмица бях мислила какви любовни слова да се реят из синевата, как името на любимия да докосва облаците, но пилота ме срази като каза, че надписа трябва да е къс. Пробвах това, пробвах онова, па да му се не види името на благоверния дълго. А пилота тц, тц, тц все не става. Нещата отиваха да го метна на предния капак и да го удуша с чорапогащника си  . Приятелката ми предложи да напиша нещо, което само моя мъж да познае, че е за него - как там галено му викам. Чудесна идея има такова кодово име между нас и надписа сатана "I Пуки" /Бога ми тогава ми се видя добре/. Резервирахме хотел и избрахме заведенийце от което чудесно да се види посланието. Приятелката бе още по-съпричастна и обеща в уречения ден да достави торта с форма на сърце  
Датата наближаваше, аз се хихиках доволна колко готино съм го измислила.
Три дена преди датата мама се разболя. Уж леко, уж ще се оправи и ще поеме детето да празнуваме, но много се влоши. Чак се изплаших. В четвъртък и баба се разболя /те живеят заедно/ и сестра ми отиде да се навърта покрай тях. В петък дребната се събуди с Т.   Ясноооо няма да се спи на Арбанаси и тайничко отказах хотела, но сестра ми е навита и ще погледа детето няколко часа за да си връча подаръка.  
Събота сутрин будя любимия с .... айде да не сме толкова откровени   и грейнала му заявявам, че днес ще го водя на обяд на Арбанаси.
- И какво да правим пък на Арбанаси? Днес съм обещал на момчетата да караме мотори на обяд. Вечерта няма как да излезем с болното дете, но ще измислим нещо у дома.
Не, сакън ще ходим на Арбанаси иначе брака ни виси на косъм!
- Ми не искам там! Не ми е приятно.
Не та не! Там държа да идем. Скарахме се ей така като за годишнина. Направо го сащисах колко жизненоважен ми бе тоя поход до Арбанаси. И останах доволна, че явно брака ми е наред щом успях да отвоювам такава дивотия   Качихме се в колата сърдити, но по пътя положението взе да се разведрява.  
Не щеш ли на първото такова като паркинг при влизане в Арбанаси седят ухилени неговите мото аверчета   Казал им, че ще ходим до там и те решили да поразтъпчат возилата в тая посока. Айде викат да пием по нещо в едно кръчме тука. Аз си гледам часовника - часът на самолета наближава и няма време за кръчмета.
-Не! Тука не искам да сядам. Имам лоши спомени! - ония момчета направо се оцъклиха - Ей там горе на онова баирче ще ходим.
- Е кви ЛОШИ спомени пък имаш тука? - пита мъжа ми озадачен. И от дума на дума пак се скарахме. Момчетата взеха да се повъртат и да ни сдобряват притеснени. Не бе ще ходим горе на баирчето тръшкам се аз вече готова да ревна - ни за цяла година толкова не сме се карали. Мото аверчетата са си свестни момчета и усетиха, че е време да се изнесат, но мъжа ми бесен не ги пуска да си тръгнат преди да пием по нещо.
И както си се разправяме и те търсят къде да паркират моторите, а ние колата виждам през дърветата и покривите как самолета с надписа прелита над Арбанаси   Чакай бе! Що така? Прецака ми изненадата! Мина и замина самолета барабар с надписа. Мъжа ми свил устни ядосано не ми говори. Чудо празник сътворих си викам и ревнах. На него му домиля. Спря и почна да търси начин да ме засмее. А аверите му се чудят де да гледат. Питат какво става и тъкмо тогава пак чувам рева на самолета - връща се за втората обиколка  
- Ей викам това става. - и соча самолета с надписа.
Леле като зареваха ония момчета от смях "Аз обичам Пу*ки".   Направо сълзи им текат. Моя Пуки и той с тях се хили. По едно време ме погледана и от втренчения ми поглед явно му светна, че плаката е за него. Попрокашля се, бърше си очите и вика
- А, много мил жест. Много мил! - но не му стискаше да признае на аверите, че е за него подарък  
На всичкото отгоре не успях да намеря заведението, за да си вземем тортата. Приятелката ме заведе тогава и уж помнех пътя, но явно сме влезли от друго място и сега просто ресторанта не бе там, където си мислех че е.

И така - тогава не ми бе толкова весело, но тази годишнина наистина остана незабравима  

Ще подготвя изненада за нейния Пуки сигурно

'Вийт за мъже' мен пък ме кара да се търкалям от смях, нищо, че не е дело точно на съфорумка - муня .