Номинации за най-голяма муня

То и продавачът е муньо- защо пита за година на раждане?!

Синът ми реши, че ще отиде до павилиончето за кроасани. Голям е вече. На пръсти може да стигне до мястото за чекиране на картата в асансьора.
Облича се и излиза. Заключва след себе си. След 2 мин влетява обратно с думите "леле, колко съм кух". Излязъл по домашни чехли, но различни - едната плюшена, а другата - крокс.

Историята е копирана отнякъде неправилно. Ето напр. тук пита само "Година?"

Да споделя за муньовския петък на приятеля ми и мен и за новозародилото се подозрение, че муньовщината може да се предава по мобилната мрежа.

Петък вечерта. Аз съм в Хамбург и трябва да си хвана влака към моя град. Приключила съм с лекциите по-рано и доволна и щастлива сядам в едно кафене докато дойде време за влака. Тръгвам даже по-рано от кафенето, за да мога спокойно и без притеснения да пристигна на гарата... само за да установя, че влакът е тръгнал преди 3 минути. 
През цялото време аз съм била с впечатление, че той тръгва в 19:30. Оказа се, че е било 19:07, а аз бях на перона в 19:10. Беж до бюро информация, за да видя какво мога да направя по въпроса. Казват ми кога тръгва следващият влак в моята посока от централната гара (аз не бях на нея) и че няма да мога да използвам моя билет за нея, защото съм го купила на т.нар. спестовна цена (минимум 2 пъти по-ниска от редовната). Докато вървя към спирката на метрото, звъня на приятеля ми и му обяснявам каква е ситуацията. Извинявам му се, че ще пристигна около 3 часа по-късно, защото ще хвана по-бавните (и много по-евтини) регионални влакове. Той ме успокоява, че не съм (чак толкова) глупава, колкото се чувствам, и приключваме разговора.

Тръгвам към централната гара и в метрото имам съвсем слаб и прекъсващ обхват. Все пак успявам да получа съобщението, че около 5 минути по-късно приятелят ми се е заключил извън апартамента...  По-лошото беше, че не е сигурен дали не е оставил ключовете в ключалката от вътрешната страна. Най-лошото беше, че имахме контакт само докато той е в обсега на wifi-а, защото беше с чуждестранна карта в телефона и без роуминг (отделна негова муньовщина).
Той ми прати снимка на телефона на ключаря и като пристигнах на централната гара го набрах. Човекът направо ми се изсмя като го попитах дали бих могла да отворя вратата отвън, ако другият ключ е вътре. Нямало как да знае, защото не знаел каква е вратата. Но все пак успях да разбера, че ако го извикаме около полунощ (когато щях да съм вкъщи), ще ни струва минимум 100 евро. 

След 4 часа треперене в крайна сметка влязохме вкъщи без да обеднеем. Ключовете на приятеля ми бяха паднали на земята, но дори и да бяха в ключалката, можехме да отворим без проблем (изпробвахме го!).
Вчера приятелят ми ме покани на кафе и торта - така де, не се случва всеки ден да спестиш 100 евро. 

Тъй като аз преди месец някъде сключих брак, повечето "муньовщини" са свързани с мъжа ми, с когото, откакто сключихме брак, не можем да решим ще се развеждаме ли, няма ли. Аз във форума неведнъж съм писала за (п)обърканите ни отношения, но това е съвсем друга тема.

Няколко дни преди брака звъня на кумата да я уведомя, че ще се женя и иска ли да ми стане кума. Съгласява се тя и почва да ме разпитва всичко за жениха, понеже не се познават. Въпросната кума в последствие, или по-скоро - във възможно най-последния момент, реших да не ми е кума де, но все пак... Та, пита ме тя към края на разговора:
- Е, кога ще е сватбата?
- Ами ако всичко върви по план и във вторник направим документите - в сряда ще е! Ама спокойно, ние се женим и после Х. (ММ) се прибира във Варна, пък аз ще си остана при вас да се видим, ще ходим по театри, наляво-надясно, а бееее, ще си постоя поне седмица!!!
- Еее, супер!!! Ама как така?!? Меден месец няма ли да има?!?
При което мъжът ми се чува:
- Какъв меден месец?!? Меден живот!!!

Това общо взето беше преди месец и малко. Днес тематиката на разговора беше съвсем друга, щото месец и нещо не е малко време все пак. Малко предистория е, че след сватбата с мъжа ми си вървим из Варна, при което минавайки покрай улични метачи, той ми казва за някакво суеверие, което гласи, че заметат ли те, няма да се ожениш. Аз не си падам особено суеверна и не знаех, но оттогава минем ли покрай метачи, все го споменаваме. Та, вървя си днес по Витошка и говоря с евентуалния ми бъдещ бивш мъж или какъвто там ми се пада (един Бог знае), при което една от метачките ме замита и възкликвам по телефона: "еххх, сега какво ще правя, никога няма да се оженя", на което ММ отвръща:
- Айде, айде, стига с това!!! То за нас толкоз не важи, че трябва да го променят на "заметат ли ме - няма да се разведа!".

Зимата пък бях на една диета с нискомаслено кисело мляко и една сутрин се оказва, че вкъщи мляко няма, та още в леглото стана ясно, че ММ, студено или не, ще ходи до магазина. На мен много мило ми стана, щото тая зима всички я знаем каква беше, та му говоря: "ти си най-добрият мъж на планетата, най-хубавият, най-милият, най-разбраният, аз само тебе обичам и винаги ще е така" и това всичкото, разбира се, казано с абсолютно равен тон. Не че някои неща не ги мисля де, ама аз не си падам много романтична, та ми е много трудно да го докарам тона и все не ми се получава общо взето. Тогава ММ се обърна към мене и ми каза:
- Я, стига си ми говорила с този фалшив тон, че като отида, само високомаслени млека ще ти взема!

За протокола: тогава се прибра с две торби млека, не и с моето. Поради лошите метеорологични условия, нямало голям избор в магазините.

Още много истории има, ама ми се доспа...

Ма той златен, бре! Малко мъже ще се навият сутрин дори и лятото да тича до магазин да ти търси млека.... Никакво развеждане! 

Моят 

Аз бях споделяла преди години, но съм с нов профил, защото стария не го помня. От мен муньовщини да искаш - ще разказвам по - натам, но в изблик на отчаяние от мен самата реших да споделя.

След всичките ми гафове поради разсеяност и често забравяне реших да си купя Гинко Билоба. Натурална. Сутринта излязох по-рано за да имам време да мина през магазина. В крайна сметка си накупих други работи и забравих. И утре е ден.
На следващия ден пак забравих, на по-следващия също. На по-по-следващия влязох в прословутия магазин за друго и виждайки Гинко Билобата се сетих и я взех. Стои в чантата ми от около месец и... Все забравям да я пия.

И да ви питам само на мен ли се случва все да оплесквам нещата? В смисъл обикновено питат някой за негов гаф, па се сети за два-три и разкаже. Има ли други като мен дето все нещо объркват?

Гинко билоба натурална?Че то ненатурално има ли?
-това пък има ли някакъв смисъл изобщо
Вписвам се тук с изтекла лична карта отдавна-отдавна,естествено разбрах го в най-неподходящия момент,когато спешно трябваше да преведа пари по банков път

Това е горе-долу като ММ. Тръгва да чужбина, билети, багажи, резервации, отива на летището и се обажда - няма да пътува. Паспортът му изтекъл, ама кой да погледне.  Пътуването беше извън ЕС, иначе нямаше да има проблем само с лк.

Ще ходим до Дяволският мост, виждаме в началото наспряни коли и решаваме, че с кола не може да се слезе и ще вървим пеша...вървим и си коментираме "Ама то пътя е страхотен става за кола" /за протокола качвали сме се с кола ЛЕКА кола към Чаирските езера, който е ходил знае, че пътя е тесен от едната страна скала от другата урва, предимно подходящ за джипове, на финалната права се предадохме защото стигнахме едно водно пространство, което беше проходимо само с джип, за един манастир от Ксанаково  с колата тръгнахме по пешеходен път, с наслагване на камъни за да може да мине колата, е пред манастира разбрахме, че не сме опазили гумата, но.../та с две думи старата кола я ползваме при всякакви пътни условия няма такава машина. Срещнахме семейство с дете и ги попитахме още колко остава отговора беше 20 минути  ...стигнахме до долу и видяхме, че дори има място, къде да се спрат колите  не е проблем, че си направихме разходка, но ако бяхме слезли с колата щяхме да имаме време да посетим още някоя забележителност.

За всички решили да се разходят до Дяволския мост има направени прекрасни беседки, пещ, чешма и еко тоалетна /ключовете за която са в едната беседка/. Прекрасно място за скара и салатка на прохладно и красиво място.

Аз казах успокоително на шевката ми, че може да забременее и без инвитро, когато тя сподели, че събират пари. Оказа се, че нейният партньор е жена и тя не го крие, момичето дори работи при нас .

Толкова съм далече от офисните клщки, че съм нелепа понякога.

Реално,  може, с пресен донорски материал в чашка, ако е уцелила овулацията. Гледай "When we rise" да видиш как са го правили (филмът е по реални събития).

Тя е на 38 години и няма откъде да си намери пресен материал . Просто се почувствах тъпо, когато разбрах, колко неадекватно съм се изказала  . Посмяхме се с нея и ме запозна с партньорката и де.

Миналата събота бях на работа до 2, а после трябваше да отида да се видя с приятелка, която тъкмо роди и ще показва бебето, и партито започва в 2. Аз бързам, в 2 съм още на работа, няма кой да ме замести, дойде другото момиче към 2:05, аз бързам да се преоблека и приведа във вид, все пак новородено ще гушкам, не става с прашните дрехи, обикалям магазина да купя нещо дребно за подарък (събирахме пари за ваучер, но все пак и нещо исках да взема), към 2:30 най после излизам от магазина и чакам автобуса на спирката. Те са 4-5 спирки една до друга и на всяка спират различни автобуси. Идва автобуса, аз съм с карта за деня, тоест не казвам на шофьора за къде съм, сядам и блея през прозореца. Автобуса обикаля центъра в голям кръг и двете му спирки са на една минута разстояние пеша една от друга, но на автобуса му отнема по дълго да стигне до втората, през което време аз се усещам, че съм на грешния автобус, спизам на втората спирка и се чудя дали някой от автобусите там ще ми свърши работа. Нервнича, понеже много закъснявам, ще вземе да свърши партито и да не видя бебето. Връщам се през центъра до спирката от преди малко и чакам правилния автобус. Чакам над десет минути, междувременно в другата посока автобуса минава три пъти, моя идва най после, качвам се и блея през прозореца, и след пет минути се усещам, че съм на правилния автобус, но в грешната посока. Слизам на спирката и тръгвам да търся правилната спирка. Сега, представете си кръстовището като голямо Т. Аз идвам от дългата страна с автобуса, завивам надясно и слизам. И по не знам каква логика аз тръгвам назад по лявата част на Т-то да търся спирка. Виждам една но на нея пише с големи букви тази спирка е премахната, новата е още по наляво, с голяяяма стрелка. Продължавам наляво (не знам дали си представяте, моя автобус изобщо не минава оттам на идване, та да си мисля, че минава от там на отиване). Стигам до някакви поляни и жилищни блокове и си викам няма как да има спирка тук, объркала съм. Връщам се назад, бясна на себе си и се усещам, че съм от грешната страна на Т-то, и че мястото, където спязох от моя автобус, е всъщност нещо като обръщача на автобуса и е трябвало просто да не слизам от него и щях да стигна където искам. Отивам на спирката и гледам правилния автобус седи и чака, има хора вътре но вратата е затворена. Почуквам и шофьора ми сочи напред, аз реших, че ще мине напред на спирката и ще отвори, отидох до спирката, само за да видя автобуса как запали и отпраши, без да отвори. Аз вече се оглеждам за скрити камери, когато дойде следващия автобус, отвори и всички излязоха (обикновено остава по някой вътре да се вози до следващата спирка, понеже автобуса прави голям кръг и спира на две различни места, не се връща веднага по маршрута, по който е дошъл). Застанах на вратата и гледам шофьора, тя ме гледа също. И водим следния разговор:
- Работите ли? - питам аз
- Да, какво ви трябва?
- Автобус.
Жената ме поглежда странно и ми сочи нейния, нали, автобус. В който в момента сме и двете.
- Намерихте го - ми вика
- И сега отивате до еди коя си спирка - да не съм тъпа, няма да се кача на грешния автобус. За трети път.
- Да
- А, добре. - И тръгвам да сядам, а тя вика след мен
- А билет, нещо, пари за билет имаш ли?
- Разбира се - уверено отговарям и показвам картата, която трябваше да й покажа като се качих.
Тя само ме изгледа съжалително, сигурно си помисли че съм на силни болкоуспокояващи. Стигнах си до спирката и спизам, а тя ме пита дали съм добре, аз само казах че съм объркала автобуса първоначално, щото как да й обясня?

После имах още ситуации с автобуса на връщане, ама те не са смешни, а и стана дълго.