Номинации за най-голяма муня

  • 3 586 416
  • 18 481
# 16 020
Прочетох история за опърляне, че се присетих за моя детска мунщина. На село съм с баба и дядо през лятото за ваканцията. Там в пещника баба готвеше през лятото на печка с дърва. Прати ме да нагледам яденето. На мен ми се видя, че нещо много слабо ври и реших да погледна огъня. Ми то дръвцата едвам, едвам горяха. Реших да им помогна, като ливнах малко нафта. Нямах време въобще да се отдръпна от отвора на печката. Огъня директно излезе и ме хлузна за лицето. В интерес на истината нямаше големи последици, освен уплах, опърлен бретон и вежди и ... липса на мигли. А най-вече ме беше страх, че нашите ще ми се карат - за това ревнах най-много. Явно баба ги беше предупредила какво е станало, защото те бързо, бързо дойдоха, уж случайно, но така и никога не ми казаха нещо за случката, т.е. се направиха, че не ми виждат опърлените мигли.

Покрай случката със заключения волан и аз скоро имах подобно преживяване. Бях на ключар да си вадя допълнителен ключ за новата ми кола. Със старата ми се случвало да си заключа волана и знам как се отключва и не ми се беше случвало от години да го направя това. Та... направи ми ключаря новия ключ, сядам аз в колата и ... не мога да превъртя ключа /стария/. Мъчих, мъчих се - не. Влязох отново при него и го помолих да дойде да види какво става. Докато седна и го превъртя, но видях, че и волана го побутна наляво-надясно и ми стана ясно какво е станало. Въобще не се сетих, че волана ми е заключен, а не е като да съм шофьор от скоро.

Но... в крайна сметка бях седнала да пиша за друго - за тези две истории се сетих покрай вас. Та - преди няколко дни нещо ми беше много изнервено, много отнесено, в много кофти настроение бях, въобще не бях на себе си. Говоря с приятеля ми по телефона. Говорим и аз изведнъж нервно започвам да си търся телефона. Да, ясно е че е на ухото ми, но аз този факт в него момент не го отчитам. Казах му, че го търся и той нещо почва да ми се хихилка, но нищо не ми казва, а мен още повече ми се скофтя настроението.  И аз решавам да взема телефона на детето, а то самото е в другата стая и да си звънна, че да го открия най-подир. И така, говоря с приятеля ми, набирам се от детския телефон, на телефона чувам, че някой ме търси, поглеждам и виждам, че е детето и става следния разговор:
- А, детето ми звъни. Затварям ти да го чуя него. /не отчитам въобще факта, че съм си вкъщи, той е в съседната стая и аз държа НЕГОВИЯ телефон/
- Ало.... какво става.... /в този момент решавам да изключа неговия телефон и после да повторя търсенето/. Съответно отсреща ми се затваря и аз отново се нервя, че ме разиграват.
Пак ми звъни МОЯ телефон - приятелят ми.
- Намери ли си телефона .... от който в момента говориш....
Чак тогава навързах нещата. Затворих му обидена.
Виж целия пост
# 16 021
хахаха, че и обидена го играеш!
така и трябва. Wink
Виж целия пост
# 16 022
Айде и от мен една шофьорска издънка от тия дни - ще тръгвам сутринта от вкъщи, мятам артистично раницата с лаптопа в багажника, паля колата, поглеждам винаги в огледалото за задно виждане - а, затъмнило се е.

То обикновено нощем се затъмнява, сега е сутрин, но аз вярвам че моята кола е умна и сама си знае кога да ги прави тия неща, а аз съм просто блондинка. Вкарвам вече на скорост да потегля и започва да се свирка около мен (аз паркирам на голям булевард), оглеждам се - шофьорите от съседните ми коли свиркат яко и ми сочат назад, аз шматката не съм затворила багажника и по тази причина огледалото ми било "затъмнено"  Laughing
Срааам, излизам да затварям багажника.

Добре, че хората са съвестни, иначе като нищо така щях да се закарам до работата.
Виж целия пост
# 16 023


Ще правя палачинки за вечеря. Мммммм... Слагам млякото на котлона да заври, че е от няколко дни... мммм... и решавам да нахраня котките. Мммм... мисля за двете яйце, които ще сложа в сместа... мммм.... абе таз котешка консерва ужасно трудно се отваря! А за палачинките... мммм.... ми трябва... ПРАС! С малко натискане я отворих, обаче всичко е в сос от котешката храна! Мивка, шакаф, плочки, суитчера ми и елека ги залях подобаващо, ще падне едно чистене и пране...
Поглеждам към млякото, което скоро трябва да заври за моите палачинки... мммм... Ужас! Отгоре плува сос от котешка консерва.
Явно няма да вечерям палачинки.
За сметка на това котките имат за вечеря пълномаслено мляко и мъничко късчета пилешко (или каквото е там)
Виж целия пост
# 16 024
Защо вариш млякото за палачинките?
Виж целия пост
# 16 025
Защо вариш млякото за палачинките?



Защото е от няколко дни и ми се искаше да мине термична обработка. Иначе не
Виж целия пост
# 16 026
Аз в пети клас изпуснах една щипка за пране през балкона (11-ти етаж), и в огромна паника и плач, се обадих на майка ми на работата ѝ (да е било 92 г.) Съответно колегите ѝ я издирваха из цялата сграда, направо си представям какъв ужас е изживяла като са ѝ казали, че дъщеря ѝ я търси много разстроена. Като вдигна телефона и аз: “Мамооооооооо ...” хълцане и рев ... “Изпуснах една щипкааааа” 😂😂😂
Виж целия пост
# 16 027
Вчера бях с детето на разходка, накрая спряхме в един парк да играе. Тръгваме към вкъщи и на средата на пътя се сещам, че раницата ни я няма! Ужас, носеше си любимите колички и бебето вътре!!! Връщам се да я търся в парка и отдалеч виждам, че я няма там, където бяхме. Червена е и бие на очи, все пак... Ужас, потрес, вървя и се чудя откъде ще търся нови колички, изпадам в паника и вече мислено преравям интернета в търсене на колички. Вървя бързо към местопрестъплението, а детето изостана на 3-4 метра зад мен. Притича, за да ме застигне и чувам познато тропане... Звукът се оказаха металните колички, тропащи в пластмасоата предна част на раницата му, която пък се намирала на гърба му през цялото това време. Той също не знаеше, че е там и като чу звука от количките видях как и на него му просветва, очите му грейват, спира, сваля я от гърба си и крещи "Намерих яяяяяя!"...
Достоен наследник на майка си... ❤🤣
Виж целия пост
# 16 028
По време на комунизма имахме режим на тока. Било е вечерта зимата и всички се натискахме на свещи в стаята с акумулиращата печка. Баба дреме на дивана, сложила глава на облегалката за ръцете, а сестра ми си играе с клечки в разтопената свещ /била е около 9 годишна/. Говорим си с нея и аз и казвам, че съм разбрала, че ако си опърлиш крайчето на косата и нямало да цъфти. Най-близката коса за експерименти наблизо е на спящата ни баба и много спонтанно решихме да я спасим от възможните цъфнали крайчета. Сестра ми само доближи клечката и как само пламна косата и!  Shocked Нямаше голям пламък, но някак пукаше и бягаше навътре по косъма. Шаш и паника за малко и сестра ми ПРАС-ПРАС я изгаси с ръце! Което не бе признато като смечкаващо вината обстоятелство.
Никак не бях малка, но баба не се сдържа и ни натупа и двете. Бяхме я докарали почти като плешив накриво чичко.  Laughing Дядо дълго я будалкаше, че били близнаци, което много я ядосваше до края и така не схвана, кое е смешното. Налита на бой всеки път като се сетим за случката и се смеем.  Joy
Виж целия пост
# 16 029
Цвиляяяя Joy
Виж целия пост
# 16 030
Горката баба. JoyJoy
Пропуших на 17 години, скоро след това си опърлих веждите и миглите с една запалка, вярвайте, къде мирише на опърлено, къде с месеци слагах молив за вежди, че да приличат на нещо, изключително неприятен спомен.
Виж целия пост
# 16 031
Скрит текст:
По време на комунизма имахме режим на тока. Било е вечерта зимата и всички се натискахме на свещи в стаята с акумулиращата печка. Баба дреме на дивана, сложила глава на облегалката за ръцете, а сестра ми си играе с клечки в разтопената свещ /била е около 9 годишна/. Говорим си с нея и аз и казвам, че съм разбрала, че ако си опърлиш крайчето на косата и нямало да цъфти. Най-близката коса за експерименти наблизо е на спящата ни баба и много спонтанно решихме да я спасим от възможните цъфнали крайчета. Сестра ми само доближи клечката и как само пламна косата и!  Shocked Нямаше голям пламък, но някак пукаше и бягаше навътре по косъма. Шаш и паника за малко и сестра ми ПРАС-ПРАС я изгаси с ръце! Което не бе признато като смечкаващо вината обстоятелство.
Никак не бях малка, но баба не се сдържа и ни натупа и двете. Бяхме я докарали почти като плешив накриво чичко.  Laughing Дядо дълго я будалкаше, че били близнаци, което много я ядосваше до края и така не схвана, кое е смешното. Налита на бой всеки път като се сетим за случката и се смеем.
  Joy
Ах, ха, ха, хаааааааааа... Неее, не могааааааа  Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 16 032
Само едно уточнение. Режимът на тока не беше по времето на комунизма, а първите години на демокрацията 1991-1992. Не че има отношение към историята на която много се смях, но много държа на историческата точност.
Виж целия пост
# 16 033
Брат ми е роден ‘83. Мама често ми е казвала, че като е бил на 2-3 години двамата са прекарвали по 2 часа пеене на песни в тъмното, по време на режима на тока. Таман в комунизма си е било.
Виж целия пост
# 16 034
Аз съм родена 72г. Режим на тока преживях като студентка в София 91-92г. Пеехме си със съквартирантките сгушени една в друга да ни е по-топло, че се отоплявахме с ток.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия