Номинации за най-голяма муня

Не им върви на тези вашите котки - или ще им хвърляте витамините, или ще им изядете манджата...

От положителна гледна точка, жив охлюв и умряла оса важат повече от върху целофана.
Марулята ти е била ултра био-еко-органик.

Аз още не мога да прежаля кожените си ръкавици,които изхвърлих заедно с отпадъци от макдоналд
Интересното е,че час преди това чакайки пред лекарски кабинет ги държах в ръце и ми мина мисълта "как до сега не съм ги загубила?!",много си ги харесвах и други подобни не намерих.Бяха от базарите през 90-те в НДК,ест.фина кожа,отвътре със сатен,идеални за хладни дни...

Та като сме по темата за неприятните буби и тям подобни, имам две интересни случки.

Първата се разиграва в Калифорния, където живеехме преди години. Ще си лягаме, аз отивам последно до кухнята да пия вода. Светвам лампата и...най-голямата, най-страховитата и гадна хлебарка на този свят. Тялото ѝ голямо колкото дланта ми, пипалата към 10 см дълги. Беше се разположила на кухненският шкаф. Спря ми сърцето просто. Тичам при ММ, викам го да убие хлебарката, той се завива през глава с одеалото, не ще и да чуе. Какво да правя, връщам се обратно в кухнята, не мога и да си легна и да допусна това същество да се разхожда живо и здраво из апартамента ни!
Приближавам бавно, то обаче се шмугва под онова пластмасовото нещо, на което съхнат измитите чинии. Само пипалата се подават и весело мърдат. Почвам усилено да мисля как да го убия и как да го изкарам от там. А как ме е гнус само, не мога да опиша. И в един момент ми идва брилянтната мисъл! Ще го закова с ножа! Имахме тънък и дълъг нож, смятах да направя един точен самурайски замах с него, да мина през пластмасата на сушилката ( с риск да я счупя)  и директно да прикова хлебарката отдолу.  
Ами успях! Сушилката не се счупи, остана разрез, който не беше голям, а отдолу хлебарката беше като на хербарии набодена! После ми остана само да я хвана с една салфетка и да я изхвърля.

Втората случка си е в Бг, от преди доста години, вероятно още съм била ученичка. Гледам телевизия, и то филм на ужасите. Тъмно е, само светлината от телевизора свети. И както съм се парализирала от страх, с периферното си зрение виждам малка, бъзрзо предвижваща се сянка, на четири лапки с тънка опашка! Мишка! Е, аз не съм от тези дето пищят при вида на мишките, нито са качвам по диваните, но все пак отивам при баща ми и му съобщавам новината.

Търсихме я известно време, не я намерихме и си легнахме, като решихме на другия ден да купим капан. На другата вечер позиционираме капана  в моята спалня, под едно от леглата. И към 12 часа - прас, капана се затвори! Ура, хванахме я. Идва обаче другата вечер, блаженно си заспивам и...чувам  пак щъкане на малки миши крачета! Това вече беше прекалено! Само да кажа, че живеем в панелен блок на осмият етаж в София и такова чудо до сега не се беше случвало.

Слагаме пак капана в моята стая под леглото. Щрак втори път! Втора мишка хванахме. Решихме, че това беше. Да, ама не! На третата вечер, пак заспивайки, пак щъкат малки миши крачета в стаята ми! Пак я хванахме в капана.
Тук баща ми вече изтрещя.   Почнахме да осъзнаваме, че нещо не е наред. Преместихме всички легла и мебели в моята стая, за да разберем какво всъщност става и хоп, загадката се разреши. Зад моето легло, между пода и стената беше зейнала дупка, можеш да завреш дланта си вътре! Тогава се сетихме, че точно преди мишата инвазия в София имаше голямо земетресение. Панелите се бяха разделечили и се беше образувала тази дупка, а тя беше станала извор на мишки.

Баща ми старателно запуши дупката и мишото нашествие спря. Но от тогава съм в потрес. Първо защото видях колко нещастни са панелните ни блокове и как поддават на земетресения. И второ, какви неща се разхождат чак до осмият етаж в пролуките на панелите! Мисля си, че ако някой ден стане някое по-голямо земетресение в София, читав блок няма да остане.

Преди няколко години е случката...щерката е с дълга и гъста коса и като започне да се фризира купчини косми остават по пода,уж ги събира,но и остават по ъглите...гледам тв една вечер на тъмно,само от екрана идва светлина,и както си гледам ,усещам нещо да се движи по пода, огромно в моите очи,бавно и тромаво...немога да разбера какво е...ококорила съм се,вцепенена и още не мога да разбера що за мутант е това...скочих на дивана и запалих лампите...беше огромна хлебарка омотана в топка косми   Напръсках я обилно с райт

В детството ми и ние живеехме на 8ми последен етаж в панелка. Веднъж съседката от долния етаж си беше донесла от село чували с ... нещо си ... орехи, жито (или нещо подобно, не помня вече), които сложи на балкона. Оказа се, че във въпросните чували си е донесла и мишки. Бяха плъзнали и в нашия апартамент - някак се бяха изкачили по стената на блока с малките си ноктенца. Не бяха много, 2-3 мишки може би, но се наложи да ги ловим с капани. А аз пищях на баща ми да не ги убива. Но пищях и като ги видя да притичват.  Няма угодия.

Едно съседско момиче преди години към полунощ беше надало такъв ужасен писък,че съседите до тях,под и над апартамента и,дойдоха да проверят как е...видяла била хлебарка

Ужасът от мишките пак не го разбирам. Като бях малка с майка наблюдавахме едно малко, страхливо , заблудено мишле как бяга из кухнята насам-натам - беше едно от най-милите и сладки неща, които съм виждала.

После баба беше хванала мишка на вилата и й беше организирала брутално убийство - до ден днешен не мога да разбера садизма на най-добрата баба на света. Беше сложла голям леген с 4 пръста вода в него. И мишлето обикаля в кръг, бягайки на задни крана, с нослето навън за да диша. И като й казах - ама бабо, тя така няма да умре мишката, отговорът беше - а да бе, все ке се умори и ке падне.....Не мога да ви опиша как ме белязаха тези думи, толкова брутални от толкова добър и мил човек като баба ми... Естествено, в момента в който тя изчезна мишката беше извадена за опашката и метната в съседския двор.


Morning Star, на твое място аз щях да се наръгам с ножа...Шапка ти свалям за смелостта...

Държала съм паяци, бръмбъри, змии, но видя ли хлебарка изпадам в ужас.
Аз съм разказвала случката как в Индонезия излязох полугола (по бели гащи и потник) от празната квартира (мъжът ми и компания бяха на плаж, само аз останах да си почивам) с викове към хазяина "comе", викайки го да дойде да ме спасява. А той какво си е помислил не ме интересува, но бързо му се размина като видя ужасения ми поглед.

Аз пък помня бащата на една приятелка, отворила килера на апартамента нещо да вземе, стъпила вътре с единия крак и видяла мишка да бяга. Надала кански вик и изхвърчала по дълга нощница. И баща и: " А ти представяш ли си това мишле какъв ужас е преживяло, като си скочила отгоре му със всичките си сто кила! А тя беше и над стоте!

Сега го цитирам на познати, уплашили се от хлебарка, паяк, голяма мравка или жаба. Даже и от охлюв, познавам една такава пъзла!

То не е до уплаха, а до неприятно усещане.
Въпреки че като се замислиш - умиляваме се от калинки, пък от хлебарките ни е гнус. А голяма разлика всъщност няма.

Разликата е в това, че в обществото има изградено стереотипно мислене по повод "гадинките". Едва ли в страните, в които си пържат хлебарки за обяд някой бяга от тях с писъци като ги види в кухнята си.

Същата работа...Панелка, мишле, майка ми залага саморъчно направен капан. Хваща се мишлето за сиренцето и хоп капака я затваря. Майка ми пълни леген с гореща вода и мишлето вътре се върти в кръг, изхода ясен. Да ама имало и другарче, айде пак капана. Обаче този път аз дебна кога ще се хване. Хвана се още едно мишле и аз знаейки за злощастната му участ, повдигнах похлупака и шастлива го пуснах на свобода.

А те пържат хлебарки и скакалци от хубаво. Нали трябва да се яде, то жетварките са като скаридки, хрус-хрус.
Шегата настрана, но относно бубулечките, бях чела за проект за гледане май на хлебраки във ферми, чистички, за ядене ги гледат, май в Холандия беше. Готвят ги и ги сервират на деца. Харесали ги. Като няма чоявек изграден стереотип явно яде всичко. То и катеричката и мишката си приличат и са гризачи, но едните всички ги хресват, а другите не.

Аз съм пълен идиот... днес гледах столичани в повече и в същото време хапвах диня и се смеех като откачени,  динята се хлъзна  по някакъв начин към небцето ми и го разкъса ... лакомия и простотията върви с човека ръка за ръка... поне за мен