Номинации за най-голяма муня

  • 3 586 253
  • 18 481
# 17 190
Междудругото, в някои държави в Латинска Америка, е нещо нормално да видиш жена по пеньоар и ролки на косата, да се разхожда по кварталните улици, до магазина или до някоя съседка да отскочи, или да виси да си говори с други хора.... По домашни чехли и дрехи е напълно нормално да се вееш по улиците.. И това в големи градове, не в някое село... при нас няма точно това. Тръгнеш ли навън , едва ли не, е нижно да се преоблечеш и срешиш поне, дори до магазина да идеш.... Thinking
Виж целия пост
# 17 191
Ааа,дънките преметнати като шал ги помня,много се смях на тази история Joy
Виж целия пост
# 17 192
Колега си е взел държавния изпит и черпи. Пожеланието от мен беше "Да ти върви като по ... успех!".
Моята най-добра приятелка сбърка 2 пъти името на МП, докато си пишехме на месинджър. А накрая май му честити РД вместо именния ден Simple Smile Да поясня, че го познава от както се познава и с мен и ни знае имената Simple Smile
Виж целия пост
# 17 193
Един възрастен колега ( малко е отнесен човека) ми се обажда по Коледа със следния възглас по телефона:
- Христосссс Воскресееее !
Аз:
-Ъъъъъъ ! Добре ! Ама кога Воскресе ? Grinning Grinning
Той:
- Амииии.... Ееее добре де, Честито Рождество ! Аз такова , все ги бъркам. Grinning
Аз:
-Мерси, Мерси Мите ! Мерси за поздравленията ( Какво да му кажа?) Grinning
Виж целия пост
# 17 194
Един възрастен колега ( малко е отнесен човека) ми се обажда по Коледа със следния възглас по телефона:
- Христосссс Воскресееее !
Аз:
-Ъъъъъъ ! Добре ! Ама кога Воскресе ? Grinning Grinning
Той:
- Амииии.... Ееее добре де, Честито Рождество ! Аз такова , все ги бъркам. Grinning
Аз:
-Мерси, Мерси Мите ! Мерси за поздравленията ( Какво да му кажа?) Grinning

Правилният отговор е "Да ти се връща!" Joy
Виж целия пост
# 17 195
Колега си е взел държавния изпит и черпи. Пожеланието от мен беше "Да ти върви като по ... успех!".
Моята най-добра приятелка сбърка 2 пъти името на МП, докато си пишехме на месинджър. А накрая май му честити РД вместо именния ден Simple Smile Да поясня, че го познава от както се познава и с мен и ни знае имената Simple Smile
И аз не помня имена и постоянно ги прекръствам хората . Помня само първата буква и ако е например със някое изчанчено име Самуил аз го наричам Свилен . Така се изпекох вече в разговори, че ,да, помня кой беше , физиономии, случки ..всичко ,ама името -тц и казвам ...как е жената ти ...без името , как е сина ти ...поздрави в къщи .Обаче в къщи като си говорим за някой и моя мъж казва е пак го прекръсти .
Виж целия пост
# 17 196
Моето вече не е смешно, ама пък е мунско. Недоспивам и недояждам напоследък и ми се отразява.

Днес имах една среща на обяд в една бизнес сграда. Осурках си чиста ново лакираната кола след катастрофа в една колона на подземния паркинг. Това ми бие по егото, понеже се имам за голям шофьор (а напоследък карам като средностатистическа жена). Този път каското няма да ми помогне. Даже и не ми се гледаха щетите. Имаше свидетели.

Тръгвам нагоре, блъсна се в абсолютно всяка врата, която ми се изпречи на пътя - на асансьора, една метална, две стъклени и една въртяща се. Пак имаше свидетели.

Успях да вляза с леки болки тук и там от ударите, седнах и сякаш нищо не е станало, се представих в най-компетентния си вид. Мястото беше пълно с хора, галимация, шуморевица, аз вътрешно съм леко изнервена. В бекграунда се чува някаква жена "Абе Борисе, чуваш ли ме бе?" Аз се обръщам без за миг да се замисля и викам обратно - "Всички те чуваме, колежке". Гробна тишина и вперени погледи (коя е пък тая). Joy

Мда, да си цапнат в устата +недоспиване + всичко друго води до странни реакции. Rolling Eyes

Сега пия кафе, може да помогне, ама не вярвам.
Виж целия пост
# 17 197
Ще ви призная разсеяността, когато някоя от вас каже, че се е сблъскала на улицата с детето си, извинила му се е и е продължила по пътя си.
Аз. Днес. Само че не беше детето, а майка ми. Излизам аз от асансьора, а тя е пред вратата, връщайки се от пазар. Учтиво казвам "Добър ден", задържам вратата, без да погледна човека и в този миг чувам Маман:"Уишмастърче, къде блееш?" В свое оправдание ще кажа, че освен че съм блейка, имам и ужасен диоптър, а смело движа без очила.
Виж целия пост
# 17 198
Поне диоптърът ти е добро извинение. Аз нямам очила, но съм супер блейка и често ми се случва да подминавам хора.  Crazy
Виж целия пост
# 17 199
Неотбелязването на хора е типично за всички с диоптър. Лошото е, че тези, които не са го изпитали, не могат да разберат какво е и понякога се сърдят. И аз съм късогледа, ходя смело без лещи и очила, заобикалящият свят тъне в приятна размазаност и редовно подминавам приятели и познати без да ги регистрирам.
Виж целия пост
# 17 200
Аз преди няколко месеца благодарение на това, че подминавах редовно приятелки по квартала се усетих, че съм за очила. Нося вече и ми е мирна главата. 😁

Майка ми така не позна сестра ми преди години. На село сме, навън тъмно срещат се на улицата майка ми и сестра ми и двете с приятелки. Майка ми спира и заговаря приятелката на сестра ми “О, Л. как си! Дрън-дрън, а къде е К” 😆 Шах с пешката. 😆

И от вчера. Разходила съм се по квартала с обърната на обратно блуза. Попринцип голямата ми казва и се преобличам още в коридора или в асансьора, ама я нямаше три дни и ето...
Виж целия пост
# 17 201
Като казахте подминаване....аз на два пъти подминах съпругът ми.Работеше в строителна фирма и зимата в студа работа няма и той с колегите сутрин на кафенце.Първият път не забелязах цял един сребристо сив микробус Вито и той до него.Минала съм на метри от него,но убийте ме изобщо не съм го видяла нито него нито буса.
Вторият път беше по фрапантно.Вървя си аз и бързам,пред мен забелязвам тумба мъже навеждам главата и подминавам.С разминаването ни чувам много познат глас казва "здравей" аз обаче не вдигам глава къв е тоя пък сега.Влизам в една книжарница и ще купувам на детето пластелин когато моя застава зад мен и ме заговаря.Аз учудено го питам откъде се появи а той ме пита защо съм го подминала.Колегите го питали защо го подминавам сърдита ли съм му еми сърдита не ама блейка сто на сто.
Диоптър имам на късогледство,но е малък под - 1 преди една година другата седмица съм на преглед та ще видим как върви.
Виж целия пост
# 17 202
И аз подминах съпруга ми. На другия ден след като се запознахме.
Моето не е от недовиждане. Имам диоптър, но си нося очилата или лещите. Просто не гледам кой минава. Винаги и навсякъде гледам сгради, дървета, такива неща. Хората не. Като отида на мач пък гледам публиката, не футболистите. И без това два пъти виках в полза на другия отбор, защото мислех, че са нашите. Веднъж даже си купих шалче на единия отбор и нагиздена седнах до агитката на другия. Много срам е брал мъжът ми с мен по стадиони.
Малко се дразня като ми кажат "Видях те там, ама ти вървиш и не се обаждаш..." Ами обади се като си ме видяла, като не, здраве да е.
Виж целия пост
# 17 203
Аз пък най-мразя като ми каже някой: "Що не се обаждаш?"
Ами, обади се ти, като искаш да се чуем.

Доста по-приемливо е: "Отдавна не сме се чували." например.
Виж целия пост
# 17 204
Оооо ние имаме едни такива приятели, които все чакат ние да се обадим. Аз се научих и като ме питат им казвам “А звъняли ли сте, не съм видяла, извинявайте” 😆
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия