Номинации за най-голяма муня

Голяма компания,рожден ден.Започваме като културни хора да празнуваме в стилно и изискано заведение.Понапиваме се,времето напредва и някой пуска мухата да отидем на кръчма.Ние чалга уж не слушаме,но като кръкнем,метаме гьобеци та се пушек дига.Отиваме в кръчмата,а там,както си му е реда,свири цигански оркестър.Метка се моя милост на дансинга,качена на високи токчета и това,съчетано с плочките на пода,след не много дълго време ме доведе до озадаченото състояние "кво правя на 5 метра от танцуващите,увиснала на врата на цигуларя " Между другото мангото продължи да си свири,без да се притеснява особено,че и да ме подпира даже.Оттогава,като чуя лафа "да паднеш в оркестъра" и...

Сетих се за една случка от студентските години. За първи път пуша трева (и за последен) с колежки, реших че не ме е хванало и тревата е била гадна. Намъкваме се в една новооткрита дискотека в Свищов. Намираме бар с една двойка седнала там и се примъкваме. Аз си пуша нормална цигара (за да ме хване) и тръгвам да я загасям. Оглеждам се - пепелника пред тях. Суперуверена загасям цигарата в пепелника, а милите хорица ме гледат с опулени очи  Загледах се в "пепелника" и открих, че невъзмутимо съм си загасила цигарата в техните фъстъци То бяха извинения, купувания на други фъстъци, СРААААМММ...

Едната случка е моя, другата на моя приятелка.

1. В 8. клас съм. На бригада. Получавам криза. Апендицит. Спешно ме изпращат в болница за операция. По това време гсм-и и тем подобни глезотийки няма. По-късно се свързват с родителите ми по неведоми за мен пътища, но важното е в случая, че аз – превиваща се, с остри болки, но съвсем безстаршно, сякаш няма да ме режат, а ще ми правят релаксираща козметична процедура се отправям с автобусчето за болницата. Приемат ме и след нормалните въпроси от сорта дали си алергичен към някои лекарства ме изпращат на снимка. Дотогава никога не съм ходила на подобно нещо. Младо докторче. Аз във вихъра на пубертета Болки не болки в корема не съм сляпа я, очите са си ми наред и забелязват хубавото. Та наред с болките ми припърхват и пеперуди. Докторчето повели да се съблека за снимката. “До кръста”.
Но не спомена надолу или нагоре от кръста. И за мен най-естественото нещо беше, че след като ще ме оперират от апендицит, ще ми снимат нещо в тази област. И оп – лъсвам по пеперуда пред апарата. Идва докторът, ококорва се и уточнява – от кръста нагоре. Ще ми гледат нещо на сърцето. Или на не знам какво. Няма да ви описвам какъв срам изживях.
А този лекар сигурно и до днес ме разправя сред колеги като неспасяем случай.

2. Една моя приятелка и нейна приятелка имат отскоро компютри. И от още по-скоро интернет. Та решават да се възползват от услугите на пощата. И двете имат адреси, чинно записани на видно място сред най-нужните си документи, наред с ЕГН-та, кръвни групи и други жизненоважни неща, се мъдрят и безценните адреси .
Та двете са в моята приятелка и решават да нарушат девствеността на пощите си. Няма да описвам какви вълнения и трепети предизвиква влизането в пощата, траещо сигурно поне 10-15 минути. Но в крайна сметка, след едночасово чудене и трудене по бутоните, запознаване с клавиатура и интерфейса на сайта на абв.бг успяват да пуснат мейла от приятелкатат ми до нейната приятелка...
...след което бързат да отидат в къщата на съответната получателка, за да проверят на компютъра и успешна ли е операцията.

Като ви четох ученическите изцепки, та се сетих за една. Ама не знам коя точно е мунята, аз ли дето не знам да си държа езика зад зъбите, или съученичката ми дето ме слуша.
края на учебната година, изпитват за оформяне на оценки по биология. Аз проблем с оценките нямам и обичам да подсказвам на всичкото от горе. Та учителката се подпряла на първия чин до прозореца и гледа към класа. Аз стоя на втория до вратата, а първия уж празен, но там се настанила девойката, която се бори за заветната тройка. Така че аз да й се падам почти зад гърба и да суфлирам. Обърнала съм се аз почти с гръб към учителката, подпряла съм си главата с ръка и подсказвам ли подсказвам. А тя милата се прави на три и половина, щото и на нея не й се занимава с поправителни изпити. В осми клас по биология се учеше анатомия на човека. Та говорим ние(с изпитваната) за женска полова система и други подобни. Момичето се притеснява и от изпита и от темата, момчетата се подхилкват и пускат закачки - абе купон от всякъде. И като капак другарката пита "А наблюдават ли се психологически промени в периода на пубертета у девойките?". И на мен с лапешкия ми акъл ми става смешно. Лягам буквално на чина и обръщайки се към приятелката до мен, ухилена като тиква казвам " Ми да стават по откачени". Изпитваната обаче ме поглежда странно и докато се усетя заявява "В този период жените стават по-откачени". Да ви обяснявам ли каква гробна тишина настъпи, а на учителката й увисна ченето от изненада. И само ние с тази до мен се смеем като идиотки, понеже знаем защо го е казала.

1. Прибирам се късно вечер от свиждане на гаджето (по настоящем мъж). Слизам от автобуса, вървя по тротоара и изведнъж тротоара стана на вълни. Вървя си аз и проклетисвам тия от общината, кога го правиха, кога се нагъна. Сещам се в един момент да погледна надолу  - тротоара нормален, токчето ми 20 метра по-надолу.
2. Пазаруваме в Метро и мъж ми докато пътувахме преди това разправя как нещо изгнило на кората и влизала вода и щяло да изгние душамето. Напазарувахме си ние, качвам се в колата и токът ми пропада. Изпадам в потрес щото ми стана много неудобно, ама срам несрам му разправям "Мило ми аз .... пробих душамето на колата", а той  "Как така" и аз "Ми ти нали каза, че е изгнило и аз по силно натиснах и го пробих". Слиза той, идва от към мойта страна, гледа и ми вади тока. Обаче още ме бъзика да внимавам с душамето.
3. Скоро изкарала книжка. Спира ме полицай на околовръстното и се представя съответно с козируване и името. При което аз козирувам и си казвам мойте име и фамилия, с добавено "Приятно ми е" 

Преди време през зимата, отиваме на Щастливеца да усетим студ. Аз обаче не съм облечена подходящо за толкова голям студ, но луд умора няма и въпреки това, решавам да отида с открития лифт чак до Голи връх, да видя метеорологичната станция Горе е студ, та няма на къде повече. Мъжът ми е с мен и решаваме там горе да пием греяно вино, ако изобщо стигнем живи  Докато лифта се катери бавно нагоре, аз окончателно се вкочанясвам. Когато пристигаме вече, там един служител на лифта помага на хората, на-вече на жените,  да слязат от седалките без да се пребият  Аз съм толкова вкочанена от студ, че човека ми подава ръка, аз я хващам, но не си усещам краката, съответно не мога да се задържа права и се мятам върху него. Обаче той се подхлъзва назад и пада, но по гръб, а аз се стоварвам точно върху него и го затискам отгоре И понеже съм вкочанена, не мога да мръдна. Добре, че той някак се измъкна изпод мен, дори ми помогна да стана, всички наоколо се превиваха от смях - как съм видяла хубав мъж и съм му се метнала След това мъжът ми ме завлече в отсрещната барачка, наречена с гръмкото име "Винарна". Е, там пихме греяното вино и се свестих  Обратния път до лифта изминах на собствените си крака  Долу в София на началната станция си беше топло и не можах да претрепам никого 

И тук да се разпиша Аз тази вечер съм една голяма муня-тъй както съм на диета и от месеци не съм пила кола тази вечер ''изпрасках ''един литър и сега се дзверя на компютъра и ми иде да си залепя очите

 Смях се с глас и сълзи 4ак ми избиха страхотни истории, и направо ми оправихте деня( събота е , а съм сама в къщи) та се сетих в4ера, говорим с мъжа ми по телефона след работа ( аз докато се боря с трафик ни е навик да изкараме по 1 4ас в разговори за деня и да псуваме по шофьорите) та по едно време той ве4е пътува и го 4увам отсрещ апсува  4 етрябвало да се връща до работата и ......................тирада как през този трафик и  го пиатм защо  и той като прихна в един смях и ми вика еми не можах да си намеря телефона.....

    
Ох, ще се пръсна от смях тази сутрин    Подлудих целия офис да се кискам

В по-голямата част от историите не хванах кои са муните или муньовците?

Не си само ти  Мисля, че повечето от историите не им е тука мястото. По скоро бяха за темата за разсеяността или нещо смешно казано, но не и за тука.

Мисля да се пробвам с тази история .......:
/ надявам се , да се класирам поне в квалификациите с нея /
Бяхме уикенда на гости на мЪ'жовата родА'.
В една къща височко , почти в гората се провежда мероприятието. Официалната част протича на една софра, насред двора. Аз съм със сина ни съответно, 6 месечен, който буквално "подивя" от емоции, смя се, кикоти се на всички, в резултат на което така се превъзбуди, че го докара на истерия на края - нито кърмене помага, ни гЯвол 
С невероятни усилия, усамотена в една барака, с триста зора съм успяла да го приспя някак си и съм го положила в кошницата за кола, готов за придвижване до мястото, където ще се преспива......
Навън купона тече, всички викат, големите деца крещят....
Мъжът ми трябва  да  изнесе кошницата и да премине през цялата патардия.
Аз въоражена с цялото майчинско чувство на света, излизам смело навън и почвам да обяснявам как всички трябва да замълчат за да не събудят малкия...
Казвам им аз ..... странно, никой не ми обръща внимание ... 
Повтарям аз - купона тече несмутимо.   
Забелязвам единствено свекър ми, който се е втренчил в мен с недоумяващ поглед. 
В този момент осъзнавам, че през цялото време в целта си да не събудя детето съм шепнела на фона на глъчката ...