


Спомням си обаче, че в 12-ти клас вече си имах сериозно гадже и бях толкова влюбена, че само да го видя из града случайно (въпреки че сме заедно и не би трябвало да е така), пеперудите в стомаха ми пърхаха ли, пърхаха...
Каква изненада, грабвам дружката и пресичаме шосето, то е порядъчно заледено, а аз с кожено палтенце (от тези с пухкавата еко кожа). Забравила с какво съм пременена се юрвам към любимия, ускорявам крачка и...забивам нос на шосето, една минута след това палтото ми пада върху мен (порядъчно голямо беше)...Хлебарят и възлюбеният ми паднаха.
И излизам и с леден тон я извиквам " ако може за момент". Тя жената стана и идва при мен и аз започвам да и обяснявам тихо, за да не чуе детето, че би трябвало да изчисти след него, че не може така и пр. и пр. Жената така
и като ме напуши един смях,не мога да спра да си се хиля сама, но и не смея да изляза в чакалнята при нея 
,ама си викам, те на мама така са и казали. Отиваме веднага с бурканчето и лепенката в лабораторията. Жената там даже не можа да си сдържи смеха като видя какво и носим.
Обясни ни точно какво се иска. Майка ми щеше да умре от срам, какво чула-недочула. Ама тя си е такава

,ама си викам, те на мама така са и казали. Отиваме веднага с бурканчето и лепенката в лабораторията. Жената там даже не можа да си сдържи смеха като видя какво и носим.
Обясни ни точно какво се иска. Майка ми щеше да умре от срам, какво чула-недочула. Ама тя си е такава 
(Продавача в крайна сметка ни е опаковал епилаторния крем все пак) Препоръчани теми