разбрах за изневярата - ами сега???

ивамин, миличка преживяла съм го почти същото, с тази разлика, че аз не рових в телефона му а дойде sms в три и половина през ноща и на мен ми стана странно и решихх да го прочета. Беше от номер който често го търсеше аз позвъних след това и от тогава започна моят кошмар, на всичкото от горе бях бременна в шестият месец с третото ни дете желано като останалите и с илюзията, че между нас всичко е нормално. Бяха хиляди извинения, сълзи и  приказки, че нищо нямало, но не съм сигурна до ден днешен ( бебето вече е на 5 месеца), в последствие продължиха да се търсят от др.телефони. Тръгвах си два пъти и това не помага, на децата се отрази доста лошо. Животът ми е друг има преди и след и нищо не е същото, макар привидно всичко да е уж нормално. Аз съм доста чувствителна а от писаното от теб разбирам че и ти си такава, ужасно ме боли но знам че трябва да вървя напред ако не заради друго то поне заради децата.
Бъди силна и гледай напред. Успех 

Прочетох темата "на един дъх", в момента съм в същото положение и затова реших да пиша анонимно, не че съм от активните писачи тук, но все пак...
И аз търся отговор за себе си и ми е трудно да реша как да постъпя. Би било глупаво да те съветвам, защото и аз съм подвластан на емоцията в момента, не съм спала почти цяла нощ (отново)...
Всъщност моето положение е още по-тежко, защото съм с 2 деца и 12 годишен брак зад гърба си. Така да се каже, пределно са ми ясни плюсовете и минусите и в двата случая, а може би само така си мисля...
Знам, че ще се справя сама (и съм убедена, че и ти ще се справиш, ивамин, бъди сигурна в това, ако се решиш на раздяла). Не само че съм финансово независима, а в последните години почти изцяло съм поела сметките, въпросния съпруг дава когато и както сметне. Е, плаща почивките, пазарува спорадично (да кажем веднъж месечно дреболии), но не са неща без които да не можем да преживеем с децата.
Опитвам се да говоря с него, но за разлика от твоя случай, не признава. Държи се добре, уж за основните всекидневни неща около децата има грижа, но вечер са връща не по-рано от 10, купища СМСи и любовни писания в телефона му. Не схващам добре как е възможна подобна наглост от човек като него, явно хората се променят. Имаше наглостта да води сина ми на ски (не веднъж) в компанията на въпросната дама, в комания били, що не и такива неща  
Аз съм много праволинеен човек и не мисля че ще изтърпя още много, само се притеснявам за децата, те са единственото, което може да ме накара някак да продължа с него. Даа, много полза от това постинг няма, съжалявам, но просто и на мен ми е много тежко в момента