Анкета - колко от вас са оставяли децата си да плачат
- Публикувана: 27 апр. 2008, 22:27 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2008, 15:11 ч.
# 15
28 апр. 2008, 10:16 ч.
. Бе кви празници, за тези хора всеки ден е празник 
. Бе не знам що ми се струва, че такива не съществуват на практика - те са тук само за да учат другите да го правят, но самите те никога не биха го направили
Виж целия пост
Тези,които оставят децата да ревът до дупка,сигурно още спят в момента и за това не отговарят;-)нали са празници 
пък децата им може и да си ревът
пък децата им може и да си ревът . Бе кви празници, за тези хора всеки ден е празник . Бе не знам що ми се струва, че такива не съществуват на практика - те са тук само за да учат другите да го правят, но самите те никога не биха го направили 
# 16
28 апр. 2008, 10:22 ч.
Не съм ги оставяла, а и те не плачеха много и двете. Аз съм на мнение от опита ми с две деца, че деца, на които всичко им е наред не плачат много.
Виж целия пост
# 17
28 апр. 2008, 12:05 ч.
Не. Големият като бебе почти не е плакал. И с малчо е така.
Съпругът ми приспива баткото вечер, четейки приказки.
Малчо заспива на гърда или сучейки пръста си.
Виж целия пост
Съпругът ми приспива баткото вечер, четейки приказки.
Малчо заспива на гърда или сучейки пръста си.
# 18
28 апр. 2008, 12:15 ч.
Никога не оставям дъщеря си да плаче. Щом плаче значи има нужда от мен. За какво съм го родила това дете, ако няма да откликвам на нуждите му.
Виж целия пост
# 19
28 апр. 2008, 12:49 ч.
Аз съм такава "жестока" майка 
Когато дъщеря ми беше на 4 месеца и се убедих, че няма жизненоважна нужда да се храни нощно време, я оставих да реве докато разбра, че няма да има нощно хранене. Така си спестихме, както ние, самата тя, а и баткото, много дълги неспокойни нощи. Нищо не й стана, цялото "мъчение" продължи 3 или 4 дни и в резултат си спеше много добре и се хранеше по-добре през деня.
Айде изяжте ме сега
Виж целия пост
Когато дъщеря ми беше на 4 месеца и се убедих, че няма жизненоважна нужда да се храни нощно време, я оставих да реве докато разбра, че няма да има нощно хранене. Така си спестихме, както ние, самата тя, а и баткото, много дълги неспокойни нощи. Нищо не й стана, цялото "мъчение" продължи 3 или 4 дни и в резултат си спеше много добре и се хранеше по-добре през деня. Айде изяжте ме сега
# 20
28 апр. 2008, 12:55 ч.
Определено ако всичко им е наред няма да плачат - никой не плаче за кеф. Проблемът е, че не винаги можеш да разбереш какво не му е наред на детето, а понякога и да разбереш не може да му задоволиш всички нужди. Има деца с малко претенции, дет се вика и слон да ги гази ще им е добре. Има и такива, които са все недоволни, все искат нещо, а много често и не знаят какво искат, само знаят, че им е криво и трябва да реват. Имам си едно такова в къщи. Друго, което е много малко и не мога да кажа защо реве нон стоп, и още едно, на което денем "всичко му е наред", а нощем нещо му става и почва да реве през 15 мин за носене, като че ли нещо му смущава съня, но никой не знае какво.
chumbi, съгласна съм с теб. Бебетата ядат нощем или защото през деня не са свършили тази работата както трябва или по навик. Навиците се променят, а яденето се научава да си изяжда необходимата доза през деня и нощем да спи. Но не винаги проблемът с нощното будене се дължи на глад. Както вече казах моите деца не ядат нощем, но се будят по-често отколкото като се хранеха нощем. Забелязала съм връзка между лошия сън и поведението на детето като е будно. Моите не могат да спят добре, спят леко, будят се често и в резултат са все изнервени. Като си поспят стабилно, което се случва много рядко, после са доста по-спокойни и уравновесени. Но не знам как да им помогна със съня, създала съм и максимална тишина и пак не става
Виж целия пост
Не съм ги оставяла, а и те не плачеха много и двете. Аз съм на мнение от опита ми с две деца, че деца, на които всичко им е наред не плачат много.
Определено ако всичко им е наред няма да плачат - никой не плаче за кеф. Проблемът е, че не винаги можеш да разбереш какво не му е наред на детето, а понякога и да разбереш не може да му задоволиш всички нужди. Има деца с малко претенции, дет се вика и слон да ги гази ще им е добре. Има и такива, които са все недоволни, все искат нещо, а много често и не знаят какво искат, само знаят, че им е криво и трябва да реват. Имам си едно такова в къщи. Друго, което е много малко и не мога да кажа защо реве нон стоп, и още едно, на което денем "всичко му е наред", а нощем нещо му става и почва да реве през 15 мин за носене, като че ли нещо му смущава съня, но никой не знае какво.
chumbi, съгласна съм с теб. Бебетата ядат нощем или защото през деня не са свършили тази работата както трябва или по навик. Навиците се променят, а яденето се научава да си изяжда необходимата доза през деня и нощем да спи. Но не винаги проблемът с нощното будене се дължи на глад. Както вече казах моите деца не ядат нощем, но се будят по-често отколкото като се хранеха нощем. Забелязала съм връзка между лошия сън и поведението на детето като е будно. Моите не могат да спят добре, спят леко, будят се често и в резултат са все изнервени. Като си поспят стабилно, което се случва много рядко, после са доста по-спокойни и уравновесени. Но не знам как да им помогна със съня, създала съм и максимална тишина и пак не става
# 21
28 апр. 2008, 13:18 ч.
Не съм го оставяла да плаче по простата причина, че като бебе заспиваше докато го кърмя.
После започна да заспива сам гледайки въртележката на леглото си.
Сега пак заспива сам, завивам го и излизам. Не го чувам докато не се събуди.
Мисля, че имам късмет в това отношение.
Големият ми син беше много ревлив и го приспивах на ръце до годинка и нещо. Но не съм го оставяла да плаче самичък. После детето само си свикна и след годинка и половина си заспиваше само без проблеми.
Виж целия пост
После започна да заспива сам гледайки въртележката на леглото си.
Сега пак заспива сам, завивам го и излизам. Не го чувам докато не се събуди.
Мисля, че имам късмет в това отношение.
Големият ми син беше много ревлив и го приспивах на ръце до годинка и нещо. Но не съм го оставяла да плаче самичък. После детето само си свикна и след годинка и половина си заспиваше само без проблеми.
# 22
28 апр. 2008, 13:28 ч.
Не съм оставяла с "възпитателна" цел. Но ми се е налагало бебето да поплаче докато аз оправям нещо баткото. Ако някои с две и повече деца и без помощ, каже че никога не се е случвало бебето да се остави да плаче докато се свърши някаква няма да повярвам 
Виж целия пост
# 23
28 апр. 2008, 14:20 ч.
Аз също!
Бащата на моя приятелка доста често се хвали, как я е оставял да си реве и как тя като по часовник, точно за половин час спирала...
Това е съвсем друго 
Виж целия пост
Не съм я оставяла да плаче.Според мен това не е начин за възпитание.
Бащата на моя приятелка доста често се хвали, как я е оставял да си реве и как тя като по часовник, точно за половин час спирала...
Не съм оставяла с "възпитателна" цел. Но ми се е налагало бебето да поплаче докато аз оправям нещо баткото. Ако някои с две и повече деца и без помощ, каже че никога не се е случвало бебето да се остави да плаче докато се свърши някаква няма да повярвам
# 24
28 апр. 2008, 14:27 ч.
Оставяла съм я да плаче. И не само при заспиване, а и при други случаи. И не е въпрос на възпитание, просто мисля, че ако започне от 1-месечна да ми се катери по главата няма да има спирка след това.
Никога не е приспивана на ръце. Заспивала е много пъти мрънкайки.
Виж целия пост
Никога не е приспивана на ръце. Заспивала е много пъти мрънкайки.
# 25
28 апр. 2008, 14:37 ч.
Никога не съм го оставяла да плаче като беше бебе. Но и никога не съм го приспивала на ръце също.
Виж целия пост
# 26
28 апр. 2008, 14:47 ч.
Никога не съм оставяла синът ми да плаче,като беше по-малък.Сега се случва от време на време,но пък той не прекалява с рева,бързо му минава.
С дъщеря си веднъж направих такова нещо и не повторих.Беше свикнала да спим заедно и след като й купих легло тя не пожела да легне в него.След няколко отказа реших,че ще се наложа,нооооо като се почна един рев,не помня колко дълго е плакала,след което започна да повръща като фонтан и това беше.Взех си я,гушнах си я и тя заспа веднага.От тогава подобни неща не правя.Търся други варианти.
Виж целия пост
С дъщеря си веднъж направих такова нещо и не повторих.Беше свикнала да спим заедно и след като й купих легло тя не пожела да легне в него.След няколко отказа реших,че ще се наложа,нооооо като се почна един рев,не помня колко дълго е плакала,след което започна да повръща като фонтан и това беше.Взех си я,гушнах си я и тя заспа веднага.От тогава подобни неща не правя.Търся други варианти.
# 27
28 апр. 2008, 14:56 ч.
Моите деца ги оставях да плачат, преди да заспят. Гледала съм по часовник- плачеха не повече от 20мин.През това време аз стоя със свито сърце в другата стая и аз плача. Но свикнаха да заспиват сами. Това беше преди 15 години. Тогава нямаше теории за привързано родителство.
Виж целия пост
# 28
28 апр. 2008, 15:00 ч.
Аз не съм приспивала дете на ръце никога. От родилния дом- самостоятелно в стая. Нямам спомен и да са ревали много.
Виж целия пост
# 29
28 апр. 2008, 15:13 ч.
Не, никога не сьм я оставяла да реве. Зе мен това е отвратително. Вече се знае и от психолозите, че бебетата не се научават така да заспиват сами, а просто разбират, че няма кой им помогне за сьжаление. Представете си на стари години вие да имате нужда от помощ или просто от повече обич и да ви оставят така да се засинявате " с вьзпитателна цел". Абсолютни отживелици. 
Виж целия пост
Абсолютни отживелици. Препоръчани теми