Много искам да съм деликатна и да не злепоставям никого, особено като там има и деца, но понякога незнам как да реагирам, от вътре кипя, а от вън - мълча.
Всеки път, когато разберат(родата, описана по-горе), че ще ходим някъде - било с мъжа ми или с майка ми(много обичаме двете с нея да ходим на почивка), и веднага се предлагат да дойдат и те, или да ни пратят тяхното дете, без да се съобразяват, че това освен финансово натоварване , за което дума не обелват е и голям ангажимент, грижа, отговорност, внимание и не на последно място не е вече почивка , а грижа.
Баща ми, който никога не се грижи за никой, не си мърда пръста му е много лесно да говори и предлага и да се кара, че какво толкова ще ни натежи едикакво си, но той само лежи и наблюдава от страни, а майка и аз тичаме като коне. Говоря и за двете, защото и с двете ни постъпва така, независимо дали сме заедно или по отделно. Много пъти съм му говорила, но стената не отбира.
сърдят се дори, ако понечим да откажем и баща ми и сем. на брат ми.
Като имаме празник и ги каним, те решават че не им е удобно в този момент и предлагат да дойдат , когато се събираме с приятелите в заведение, без да се интересуват имаме ли възможност още хора в заведението да посрещнем, подходяща ли е компанията, която те не познават. Снаха ми е много нахална, брат ми не чак толкова, но баща ми в комбинация със снахата са дупе и гащи и става страшно, но ако работа трябва да се свърши снахата се изплъзва с фразата: "Що не го направиш ти?"А баща ми пък изобщо не ме пита, направо се разпорежда:Ще ме закараш еди къде си, ще направиш еди какво си, ще вземеш с теб племеницата еди къде си.... и т.н. повече да не ви отегчавам.
Мама ми се оплаква само на мен, че вече не издържа, че е уморена и не и се гледат деца по 10-20 дни и да тича след тях, но не смее да го каже нито пред баща ми , нито пред брат ми , щото я е страх, че ще се разсърдят и няма да минат при нея вече, ще я накажат с изолация, която тя не понася...