Mоите деца са си ми най-интересни. А вашите?

pasinet
Това за мен е пълна глупост. И ти си от едната крайност в другата - или децата са енергични, или флегматични. А флегматично и спокойно са съвсем различни неща. Спокойните деца по-скоро са уравновесени, но не са флегматични. Е, има достатъчно много деца, които са енергични, но не са като навити пружини постоянно. И повечето деца са точно такива. Много рядко някое дете не е пълно с енергия, защото им е заложено да са енергични. Чувала съм една приказка: "ако искаш да приложиш най-голямото мъчение на един възрастнен, затвори го в една стая с едно дете и го карай да повтаря всички движения, които прави детето".

Това не е обида, четете все пак, че има 4 вида темпераменти един от които е флегматичен.
Моя мъж е точно с такъв темперамент.
Няма уравновесени деца на такава възраст, децата са първични.Доста по късно човек се сдобива с това качество да бъде уравновесен.

ако искаш да приложиш най-голямото мъчение на един възрастнен, затвори го в една стая с едно дете и го карай да повтаря всички движения, които прави детето".
   Какво мъчение ще ми е ако детето по цял ден рисува, не разбрах. Само , ако е физически енергично, няма да мога да му повторя движенията.

 И точно затова, че са 4, ти незнайно защо пропускаш другите два - сангвиник и забравих кой беше другият (май меланхолик).

На 3 години вече не са чак толкова първични децата. Някои са доста уравновесени за възрастта си и обикновено за тях се казва, че са си надраснали възрастта.

За мъченитето сега ще ти кажа. Идеята е, че децата по природа са енергични и при нормални обстоятелства през повечето време са в движение. Затова и в детската градина занятията са доста кратички и повечето деца едва изтрайват да стоят 15 минути на столчетата си и на учителката й се налага на всеки 5 минути да сменя дейността. Много деца не стоят на едно място дори по време на хранене - стават, разхождат се и др. Ако дете на 3 години може да седне и да рисува самичко повече от 15 минути това вече е постижение.
Няма нужда сега да се заяждаме и да носим вода от 100 кладенеца и да доказваме какви са децата. Има си възрастови особености, които не могат да се пренебрегнат.

NikiFin, ако не желаеш повече да получаваш съвети и да коментират теб или децата ти, най-добре да помолиш модератор да заключи темата ти. И без това вече за всички е ясно, че темата беше пусната, за да оправдаеш себе си и родителските грешки, които допускаш. Тук се написаха много неща, които биха могли да ти бъдат полезни- коментари, помислени и написани добронамерено, с ясното съзнание, че всички грешим,  всички срещаме проблеми при възпитанието на децата, и понякога вътрешните ни източници на енергия и родителски контрол се изчерпват.

Но на мен лично, а смятам, че и на повечето на майки тук, ми омръзна да слушам твоите високопарни оправдания, превъзнасянето на собствените ти деца над другите, абсолютното ти нежелание да погледнеш и видиш проблема си и заяждането с останалите участници в обсъждането. Очевидно е, че ти се е насъбрало много, че си капнала от борбите с буйния Давид и отглеждането на близнаците; разбираемо е, че нямаш сили да провеждаш едно по-целенасочено възпитание, но само ако си признаеш всичко това, тогава има шанс да започнеш наново и някои неща да се подредят по друг начин.

Твоите представи за допустимо/недопустимо, опасно/безопасно, се отличават от общоприетите. За теб може би това е много чаровно и някакси оригинално, но последиците за възпитанието на децата ти и интегрирането им в обществото са непредвидими. Под предлог, че се стремиш да запазиш индивидуалността на сина си, ти поощряваш едно лъжливо самочувствие, едно нахално, егоистично, агресивно и разглезено поведение на дете, което не знае къде са границите на допустимото.
В частност, потресена съм, че афишираш шофирането с деца в скута си- съжалявам, но ако това за теб е безопасно, значи имаш сериозен психологически проблем.  Съзнаваш ли, че подлагаш живота на децата си на много сериозен риск???

Първата стъпка към решаването на проблема е осъзнаването му. Недей да търсиш оправдания в това колко са интересни, нестандартни и артистични са децата ти. Не се залъгвай, че като оставяш сина ти да си прави каквото иска, го възпитаваш като личност. Не бягай от родителската си отговорност! Потърси начини да намалиш напрежението, което явно ти създава отглеждането на три деца, за да бъдеш по-адекватна и последователна във възпитанието им. Ако искаш да продължаваш да живееш в заблуда, винаги ще намериш начини и оправдания, но ако действително те е грижа за това какви ще порастнат децата ти, какво място ще заемат сред останалите, и на какъв хал ти самата ще бъдеш след 10 години, вземи мерки още отсега.


 

Да 4 са темпераментите:
 холерик
сангвиник
 меланхолик
флегматик
Първите два може да се каже се отнасят за по енергичните, другите са за по "уравновесените".

Хубаво, да взема да питам нещо. Как би охарактеризирала дете, което в първи клас без проблем си седи спокойно на чина, изпълнява завачите от учителката, участва в  урока. И как друго дете, което също изпълнява задачите и участва в урока, но в един момент решава, че трябва да стане и да се разходи из стаята?

Хаха, хора, вие ме утепахте  Е как да не може да се шофира с бебе в скута бе, много е лесно. Тъкмо пред него има табло дето може да си човърка, да натиска клаксона, пуска мигачите,  давам му даже да сменя скоростите, много му е интересно, как може човек да лиши детето си от такова удоволствие  Сега сериозно ви казвам, някои от вас имат нужда от посещение при чичо доктор.
Angel_dust, че нямаш опит с непоседливи деца. В такъв случай избегни да даваш неизползваеми съвети с авторитета и самочувствието на експерт по темата. Дори се съмнявам и че си шофьор.
Radostina, и на теб ти личи, че нямаш опит с темпераментни деца. Поне се поинтересувай колко калории се изразходват при рисуване и тичане - разликата е в порядъци. Аз що нямам сила да си пусна прахосмукачката, но тук с часове мога да щракам (все едно си рисувам) и след това щракане се чувствам отпочинала и евентуално събрала енергия да пусна прахосмукачката. Ей, аман, начетох се на смехории в тази тема. 
Не знам към кой ти е въпроса за разхождащото се дете, ама то ми прилича на леко хиперактивно. Аз не знам някой нормален човек да става и да се разхожда в час, без значение дали си решил задачката или не. В училищна възраст децата вече са достаъчно големи за да си седят по местата цял час, колкото и енергия да имат, могат да я контролират. Който не може значи нещо не му е наред, демек е хиперактивен или нещо друго.
sweetkids_mama, не си губи повече времето да ми пишеш, не издържам да чета толкова много глупости накуп.

Чувството е взаимно.

Не е задължително да е хиперактивно. Много начални учители ще кажат, че имат опит с такива случки. Има деца, които са си напълно в норма, но не могат да привикнат веднага към дисциплината. Някои стават и се разхождат, други си играят нещо или си приказват. На всичко отгоре в детските градини не винаги режимът е ясно изразен и децата се чувстват свободни да проявяват такива самоинициативи.

Уф, много ме впечатли заглавието на темата. Много е идейно. Не искате ли да обърнем пак нещата и да си говорим в тази насока? Реално май за всеки съзнателно или не неговите деца са си най-интересни, нали?

напротив, там е работата, че  имам опит...но права си, темата ти ми досади и наистина няма да пиша повече в нея...
Истината е, че твоите деца не са чак толкова уникални, има много подобни на тях, но родителите им като че ли нямат чак такъв проблем с това...
Всъщност ти имаш повече проблем със себе си, а не с децата си....децата са си ти ок, трябва им само родител на място.

НикиФин, това е поредната ти тема, от която някой студент по психология ще почерпи идеи за курсова работа.
Това  и това  няма да ти решат проблемите. Застани в огледалото и ги срещни, престани настойчиво да се извиняваш с децата.

Не  е нужно да ми отговаряш. Можеш да ме сложиш в категорията на "неразбиращите те кукувици"...

Ей, темата беше за това: Моите деца са си ми най-интересни. А вашите?
Какви са тези спорове, какво е това чудо?!
Ясно е, че децата са различни и всяко е най и преди всички останали за неговите родители!

Права си, да, на всеки си е най-, ама няма право поради тази причина да квалифицира и обижда на другите гарджетата 

Точно така. Колкото и да си ги харесваме и за нас своите да са най-най-интересните в никакъв случай не трябва да подценяваме другите деца.