Mоите деца са си ми най-интересни. А вашите?

Пасинет, не знам дали е селско, ама е тъпо... пък въпросните ми познати са наистина готини и интелигентни хора. Просто според мен не си дават сметка какво точно правят, защото детето им е още малко - година и половина. Предполагам мислят, че сега на тази възраст всичко, което правят децата е сладко и смешно. То наистина е така, обаче не съвсем... поне аз мисля, че трябва много да внимаваме още от най-ранна детска възраст и да не позволяваме всичко.
Втози смисъл съм 100 процента съгласна с Радостина за оттеглянето на децата от място, в което ги налагат Аз постъпвам по същия начин. Първо не смятам, че трябва Никола да се учи на закона на джунглата - "Бият ли те - бий и ти - пък който е по-силен, той ще се оправи". От друга страна обаче не мисля, че трябва да оставя някой да шамари детето ми. И тъй като чужди деца не възпитавам, а пък за родителите им е късно - просто отиваме на друго място, където също има интересни работи. Това разбира се само в случаите, в които родителите стоят отстрани и не се намесват. Иначе нормално е децата да се скарват и поступват, но тогава ние трябва да сме сините каски

Ники, извинявай, не съм разбрала. Подведох се от това:

fussi, наивно е да се мисли, че децата са произведение на родителите си. Нормално не са и не би трябвало да са. Друг е въпросът, че и такива има,, загубили индивидуалността си не знаещи кои са защото мамите квачки са все над главите им. Освен това не мислч, че само родителите на кротки деца роботчета имат право да се радват на децата си. Нормално е всеки родител да се радва на детето си.

NikiFin,не съм казала, че детето ти е досадно и безинтересно, моля,моля  
Нито че си лоша майка,нито давам квалификации кое е грозно и отчаяно...
Както писа и Радостина,всички са добронамерени към теб.Може би трябва да препрочетеш темата и да се замислиш:аджеба,защо всички тези хора ми казват това и онова...Не може да седиш спокойно отстрани и да се подхилкваш,като по този начин самата ти даваш одобрението си за постъпките на детето и го поощряваш,а после да казваш: той е буен,хиперактивен,прави това и това.Детето ти е като всички др.деца-всички тичат,вилнеят,правят бели.Въпроса е да поставиш някакви граници,които то да спазва.И това не става от един път разбира се,а с много търпение,известна строгост, твърдост,сериозност и неотстъпчивост от страна на родителя.
 

значи - майките са квачки, а кротките деца - роботчета...
а вашето семейство сте най-пърфектни.....

И да децата до голяма степен са "произведение" на родителите си, което не значи лирса на индивидуалност....

 
 
 
- "мами  квачки"
- "кротки деца роботчета"
Естествено е да се радваш на детето си,пък те квачките едва ли и разбират с кокошия си мозък на какво точно се радват
 
 
 

  Разбира се, че децата не са произведения на родителите си. Аз го знам твърде добре - синът ми е осиновен, така че най-малкото  не е мое биологично произведение. Да кажа на сина ми, че не е хубаво да бие, хапе и дращи другите деца е не означава да го лиша от индивидуалността му. Да го спирам, когато се тръшка и прави истерии (защото Никола е точно в такъв период) не означава, че стоя като квачка над главата му. Най-малкото другите деца не бягат като го видят и предполагам не мислят "Аааа ето го онова истеричното, беж в обратната посока". Напротив той е обичан и добре приет. За мен това е едно от нещата, които са важни.

Всъщност най-важното е детето ми да е спокойно, щастливо и да се чувства добре в кожата си. Мисля, че човека е социално животно и се чувства добре, когато групата го приема добре, а това означава известно съобразяване с останалите. Никой не говори за постоянен конформизъм или нагаждачество. Но е добреда покажем на децата си  разликата между това да бъдеш индивидуалист и просто невъзпитан.

А има и още нещо - когато учим детето да се съобразява с останалите, един ден, то ще се съобрази и с нас и с нашите чувства. Ако не го направим един ден детето ни ще се отнесе с нас точно така, както ние сме го учили да се държи с приятелчетата му. И е много възможно един ден бая да ни заболи...

NikiFin, приличаш ми на котка, която се е наежила и съска и хъкака срещу всеки, който пусне мнение в темата ти 
Какво според теб означава, че всички не са разбрали точно за какво говориш, а ти обясняваш ли обясняваш... Сама си се вкарваш в разни филми и сама си си виновна за това, че не можеш да се справиш с децата си. Точно с такова впечатление оставам и от тази, и от другите ти теми, които си пускала за Давид. А това, че го кичиш с разни титли като злояд и хиперактивен е много грешно според мен.

Fussi, погрешно разсъждаваш и ще ти дам пример за да ти го докажа. Как тогава, като децата са произведение на родителите си, една и съща майка си отглежда 2 съвсем различни деца, ама съвсем различно държащи се в общество, едното много проблемно, а другото кротко та кротко. Да не искаш да ми кажеш, че това просто е бил гениалния план на майката да си докаже че може да призведе различни деца  Пълни глупости говориш, моля те не се излагай. Познавам купчина примери за такива семейства - аз и сестра ми много ярък пример, бавачката ми за която вече споменах и т.н.
Янечек, не знаех, че злояд е титла  И хиперактивен също. Мислех, че е диагноза. Пък и не знаех, че Давид има такава. Кой и кога му я сложи? Единствено съм казала, че се боя да не би да е. И ти ме питаш, кое съм обяснила и не си разбрала. Ама ти нищичко не си разбрала. Че на всичкото отгоре и котки ти се привиждат. То човек като се скапе да обяснява едно и също елементарно нещо и другите да не го разбират нищо чудно и на нажена котка да заприлича. Въпреки че не ми се струва, че съм стигнала чак до там.
А за квачките, мисля че е очевидно, че сравнявам поведението на такива майки с това на квачките, а не че съм ги превърнала в квачки с перушина и т.н квачкенски атрибути 

NikiFin ,ние отглеждаме 2 различни,коренно,деца по много сходни ГОЛЕМИ правила (не се бием,не се обиждаме,спазваме режим и пр); детайлите са дете-зависими (син ни не понася високи шумове,сестра му мре да се дере-посрещаме нуждите според детето). Абсолютно съм съгласна с Фуси че децата ни следят за всяка реакция,учат се от всеки наш жест,а ако детето е здраво -да,наш продукт е,в много голям процент. Та е добре да мислим какво дробим всеки миг,защото за мен доводи като "ми такъв си е,бие се" или "ми не обича да седи в столчето за кола и затова се вози в скута ми(1.6г дете)" са демонстративни за не-особено-качествено родителстване.

anette1104, личният ми опит сочи друго, съжалявам. Ясно е, че се прихващат маниери, начин на говорене от родителите, никой не спори за това. Квото и да е детето ти, ако го научиш и му създадеш навик да яде с нож и вилица то ще го прави. Но в случая става въпрос за други неща, които ти идват от вътре и са ти заложени по природа. Примерно това, да правиш магарии е нещо, което си идва от вътре. Да си пълен с енергия и съответно да ти се налага да я изразходиш, резултат от което е да не можеш да седиш дълго на едно място също си ти идва от вътре. Да експериментираш, да се заяждаш и много много други неща идват от природата, а не от възпитанието. Едно дете колкото и да е възпитано, то просто не може да ги контролира тези неща. Има разбира се деца, наречени кротки, които  не са толкова темпераментни, по-непретенциозни, копиращи, податливи на обработка, старателни и т.н. Тези деца по-лесно се контролират и не се стига до ексцесии. Но има и от другите, които просто не могат. Нито са с диагноза нито нищо - просто са си башка. За побойниците - не вярвам някоя от тук пишещите да си учи детето да се бие или да го поощрява като го прави. Всяка ще се намеси ако детето и бие или го бият. За седенето в столче в колата положението е сложно, защото аз поне не мога да шофирам, като ми се пищи на главата. На малко дете или бебе как да обясниш да не пищи. И да го набиеш ако е бебе хептем ще се разпищи. А не може да го оставиш да си пищи, защото става опасен за живота на всички в колата. Да не говорим, че ще им проглуши ушите. Аз съм с 3 деца на задната седалка. Ева като реве и дъни ушите на всичките. Давид си запушва ушите и я бие, а Теди откача бавно и сигурно. Нездравословно е. В такива случаи, в името на всеобщото благо се налага да пренебрегнеш възпитателните си методи временно и да вземеш детето в скута си. Не виждам при това положение как ще научиш едно бебе да не реве като го оставяш да реве и не му обръщаш внимание, защото е невъзможно. Давид беше така и ни побъркваше. Вземах го понякога. Така правя и с Ева, защото се налага да се пътува чат пат. Единственото, което според мен може да се направи е да се чака детето да израсте този период. Освен ако ти нямаш някоя друга гениална идея - ако да моля те сподели я, току виж си потвърдила думите си, че си по-качествен родител от такивата като мен.

Ааа, не, това за "Едно дете колкото и да е възпитано, то просто не може да ги контролира тези неща. Има разбира се деца, наречени кротки, които  не са толкова темпераментни, по-непретенциозни, копиращи, податливи на обработка, старателни и т.н. Тези деца по-лесно се контролират и не се стига до ексцесии. Но има и от другите, които просто не могат. Нито са с диагноза нито нищо - просто са си башка." вече наистина ми идва много. Бях решила повече да не пиша в тази тема, но тези твои думи ме засегнаха.

Кротко дете не означава НЕтемпераментно, НЕпретенциозно, копиращо и податливо на обработка. Да, та се старателни. Не, не се контролират лесно, нищо че не се стига до ексцесии. Едно кротко дете не е будала r може да отстоява позицията си без да обръща всичко наопаки или да изпада в истерия. Разликата  е в това, че те са се научили по-лесно и по-бързо да контролират изразяването на емоциите си и да се държат подходящо според ситуацията. Да, възможно е да са старателни. Това е нещо, което не е само до характер, а до възпитание и детето се научава да го прави. Как си стигнала до извода, че имането на енергия и нуждата от изразходването й може да се изразява само в нестояне на едно място и постоянно движение? Много майки ще ти разкажат за това как децата успяват да си изразходват енергията на двора, в парка или занимавайки се с някаква мисловна дейност. Способността на детето да се концентрира и да работи по една рисунка или да подрежда по някакъв начин играчките си също е изразходване на енергия. Така както го описваш излиза, че кротките деца стоят или лежат и гледат тъпо или в тавана. А имащото енергия за изразходване постоянно търчи напред-назад, крещи или нещо друго.
Твоите думи не се отнасят до това дали най-много са ни интересни нашите деца, а до нещо много по-сериозно. Постовете ти са вече от такъв тип и с такова съдържавие, че се налага изводът, че кротките деца са едва ли не безлични и безинтересни, а изпадащите в истерия и несъобразяващите се с нищо и никого са страшно интересни. Ще имаш много здраве от мен! Вече премина всякакви граници! Вече приемам думите ти като обида към моите деца, защото са от кротките и разбраните. Но явно в твоите очи са неинтересни. Още малко ще трябва и да се чувствам виновна и да се извинявам, че са ми се паднали точно моите деца и че не ми създават особени проблеми в ежедневието. Но мога да ти кажа, че те също искат големи грижи, защото ги виждам, че могат, имат талант и търпение и ако ние с баща им не им дадем възможност да развиват способностите си ще похабим всичко, което Господ им е дал. Това също изисква организация, пари и търпение от наша страна. Покрай тях ние почти нямаме личен живот и не можем да отидем никъде за една събота и неделя, защото децата имат репетиция тогава. А през седмицата моите (и не само моите) деца всъщност работят по 8 часа на ден само за да си научат и да си поемат извънкласните занятия. Ако за теб това е гледане на кефа и пиене на кафе по цял ден, много грешиш.

Това пък за столчетата хептен не съм съгласна...
И как точно го взимаш в скута си докато шофираш?
Тук вече не става въпрос само за възпитание, но и за живота на децата и по-точно, вадейки я от столчето да не реве, подлагаш на риск живота й...
като реве и не може да караш, спираш и почивате 30 мин., а не гушкаш детето в себе си по време на път...
И в това съм абсолютно категорична....

Хубавото в  положението с Давид е, че поне скоро ще навърши 3 и периода на "ужасната втора година" ще приключи....

NikiFin,нямам гениални идеи,нито съм казала нещо за това колко качествен родител съм. Дано намериш отговорите си,но не би навредило ако не е за сметка на неуважителни ответи към четящите и пишещи тук.

Как си стигнала до извода, че имането на енергия и нуждата от изразходването й може да се изразява само в нестояне на едно място и постоянно движение? Много майки ще ти разкажат за това как децата успяват да си изразходват енергията на двора, в парка или занимавайки се с някаква мисловна дейност. Способността на детето да се концентрира и да работи по една рисунка или да подрежда по някакъв начин играчките си също е изразходване на енергия.

Енергичните деца са точно тези, които имат нужда да са в постоянно движение. Има и флегматични такива, които като се разходят за 1 час и лягат да спят. Или само рисуват или обичат да играят на компютъра. Те не са тъпи, а просто не са физически енергични, и не защото така са възпитани, а защото темперамента им е такъв. Това не е някакъв +, нито обратното е +., просто децата са различни, и това няма нищо общо с възпитанието. И не винаги, това че едно дете седи на едно място означава, че много слуша или пък е умно, някои са си такива, нямат нужда от движение, заниманията им са спокойни. Моя приятелка се оплаква от дъщеря си, че не иска нищо друго да прави освен да рисува, нито на разходка, нито иска да кара колело, такива работи.Не е от възпитанието, ето майката иска примерно да и създаде навици да обича спорта като момиче, защото самата тя с такава натура, но явно дъщерята не е.Върви си такава по пълничка и не я влече. Това в никакъв случай не може да се нарече енергично дете. Това е флегматично и спокойно.Различен темперамент.Това е.

E, чак пък флегматично.
Айде стига ги лепяхте тези епитети....