Разбира се, момиченцата имат също своите специфични потребности, но аз като майка на две момченца отварям тази тема със специален акцент - момчетата.
Извън прочетеното, някои мои наблюдения от личната ми родителска практика напоследък ме объркват, задавам си въпроси за които не съм сигурна, че имам правилен отговор..За това искам да споделя тук и да прочета мненията ви.
...Винаги съм имала твърдата убеденост, че това от което най-много се нуждаят децата е безусловна любов. Също така и вярвам, че правилното е тя да не се крие, да не бъде спотаена, скришна, тайна от децата / а не както казваше баба ми - дете се целува само докато спи/. А да се показва в цялата и сила непрестанно, така че за децата да няма и миг съмнение, че са обичани. И за това е без значение полът на детето.
Съвсем случайно преди няколко дни една позната вметна в разговор, че спрямо момчетата трябва да бъдем по-твърди. Да не ги гушкаме и "лигавим", защото това ще им навреди в переспектива. Обратното е за момиченцата - с оглед природата им да даряват любов, да излъчват нежност, е допустимо да бъдат възпитавани и посредством повече ласки, като това не поражда опасност да ги превърне в типажи с нежелани характеристики.
Зная, че мнозина от вас ще кажат, че това са отживелици и ще се съгласят и с моите разсъждения, че любовта не дели по пол.
Но нещо ме кара да се замисля...Дали в тези остарели порядки и разбирания няма някаква истина? Все пак това е опита на поколенията, чието най-голямо достойнство е изпитанието на времето през което е преминал.
Как мислите - кой е начина малките ни момчета да израстнат като уверени, сериозни, отговорни и силни мъже? Кое е нещото, което ще им помогне по пътя към правилното им формиране? И има ли нещо по-различно като потребност при тях, която да отличава правилното им възпитанието от това на момиченцата?
Ще ми бъде интересно и полезно да прочета вашите разсъждения и споделен опит по темата.