Ходите ли с мерак на работа?

  • 3 648
  • 64
Аз не.Всяка сутрин ставам с някаква досада и отегчение.
Работата ми е свързана с много хора и повярвайте ми нагледала съм се на всякакви индивиди-
изнервени,нагли и невъзпитани и направо понякога се усещам,че започвам да се държа като тях.
Е не винаги е така ,има и хубави моменти ,но напоследък май се замислям да напускам нещо.
Но  не събирам кураж,тъй като нашият град не предлага много възможности за избор. ooooh!
Та при вас как е ?
Виж целия пост
# 1
Да, с голям мерак.
Виж целия пост
# 2
Да, винаги съм ходила с желание, харесвам си работата и още изпитвам удоволствие да я върша. Даже понякога, когато правя нещо и усещам, че ми е кеф, се чудя дали съм наред?!?!
Имало е моменти на предишната, а и на тази ми работа, когато хич не ми се е ходело, но това е било свързано с трети лица-дразнители и винаги съм знаела, че е въпрос на време да го преодолея.
От 26 април съм вкъщи и вече нямам търпение да стане утре, за да ида на работа.
И повярвайте ми - не съм работохоличка, просто си харесвам работата и повечето колеги.
Виж целия пост
# 3
В повечето дни да!
Виж целия пост
# 4
Ох, никак даже!  Tired Като знам сутрин, че отивам нататък, чак ми се реве. С въже трябва да ме теглят. И то не защото ме мързи, а защото обстановката в офиса е непоносима и се чувствам тотално смазана психически. Много е лошо да обичаш работата си, а да ненавиждаш работното си място. Даже от известно време си мисля да напусна ...
Виж целия пост
# 5
О, да, винаги съм ходила с желание на работа - интересна, динамична, срещи с нови хори, разнообразна. И сега, когато съм в майчинство, още повече ми се ходи на работа.
Виж целия пост
# 6
Обожавам работата си - влюбена съм в нещата, които правя. Сутрин се събуждам преди часовника, почивните дни ми е скучно, аз дишам с тази работа - това беше мечтата ми и 12 г. влагах неимоверни усилия в нея. Невероятно е усещането да работиш нещо, което обожаваш. Работата ми е моят втори дом, а колегите ми - моето второ семейство. Колкото повече неща имам за вършене, толкова повече желание имам да се справя...
Работата ми е свързана с много хора, с контакти, с връзки с чужбина, срещи, официални вечери, международни семинари, преговори и т.н.
Щом не се чувстваш добре, не се замисляй, а търси това, което ще те кара да се усещаш "на мястото си".
Виж целия пост
# 7
Харесвам си работата и колегите ми са разбрани, но в дни,в които имам адски много работа не искам да ходя и ми се реве!
Виж целия пост
# 8
Да, с много мерак!!!!  Wink Работата ми е интересна, а колегите са много готини!!!!  Peace
Виж целия пост
# 9
Е с мерак не точно (мерака го свързвам с други моменти), но ми е приятно и интересно да.
Виж целия пост
# 10
С нежелание отивам всеки път.Харесвам си работата много,но фирмата,в която работя я МРАЗЯ.И вече се оглеждам за друго.Иначе има вероятност да вляза в санаториум да си лекувам нервите.
Виж целия пост
# 11
Бях пуснала същата тема.
Виж целия пост
# 12
Обичам си работата, интересно ми е още въпреки, че вече 7 години това работя. Пътувам доста, а и при нас нещата всяка година са различни. Харесвам и колегите си - е не всички, но пък достатъчно. Не харесвам началника си hahaha ама...Да, с кеф идвам на работа.
Виж целия пост
# 13
Не. А пътя до работа и обратно още повече го недолюбвам!
Виж целия пост
# 14
От една страна я харесвам,поради нерегламентираното работно време,но пък от друга навестявам 1200-1300 абоната за месец и няма угодия...Хората са изнервени и някой правят такива скандали,че гледат май да им обереш скапаното настроение ooooh!Не я харесвам ей заради това...Единствено нещо което ме спира и заради което не съм напуснала все още е свободното време с което разполагам,но пък за сметка на това нервите ми се разбиха за тия години...
Виж целия пост
# 15
всеки ден е различен, но като цяло с желание ...
Виж целия пост
# 16
Много е лошо да обичаш работата си, а да ненавиждаш работното си място. Даже от известно време си мисля да напусна ...
и аз - така.но като във вица "аз ги лъжа, че работя - те ме лъжат, че ми плащат Laughing"
/това, българите сме опасни, бе!/
не ми се напуска, но ....май натам вървят нещата......
Виж целия пост
# 17
Аз сега съм в майчинство, но преди понякога ходех с желание, друг път въобще не ми се тръгваше. Всичко зависеше от това колко умора и нерви са ми се натрупали.
Виж целия пост
# 18
Честно казано вече искам да си почивам у дома няколко години,ако ме разбирате какво искам да кажа. Crazy
Единствена жена съм във фирмата и това изобщо не ми допада.Не мога да споделя с никого нищо,и всички ме изнервят.Бях в болнични три месеца и изобщо не ми се връщаше да работя ,но уви няма как.Отделно пътя до работа е много и ужасно натоварен,губя по два часа дневно само в път. Tired
Виж целия пост
# 19
Ох, никак даже!  Tired Като знам сутрин, че отивам нататък, чак ми се реве. С въже трябва да ме теглят. И то не защото ме мързи, а защото обстановката в офиса е непоносима и се чувствам тотално смазана психически. Много е лошо да обичаш работата си, а да ненавиждаш работното си място. Даже от известно време си мисля да напусна ...
Това е ситуацията в която съм и аз Sad((
Виж целия пост
# 20
ходя на работа с огромно удоволствие и желание! работя с деца и обожавам това, което правя!
Виж целия пост
# 21
Обичам работата си, макар че е много напрегната. Направо съм пристрастена към нея.
Виж целия пост
# 22
Да ходя с мерак на работа, като се има впредвит че си работя за нашата фирма.
Виж целия пост
# 23
Не работя в точният смисъл на думата "работа", така че да - правя го с кеф.
Виж целия пост
# 24
Да ходя с желание, харесвам си работата
Виж целия пост
# 25
вече не с чак такова желание  Tired
Виж целия пост
# 26
Да, сега да. Но не винаги е било така. Но чак сега разбрах, че преди е било погрешно  bowuu
Виж целия пост
# 27
О, да, винаги съм ходила с желание на работа - интересна, динамична, срещи с нови хори, разнообразна. И сега, когато съм в майчинство, още повече ми се ходи на работа.
това все едно аз съм го писала.
Виж целия пост
# 28
Аз си харесвам работата и в повечето случаи ходя с желание. Когато обаче шефа не ме е дооценил и се чувствам потиснато и тогава имам моменти, когато не ми се тръгва даже. Но бързо ми минава. Първо работата ми е средно натоварена, чувствам се добре, много се радвам когато правя нещо смислено и допринасям с някоя идея или проект. Второ- обичам колегите си... Разбираме се много, помагаме си, подкрепяме се.. Е, от време на време се поскарваме, разменяме си по някоя жлъчна дума, разочароваме се, но като цяло бързо ни минава и сме много сплотени и задружни...
Голям кеф е сутрин да се съберем на мансардата да пием по едно кафе и да пафнем по някоя цигарка; да се заредим позитивно за работния процес.
Обядите ни също са разкошни. Имаме си правило- на масата не се говори за работа! Много е весело, по време на обяд разпускаме от напрежението Laughing
Така, че смея да кажа, че ходя на работа с желание.
Виж целия пост
# 29
Не .Като теб се чувствам Tired
Виж целия пост
# 30
Много обичам работата си и ходя с желание на работа. Е, има моменти, в които ми писва, ама като цяло съм много доволна от това, което върша.
Виж целия пост
# 31
Не! Категорично - не!
Работя с много хора - изнервени , недоволни , изискващи. Нямам време нито за кафе, нито за тоалетна. Още от вратата ме грабва въртележката и като си тръгвам съм готова да застрелям всеки, който ми каже и думичка накриво ( стига да можех )  Rolling Eyes
 Колектива се раздира от интриги, злословят един срещу друг, а аз предпочитам да си мълча - за да не влизам в конфликт, но вече много започнах да се товаря . Трябва да напусна ,защото съм пред алтернативата да започна антидепресанти .
 
Виж целия пост
# 32
Работя това, което искам и винаги съм искала ( откакто се осъзнах  Wink)

Харесва ми напрежението при работата с хора, въртележката, минутите, които успям да си открадна и да свърша нещо по-старетгическо от ежедневните ала-бала-ници.........

Абе, кефя си се на работата....(ама аз по принцип съм си ентусиаст, с каквото и да се захвана....... Peace)
Виж целия пост
# 33
Понякога.  Simple Smile
Виж целия пост
# 34
Радвам се, че отивам с желание на работа.
Виж целия пост
# 35
Харесвах си предишната работа. Имах много идеи и желание за реализация. Но за съжаление много обстоятелства ми пречеха да се чувствам добре. Смених си работата, сега ходя с желание, макар да не ми е призвание. Все още ми липсват някои неща, но плюсовете са повече.
Виж целия пост
# 36
Според зависи от настроението ми. В началото ми беше много трудно, докато се аклиматизирам и свикна със самата работа и с колегите. По-скоро ми е приятно, но не припадам от удоволствие.
Виж целия пост
# 37
Вече ДА.
Бях в една фирма 10-ина години, но си доведоха домочадието и стана една шуробаджанащина, не е истина. После за 2 години смених 2-3 места докато попадна някъде, където може с удоволствие да се ходи. Не че всичко е о'к, но то и не е възможно когато са много хора. Навсякъде има некомпетентни и такива, чието самочувствие се гради на някаква имагинерна представа за самите тях, но се научих да игнорирам дразнителите и да гледам позитивно на нещата. Доволна съм. Аз се чувствам най-добре когато съм затрупана с проекти и оценена от хората на чието мнение държа.
Виж целия пост
# 38
Ами до скоро ходих с желание на работа,но откакто един колега взе да се прави на по-голям и от шефовете,просто не ми се идва.Лошото е,че те му имат вяра и незнаят точно какво е положението,а ако ние се обадим,ще излезе"опитват се да го натопят".За сега нямам идея как да се справя с това положение.Разговор с него е равно,на това да си говориш със стената.
Изобщо,атмосферата не е приятна.Командване,контролиране, и отвреме-навреме доноснечене от негова страна.Лошото е,че засега не ми се сменя фирмата-шефовете са много разбрани и приятни хора,но ако това продължава................,ще мисля и в тази насока.
Виж целия пост
# 39
Не! Категорично - не!
Работя с много хора - изнервени , недоволни , изискващи. Нямам време нито за кафе, нито за тоалетна. Още от вратата ме грабва въртележката и като си тръгвам съм готова да застрелям всеки, който ми каже и думичка накриво ( стига да можех )  Rolling Eyes
 Колектива се раздира от интриги, злословят един срещу друг, а аз предпочитам да си мълча - за да не влизам в конфликт, но вече много започнах да се товаря . Трябва да напусна ,защото съм пред алтернативата да започна антидепресанти .
 
Сълзичке,да не си ми колежка нещо Whistling
Все едно описваш моето работно място #Crazy
Виж целия пост
# 40
Не!
И аз работя в зверилник. Аман от самозабравили се колеги и шефове, които се мислят за полубогове.   Close
Нямам 2 мин нито за обяд, нито за кафе, нито за личен разговор по никакъв повод.  Close
Планирам (надявам се успешно!) скорошна раздяла със "скъпата" ми фирма.
Виж целия пост
# 41
Все още. Но понамаля....
Виж целия пост
# 42
Гледам наи-прекрасното бебе на света,така че нямам търпение да отида на работа...
Виж целия пост
# 43
Ами трудна работа. Май не, имам нужда от промяна!  newsm78
Виж целия пост
# 44
Харесвах работата си и то  много, фирмата беше  newsm10, но заради един некадърен пряк началник се прибирах всяка вечер  Twisted Evil!Стигнах дотам , че почти всяка вечер се налагаше да вземам "успокоителни" излезна ми и алергия и им казах баста  Stuck Out Tongue Winking Eye !
Виж целия пост
# 45
Самата работа не я харесвам,харесва ми това,че излизам от къщи,че се общувам с други хора,че се разтоварвам от мъжа ми и децата(предвид 3 години седяне в къщи Rolling Eyes)
Виж целия пост
# 46
Много харесвам работата си  Peace
Може би защото съм съсобственик Blush

Но стресът идва много - понякога наистина много  Tired
проблемът е обаче в нас - още сме начинаещи и колкото и да се опитваш да си врял и кипял, понякога не става.
А и инвестициите които ще продължаваме да правим поне още 5-6 години ни правят доста по-бедни от обикновен служител.
За мен май откриха графата - беден много беден шеф  ooooh!
Виж целия пост
# 47
В момента , не .... просто не ходя на работа  Peace
Преди, когато нещо ми е било "не на кеф" в нещата там съм гледала да съсредоточа вниманието си в мисли за датата и величината на сумата, която ще получа като възнаграждение ....
Ако въпросната сума не провокира позитивно настроение  .... мисля за нова работа  Wink Sunglasses
Звучи малко цинично, та да допълня  ....
Ако смятам, че въпреки сумата работатата ми носи прекалено негативи, повече от тези които бих имала на друга такава при същата сума ..... отново мисля за нова  Peace
Виж целия пост
# 48
Мога да се изсмея на този въпрос. Confused
Не, не ходя с мерак. Мразя я от дън душа.
Друго обаче няма за хора с езици.
Или ще е тая простотия, или секретарка, за което вече ми казаха, че не ставам.
Или преводач, с което ще умра от глад, а по цял ден ще се дзверя в букви Rolling Eyes
Иска ми се да съм учител, но мъжът ми не е стигнал финансовото ниво, при което аз да мога да си позволя да работя за 300 лв. Rolling Eyes
Виж целия пост
# 49
С мерак не ходя  от известно време,  а отначало ходех.Но не е заради работата или заради колеги.Обичам си я.Даже шефовете са ме записали на някакви семинари  за повишаване на квалификацията, което означава повишение.Просто не виждам смисъл в това ходене на работа.Даже и с повишението парите пак няма да ми стигат, покрай тези заеми за къщата.Мъжа ми все  не си намира  работа да му пасва / не , че работа  за него няма- има/, но...Иска да е за много пари, ама ние междувременно  сме на път да станем клошари ConfusedНаправо  вече ми  писна.А работата ми е хубава.
Виж целия пост
# 50
Даже с голям мерак! Simple Smile
Когато има повече от 2-3 дни почивни, започвам да нервнича вкъщи и да сънувам работата си!
Добре, че родих, че да започна и аз да се прибирам навреме от работа!
Виж целия пост
# 51
Не, не ходя с мерак на работа. Работата ми е спокойна , шефката е готина, нямам други колеги, съответно няма сплетни и клюки. НО! Заплатата ми е крайно недостатъчна и това естествено ме изнервя, до момента, до който парите ни стигаха, нямаше проблем, но от няколко месеца насам нещата коренно се промениха. Не съм свикнала да живея кой знае колко нашироко, но пък и не съм свикнала по този начин едва да свързваме двата края до следващата заплата. Затова мислим за емиграция в чужбина, тук оправия няма. Не ме интересува толкова какво ще работя, интересува ме какво ще получавам срещу това и, ако то ми е достатъчно, за да живея нормално, ще ходя с желание на работа  Peace
Виж целия пост
# 52
... Не ме интересува толкова какво ще работя, интересува ме какво ще получавам срещу това и, ако то ми е достатъчно, за да живея нормално, ще ходя с желание на работа  Peace
Права си! Понякога се чудя на себе си - що за неблагодарно животно съм ?! Поне имам работа, че и добре платена ... Нямам право да се оплаквам!
 Просто, явно, понякога много ми писва и стресът ми идва в повече...., но без работата щеше да ми е по-зле.
 Само да нямаше интриги ....., но..
Виж целия пост
# 53
Много рядко се случва да тръгна подтисната за работа. Харесвам си и работата, и колегите Peace
Виж целия пост
# 54
ходя с отвращение на работа
с колежката сме в студена война, не си говорим въобще
дразни ме адски много и за най-малкото нещо е в състояние да ми вдигне кръвното и то за стотни от секундата
преди да дойда в тази фирма съм работила с къде-къде по-интелигентни и способни хора,
но тази г-жа смята,че е незаменима и че фирмата има работа благодарение на нея
а и не само тя - май половината ми колеги са така
ох, добре, че ми дадоха болнични, че въобще не се издържаше вече
Виж целия пост
# 55
Преди да излезна в майчинство ходих на работа с удоволствие почти всеки ден.Работих със страхотен колектив.
Виж целия пост
# 56
Да, дори понякога си мисля че съм работохоличка. Нямя да описвам симптомите, споменати са тук-там Peace
Виж целия пост
# 57
напоследък нещо - не, вече 7 години съм на нея, преди влагах доста енергия, емоции, но напоследък се чувствам изморена, не ми се работи, ходя - не с мерак, чакам отпуската, че да релаксирам малко  Sunglasses.
Виж целия пост
# 58
Не!
И аз работя в зверилник. Аман от самозабравили се колеги и шефове, които се мислят за полубогове.   Close
Нямам 2 мин нито за обяд, нито за кафе, нито за личен разговор по никакъв повод.  Close
Планирам (надявам се успешно!) скорошна раздяла със "скъпата" ми фирма.

във връзка с това утре ще сложа един правилник за вътрешния трудов ред, нещо от рода, че ако видиш колега, който се е подпрял на брадичката си и хърка - лекичко да го загънеш и да излезеш от стаята за да не му пречиш да си почине  Laughing.
Виж целия пост
# 59
Блазе ви, аз имам обратното на мерак.. Искам да съм работохоличка, ама няма..
Виж целия пост
# 60
Понякога работата ми доставя огромно удоволствие, друг път въобще не искам и да стъпя там.
Но в момента, в които най-много се кефех на предишната си работата, се ядосах и напуснах.
Е, не че сега на новото място няма нерви.
Виж целия пост
# 61
Чак с мерак - не може да се каже, но е поносимо.
Виж целия пост
# 62
С огромен мерак ходя на работа. Не съм чела отговорите преди мен, но сигурно съм една от малкото кукундрели, които предпочитат да са на работа, вместо да си останат вкъщи.
Виж целия пост
# 63
Харесвам работата си и ходя с желание, работя на смени и по този начин избягвам безумния трафик. Работата изисква концентрация и съм в самостоятелна стая, далеч от основния офис на фирмата и далеч от колегите. Единствено не мога да си взимам болничен когато малкия е болен, но той пък си има татко и баби и винаги се комбинираме.
Виж целия пост
# 64
.... в самостоятелна стая, далеч от основния офис на фирмата и далеч от колегите.....
Peace Tака бих работила 100 години! Е, не искам да съм изолирана от колегите, но малко отдалечаване няма да ми е излишно. Сега работим г*з до г*з и ... вече ми идва да крещя  smile3514. Когато говоря по личният си телефон и не мога да се отдалеча от работното място , просто физически усещам как всички наострят уши и слухтят като свраки  newsm78
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия