ICE_89, поздравления за бала, ако това на снимката си ти, значи си била прекрасна на бала. Прегръщам те и ти желая много щастие и успехи. Сигурна съм че майка ти би се гордяла с теб! 
Виж целия пост
За хора преживели загуба на родител
- Публикувана: 10 май 2008, 15:12 ч.
- Последно мнение: 6 март 2013, 18:48 ч.
# 15
31 май 2008, 16:58 ч.
# 16
31 май 2008, 17:23 ч.
Айси, успех на матурата утре! Дано подсказват и помагат квесторите и всичко да е наред.
Виж целия пост
# 17
31 май 2008, 19:59 ч.
Linkata Благодаря за пожеланията
Aisha Мерси,дано да е лесна темата
и да може си подсказваме,че почти целият клас сме в една и съща стая, успех и на дъщеря ти
Виж целия пост
Aisha Мерси,дано да е лесна темата
и да може си подсказваме,че почти целият клас сме в една и съща стая, успех и на дъщеря ти
# 18
31 май 2008, 23:46 ч.
Моята баща почина,когато бях на 16 . Никога не е спирал да ми липсва. Преди около месец изживях няколко много трудни дни. Непрекьснато мислех за него, гледах снимките,плаках по цели нощи. Когато мисля за него се поставям в ситуации как би реагирал,какво би ми казал . Мисля,че никога не ми е липсвал повече. Липсваше ми и на бала ,и на сватбата и след раждането,за което толкова исках да му разкажа и на пьрвия рожден ден на сина ми. Сьс сьпруга ми си приличат страшно много като характери. Трудни и сложни мьже са. Но аз бях момичето на татко, аз бях неговата мечта,гордост,най-голяма обич. Има няколко книги ,в които е писано за него,в тях той разказва за мен. И аз разказвам на сина си за него,нищо,че няма да го познава. Баща ми си замина ,когато имах най-голяма нужда от него,в тинейджьрски години,когато се лутах между любов,купони,марихуана,алкохол и т.н След неговата смьрт направих още по-големи гафове. Изпадах в странни сьтояния. Често го сьнувам,че е вьзкрьснал като Бог. Майка ми не сьумя да ме успокои,тьй като бяха отдавна разведени.
Каквото и да ти кажем знай,че болката си остава. Не е вярно,че времето лекува.
Няма справяне с тези неща. Просто се нагаждаш. Сьжелявам за загубата ти. Мисли за майка си и я обичай.
Виж целия пост
Каквото и да ти кажем знай,че болката си остава. Не е вярно,че времето лекува.
Няма справяне с тези неща. Просто се нагаждаш. Сьжелявам за загубата ти. Мисли за майка си и я обичай.
# 20
11 юни 2008, 16:45 ч.
Майка ми почина внезапно преди 10 месеца. Не мога да спра да мисля и скърбя за нея. Оттогава плача с глас всеки ден. Дори сега е по-страшно отколкото в началото. Не мога да се отърва от усещането, че и аз имам някаква вина за това. Че не направих нищо, за да облекча живота и. Да и помагам повече, да и спестявам своите тъги и разочарования. Да съм активен, лъчезарен3 човек. И аз като теб издирвам всякаква информация, за хора преживели подобни емоции. Някак, за да се уверя, че всички рано или късно трябва да преминем през тази болка. До такава степен ме болеше, че се питах дали има смисъл да продължавам живота си. Нашата връзка беше много специална, тъй като освен нея и баща си нямам никого другиго. Аз нямам семейство и деца, за които да се хвана, заради които да живея. А на теб миличка много съчувствам. Знам че майка ти ти липсва много и ще ти липсва във всички специални моменти. Аз мисля за моята, каквото и ново да срещна. Но все пак ти си много млада и бъдещето е пред теб. Имаш да изживееш много, много хубави неща. Имаш време да родиш деца и това е най-важното, което трябва да направиш в живота си. Казват, че любовта към детето била неизмерно по-силна от тази към майката. Не съм я изпитвала- не знам. За мен моята майка беше всичко. И аз постоянно я търся навсякъде.
Но ти ще бъдеш щастлива, вярвам в това и искрено ти го желая.
Виж целия пост
Но ти ще бъдеш щастлива, вярвам в това и искрено ти го желая.
# 21
11 юни 2008, 19:01 ч.
Моята баба по4ина преди 2 месеца и половина,не сьм и помисляла,4е може да е толкова тежко 
,АЗ СИ ОТИДОХ половината с нея ,и сега ми е адски тежко,единственото неЩо което ме дьржи на този свят е детето ми за което остана другата половина от мен.За мен няма ниЩо.Времето не лекува,напротив боли пове4е и пове4е сьс всеки изминал ден,ве4е празнувахме 1 рожден ден на детето без баба ,не ми се обади на този ден да ми го 4естити.......нямаШе я.Няколко дни след като я погребаха си представях как е заровена два метра под земята и умирах бавно,бавно с нея..............ох не мога.....и сега си пла4а....Всеки пьт като се усмихна ,става тьжно....заЩо се смея....нея я няма....
Аз не зная как се живее с тази болка,не мога да проумея,толкова ми е трудно да продьлжа знаейки ,4е нея ве4е я няма.
Мога да ти кажа само 4е аз ВЯРВАМ ,4е хората които оби4аме са там горе и ни гледат,радват се за нас,радват се на наШите успехи,продьлжават да ни оби4ат,и както някой ми каза един ден"Не са умряли,просто са на друго място".Твоята майка е на това друго място и всеки ден сьс сигурност гледа как си и сьм убедена ,4е не би и хаесало да те види тьжна на моменти толкова хубави както този който ти предстои
Виж целия пост
,АЗ СИ ОТИДОХ половината с нея ,и сега ми е адски тежко,единственото неЩо което ме дьржи на този свят е детето ми за което остана другата половина от мен.За мен няма ниЩо.Времето не лекува,напротив боли пове4е и пове4е сьс всеки изминал ден,ве4е празнувахме 1 рожден ден на детето без баба ,не ми се обади на този ден да ми го 4естити.......нямаШе я.Няколко дни след като я погребаха си представях как е заровена два метра под земята и умирах бавно,бавно с нея..............ох не мога.....и сега си пла4а....Всеки пьт като се усмихна ,става тьжно....заЩо се смея....нея я няма....Аз не зная как се живее с тази болка,не мога да проумея,толкова ми е трудно да продьлжа знаейки ,4е нея ве4е я няма
.Мога да ти кажа само 4е аз ВЯРВАМ ,4е хората които оби4аме са там горе и ни гледат,радват се за нас,радват се на наШите успехи,продьлжават да ни оби4ат,и както някой ми каза един ден"Не са умряли,просто са на друго място".Твоята майка е на това друго място и всеки ден сьс сигурност гледа как си и сьм убедена ,4е не би и хаесало да те види тьжна на моменти толкова хубави както този който ти предстои
# 22
20 юни 2008, 13:07 ч.
Дълго време търсех да намеря някъде където да опиша как се чувствам...
Аз загубих моя баща 2 месеца преди бала си. Това се случи 2006 година.... Преживях най-големият си кошмар, а именно да го видя как умира. Беше внезапно и като гръм от ясно небе, сега си жив и здрав, а след 10 минути вече те няма...Така стана и с татко. Стоях, гледах го как си отива и неможех да му помогна. Държах го за ръката и се взирах в безжизнените му очи, докато майка ми правеше отчаян опит да го върне към живот... Всякаш времето спря, тези 10 минути ми се видяха цяла вечност...видях го как издъхна. Неможех да помръдна, нямах сили да извикам...в главата ми препускаха въпроси "защо"??
След погребението бях отчаяна, не ми се живееше направо..беше ме страх от неизвестното, от това какво ще се случи с мен, с нас??? страхувах се и от утрешния ден, бях в депресия (която умело прикривах пред майка ми, за да не я тревожа допълнително), но бях на ръба да се срина...
Казват, че времето лекува - не е вярно! Въпреки, че живота продължи - завърших и ето ме сега студентка 2 курс, все още си спомням онзи ден, когато живота ми се преобърна, все още сънувам кошмари нощем и болката в мен дори не се е притъпила поне малко...
тежко ми е...
Виж целия пост
Аз загубих моя баща 2 месеца преди бала си. Това се случи 2006 година.... Преживях най-големият си кошмар, а именно да го видя как умира. Беше внезапно и като гръм от ясно небе, сега си жив и здрав, а след 10 минути вече те няма...Така стана и с татко. Стоях, гледах го как си отива и неможех да му помогна. Държах го за ръката и се взирах в безжизнените му очи, докато майка ми правеше отчаян опит да го върне към живот... Всякаш времето спря, тези 10 минути ми се видяха цяла вечност...видях го как издъхна. Неможех да помръдна, нямах сили да извикам...в главата ми препускаха въпроси "защо"??
След погребението бях отчаяна, не ми се живееше направо..беше ме страх от неизвестното, от това какво ще се случи с мен, с нас??? страхувах се и от утрешния ден, бях в депресия (която умело прикривах пред майка ми, за да не я тревожа допълнително), но бях на ръба да се срина...
Казват, че времето лекува - не е вярно! Въпреки, че живота продължи - завърших и ето ме сега студентка 2 курс, все още си спомням онзи ден, когато живота ми се преобърна, все още сънувам кошмари нощем и болката в мен дори не се е притъпила поне малко...
тежко ми е...
# 23
20 юни 2008, 13:58 ч.
Баща ми почина преди 7 години.И до ден днешен не мога да повярвам,че го няма.Мъчно ми е,че не можа да види дъщеричката ми,когато почина бях в третият месец.Мъчно ми е и че сега на 28.06 брат ми се жени ,а татко го няма.Щастлива съм,че татко беше един добър и всеотдаен дядо на моето момченце което има много мили и хубави спомени с дядо си.Щастлива съм и че аз и брат ми имахме един страхотен баща.
Виж целия пост
# 24
7 ноем. 2009, 00:12 ч.
казвам се веси и сам на 20 години загубих башта си преди 1 година и оште я имам тази болка като в началото и си мисля че времето вместо да я лекува я прави по силна и да искам не мога да забравя .
Виж целия пост
# 25
7 ноем. 2009, 04:55 ч.
Аз загубих моята майка преди 5 години и оттогова винаги имам чувството, че тя е с мен в трудни моменти и че ми помага. Мисля си, че тя вижда, когато съм щастлива и се радва с мен. Спомням си, когато раждах първото си дете - баща ми ми каза, че едно бяло гълъбче кацнало при тях и той си помислил, че майка ми идва, за да му каже, че вече си има внуче. Мила, предполагам, че ти е тежко, но съм сигурна, вярвай че майка ти много те обича и отнякъде вижда теб и твоя абитюрентския бал. 
Виж целия пост
# 26
7 ноем. 2009, 20:03 ч.
Днес е ЗАДУШНИЦА,да си спомним с добро за обичните ни хора,които не са вече между нас,но са в сърцата ни Мир и спокойствие на светлите им души! Татко,обичам те и много ми липсваш....почивай в мир,светла ти памет,татенце.
Виж целия пост
Мир и спокойствие на светлите им души! Татко,обичам те и много ми липсваш....почивай в мир,светла ти памет,татенце.
# 27
7 ноем. 2009, 23:49 ч.
Със закъснение, но, бабо, дядо, липсвате ми. Обичам ви!
И ти, да знаеш, че пазя всичко - писмата, играчките, спомените - нося ги като белези в сърцето си и не е минал и един ден, в който да не изрека името ти. Липсваш ми, толкова неща ми се случват, а теб те няма... Липсваш ми! Детето ми порастна, аз отново смених цвета на косата си, морето си остава все така красиво. Вярвам, че ще се срещнем отново, толкова те обичам!
Виж целия пост
И ти, да знаеш, че пазя всичко - писмата, играчките, спомените - нося ги като белези в сърцето си и не е минал и един ден, в който да не изрека името ти. Липсваш ми, толкова неща ми се случват, а теб те няма... Липсваш ми! Детето ми порастна, аз отново смених цвета на косата си, морето си остава все така красиво. Вярвам, че ще се срещнем отново, толкова те обичам!
# 28
30 ноем. 2009, 23:16 ч.
az zagubih tati kato bqhh na 12 i polovina.Prieh go mn tejko
sega sym krustila sina si na nego-ne sym go zabravila makar i sled 9 g
Виж целия пост
Пускам тази нова тема, защото искам да разбера как всеки се е справил с тази тъга.На 11 години загубих майка си от мозъчен инсулт и от тогава съм с тате(най- добрият баща, грижи се за мен като майка и баща едновременно,като гледам какви бащи има дето зарязват децата си)благодарна съм му за всички усилия, но все пак сега имам бал и ми е тъжно , че мама няма да е там, да ме види в роклята и да ме поздрави.Сигурно има и други като мен нека споделете как се справяте с болката ,че един от най-близките ви хора няма да е там на важно за вас събитие в живота...
az zagubih tati kato bqhh na 12 i polovina.Prieh go mn tejko
sega sym krustila sina si na nego-ne sym go zabravila makar i sled 9 g
# 29
16 ян. 2010, 02:09 ч.
Със закъснение да се включа и аз преди 5години почина баща ми от рак на белия дроб .Откриха го в последен стадий и просто го оставиха да се мъчи в къщи.Ужасно е да гледаш с месеци как човека който обичаш си отива без да можеш да му помогнеш по никакъв начин.Разбрах,че е починал по телефона от роднина който не знаеше ,че никой не ми е казал.Това беше истински Ад за мен.Тогава сестра ми беше на 13 аз на 18.Понеже това явно не ни беше достатъчно преди две години и майка ни получи много тежък инсулт.Физически се възстанови ,но психически.....тя е един непознат ,който твърди ,че е мразен от децата си и собствената си майка които само се опитват да го убият защото им пречи.Това е ужасяващо преживяване.Когато преди няколко месеца и казах ,че ще става баба таях някаква надежда да видя насреща си моята мама ,но реакцията беше :"И ся кво не можеш да ми даваш повече пари .Знаех си ,че само ти преча.Не разбра ли ,че съм млада (54години) да ставам баба." И много подобни приказки изказвания.Да чуеш това от собствената си майка която е била за теб пример в живота и идеал за подражание е страшно болезнено.Не го пожелавам на никой.Относно чувствата - в един момент просто спрях да ги изпитвам.
Виж целия пост
Препоръчани теми